Публикация

Д-р Дренски: Здравната карта трябва да дойде след промяна във финансирането

Д-р Дренски: Здравната карта трябва да дойде след промяна във финансирането

Необходимо е въвеждането на диагностично-свързани групи и нова система за акредитация


Преди да бъде въведена здравна карта е необходимо да се промени системата на финансиране. Това заяви пред CredoWeb д-р Явор Дренски, консултант управление на МБАЛ „Св. София“. Изказването му бе по повод това, че на 29 май Министерски съвет утвърди поредната здравна карата.

 

„Има два основни принципа, които са грешни при здравната карта. Тя почива на неправилна статистическа информация. Клиничните пътеки са основа за изкривяване на информацията, защото някои от лекарите се опитват да вкарат пациентите в определени скъпоструващи пътеки. Почивайки на тази изкривена медико-статистическа информация, картата слага ограничения, които не отговарят на реалните потребности на населението от здравна помощ. Същевременно управляващите виждат в нея поредния рестриктивен инструмент, с който се надяват да решат проблемите, но това няма да стане“, коментира д-р Дренски.

 

По думите му има четири направления, в които трябва да се работи за промяна на системата на здравеопазването, като това трябва да бъде направено в определена последователност.

 

Промяна в системата на финансиране

 

Според д-р Дренски клиничните пътеки трябва да бъдат заменени с диагностично-свързани групи (ДСГ). Той отбеляза, че това е система за покриване на разходите, наложила се в повечето развити страни от десетилетия. В България за въвеждането на този вид финансиране се заговори преди  18 години и дори бяха направени няколко стъпки в тази посока – беше закупена т.нар. австралийска система, бяха обучени кадри, които да работят с нея , а информационните системи на болниците бяха свързани с НЗОК. По думите на д-р Дренски въвеждането на ДСГ ще доведе до осезаем положителен ефект в няколко направления:

 

  • Ще се подобри качеството на медико-статистическата информация, защото ще бъдат отчитани реалните заболявания на пациентите, както и придружаващите заболявания, усложненията и възрастта на пациентите.
  • Значително се ще се повиши качеството на работа на болниците. Според д-р Дренски колкото по-добре е лекуван пациентът,  колкото по-широк обем медицински дейности са му предоставени, толкова по-адекватно заплащане ще получи болницата. Причината е, че цялата информация от неговата терапия ще отива в звено, което подготвя информацията, подавана към финансиращия орган. Данните се обработват от софтуер, а това изключва човешката намеса, което не позволява да има субективна корекция.
  • ДСГ позволяват да се контролира бюджета на национално ниво, без да се налагат ограничения и лимити на болниците. Причината е, че групите имат относително тегло, което дава равномерно разпределение на парите между заболяванията съобразно тяхната тежест  и сложност. Теглото се умножава по базисната стойност – това е сумата, която държавата е определила, че ще отпусне за дадената година за лечение на пациенти в болниците. Има различни механизми за нейното изчисляване. Ако относителното тегло за лечение на определено заболяване е примерно 1.5, а базисната цена е 500 лв., се получава крайна цена от 750 лв. Д-р Дренски обясни, че базовата стойност обаче, може да бъде променяна спрямо преразхода на бюджета. Ако в някакъв момент от годината се види, че има преразход на бюджета, тогава тя може да бъде намалена.

„В договора на болницата пише, че нямат право да върнат пациент. Ако в началото на годината пневмонията е 750 лв. и недобросъвестни колегите приемат болни с бронхити, а ги регистрират като пневмонии, това ще доведе до преразход. И в средата на годината , когато този преразход бъде отчетени базовата стойност коригирана на 300 лв. например, то тогава болницитеще бъдат принудени да лекуватсъщата тази пневмонияза 450 лв, вместо за 700 лв.и то без да имат право да връщат пациенти. Така и през ум няма да им мине да приемат бронхити като пневмонии.Това е една вътрешна саморегулираща се система, без да се налагат административнимерки, като бюджети и лимити“, каза той.

 

Здравна карта

 

След въвеждането на ДСГ ще разполагаме с реалната медико-статистическа информация. Чак тогава вече може да се пристъпи към създаването на здравна карта. Но без критерии за сключване на договор с НЗОК тя ще има само информативна стойност. Ето защо е необходимо създаването на такива обективни критерии. Само тогава здравната каса ще може да оцени и избере  болниците, които предоставят  качествени услуги и да сключи договор с тях.

 

Система за акредитация

 

Според д-р Дренски настоящата система за акредитация не върши работа, защото отчита само количествени показатели. Ето защо тя трябва да се промени. Съществуват  много такива модели, като най-известния е JCI - Joint Commission International.

 

„Системата за акредитация може да дава различни степени и може да има болници, които да не могат да покрият изискванията за качество. Само тези, които са минали определена степен ще могат да сключват договор с НЗОК. В основата на системата е безопасността на пациентите, тяхната информираност, както и качеството на целия лечебен процес. Пациентът трябва да потвърди, че е разбрал за какво заболяване е лекуван“, каза д-р Дренски.

 

Пациентите трябва да контролират системата

 

Пациентът трябва да е активен участник в процеса на контрол на системата. Това може да стане когато е ангажиран , включително и финансово, и се изисква неговото потвърждение за всеки един етап от лечението.

 

Всяка страна с развито здравеопазване работи така. Моделът в България трябва да се смени и най-удачно е да се използват вече утвърдени модели, като например този в Германия.

Коментари