Доц. Веселка Дулева, ръководител на секция „Хранене и обществено здраве” към  Националния център по опазване на общественото здраве, пред Хелт медия.

Доц. Дулева, Националният план за действие „Храни и хранене” съответства на първия европейски документ в тази област. А доколко практиката с етикетирането на храните у нас е в синхрон с европейските стандарти и какви са те?

Очаква се скоро да се приеме регламент на Европейския съюз, който ще обедини всички законодателни изисквания, свързани с етикетирането на храните и ще направи възможно потребителите да имат пълна информация, купувайки даден продукт.

Таблиците, съдържащи данни за енергийната стойност, мазнини, белтъчини, въглехидрати и др., в момента се поставят на етикетите доброволно, по желание на производителя . С новия регламент отбелязването на основни елементи от хранителната информация ще стане задължително.

Сега производителят е длъжен да я слага, само ако върху храната е изписана някоя от т.нар. хранителни или здравни претенции.

Какво означават тези претенции и как на практика се оправдават?

Ако на продукта е изписано например, че той е с ниско съдържание на мазнини, производителят задължително трябва да сложи таблицата със съдържанието на белтъчини, мазнини, въглехидрати, сол и т.н.

Здравните претенции също се регулират от регламент на ЕС, приет през 2006 г. и прилаган у нас пряко.

Някои здравни претенции могат да бъдат прилагани сравнително свободно – те са свързани с подкрепа на нормални функции на системи и органи в организма. Здравна претенция е например надписът „Пълнозърнестият хляб подпомага дейността на стомашно-чревния тракт”.

Всичко обаче, което е свързано с намаляване на риска от дадени заболявания, както и със здравето и развитието на децата, подлежи на специално разрешение. В момента  Европейската агенция по безопасността на храните се занимава с този проблем активно.

Подготвя се списък на разрешени здравни претенции, който се базира на научни данни и доказателства. Тези здравни претенции /около 2000 на брой/ ще могат да бъдат използвани от всички производители, които отговарят на посочените условия в бъдещия регламент. 

Например, ако един продукт съдържа калций и витамин Д /както много млека се обогатяват/, здравната претенция може да бъде, че консумацията на този продукт подпомага развитието на костната система при децата. 

Отделна линия представляват здравните претенции за намаляване на сърдечно-съдовите заболявания например. Но тя трябва предварително да бъде оценена в съответния орган на ЕС и да бъде включена в регламент.