За младите онколози е важно да участват в повече международни и интерцисциплинарни научни мрежи и клинични проучвания

Проф. Лотар Пилц е специалист по клинична статистика към Интердисциплинарния раков център към Университета в Хайделберг. Той бе гост на VII Международна среща на Клуб "Млад онколог", която се проведе от 17 до 20 май 2018 г. в Слънчев бряг. Специално за Кредоуеб той отговори на няколко въпроса, свързани с бързия напредък в персонализираната медицина и по-специално в онкологията. 

Проф. Пилц, какви са вашите впечатления от Конференцията на младите онколози в България? Защо за онколозите е толкова важно да обменят опит с колеги от други страни?

Конференцията на младите онколози в България беше забележителна среща на ангажирани и високо заинтересовани млади лекари и учени, чиято цел е да подсигурят модерната медицинска терапия на населението в областта на онкологията, както и да движат нещата напред.

Една от най-важните теми беше персонализираната терапия, която ще даде възможност за индивидуална терапия в областта на онкологията чрез молекулярно тестване на тъканите, а в бъдеще и с телесни течности, но понастоящем е ограничено до кръвта, по пътя на действие на раковите клетки и на определени техни рецептори. Това тестване ще показва и мутациите. Такива индивидуални терапии ще могат да се прилагат в България при много пациенти, стана ясно на Конференцията, която премина под блестящото ръководство на д-р Росица Кръстева.

Паралелно с това за младите онколози става все по-важно да поддържат контакти и да обменят опит с колеги от други специалности, било то от България, от Европа или от други страни. Новите терапии могат да се развиват само със съдействието на хора от повече страни, най-малкото заради все по-големите разходи, свързани с тях. Това е факт, който става все по-значим с оглед на индивидуализираните терапии в онкологията, където броят на пациентите е по-малък в съответните субпопулации.  В тази връзка контактът с колегите и научният обмен с чуждестранни колеги придобива все по-голяма стойност.

Благодарение на широкия обхват от теми, представените модерни методи в онкологията и в клиничната практика тази конференция създаде платформа, която позволява на младите онколози да поддържат връзка с други колеги и да обменят опит. Нетуъркинг, запознаването с нови колеги и с нови аспекти е една от задачите на такава конференция.

Какви бяха акцентите на вашият доклад за конференцията?

В моят доклад за конференцията ставаше дума за това, да се обяснят базисните принципи в клиничната статистика, както и да се пояснят и коментират от статистическа гледна точка четенето и писането на медицински специализирани статии. Прилагането на принципите на медицината, базирана на доказателства, за целите на диагнозата и терапията, трябва да става с помощта на статистическите методи. Така резултатите ще бъдат поставени на обективна и разбираема по всяко време основа. Статистическите методи са част от методичните и систематични научни проучвания на терапиите, а в онкологията и на палиативните грижи.

Основните принципи се състоят в това да бъдат показани действието и ефективността на прилаганите онкологични методи с оглед ползата за пациентите. Това се случва чрез формулиране и съставяне на научни хипотези, които след това трябва да бъдат доказани със статистически методи. В рамките на моята презентация ставаше дума за привидно прости изказвания като стойностите на вероятност (p-value) на един резултат, който първо зависи от няколко предварителни условия и не само е достоен за интерпретация, но дори се налага да бъде дискутиран за целите на проучването.

Бяха показани типични грешки от първи и втори вид при един такъв тестови процес, тяхното ниво на значимост, както и различни методи за тестване и статистика, например статистиките на преживяемост според Каплан Майер (Kaplan-Meyer) и пропорционалният Кокс-Хазард модел (Cox-Hazard-Modell).

Основното в доклада беше, че трябва да бъдат поставяни под въпрос и дискутирани не само прилаганите медицински методи, а също и статистическите методи, тъй като едно такова просто изказване като това, че резултатът е статистически значим, зависи от много условия. Критичното разглеждане на медицински статии в списанията трябва да бъде правило. А когато се пишат статии въз основа на проучвания, в тях трябва да се обяснят всички условия, които са довели до този резултат, включително и статистическите.

Кои са най-големите предизвикателства пред онколозите?

Както вече споменах, задачата, която никак не е за подценяване от младите онколози, е запознаването с новите терапевтични възможности на персонализираната терапия, а преди нея и с тестовите алгоритми в цялото им многообразие. Поради тази причина онколозите и учените трябва да се кооперират и да работят един с друг в много по-голяма степен, отколкото са правили това преди.

Във връзка с новите терапии се промениха много и самите методи за проучване и за регистриране на препарати  от страна на Европейската агенция по лекарствата (ЕМА), Американската агенция по храните и лекарствата, както и националните лекарствени агенции. Тези новости трябва активно да се следят от всички заинтересовани специалисти. С развитието на терапиите възникват нови възможности за коопериране и участие. Точно те трябва да бъде взета предвид от младите като възможност в рамките на клинични проучвания.

Не трябва да се премълчава, че има още какво да се желае от достъпните чрез осигурителните фондове терапии и напредъка в тази насока. Понякога в тази връзка усещаме известно отрезвяване и дори фрустрация.  В крайна сметка нещата стоят така, че благодарение на новите методи в онкологията продължителността, а също и качеството на живота на пациентите през последните години в Европа осезаемо се подобриха, а това може да бъде много мощен стимул.

Какво бихте казали на по-младите си колеги, които искат да се посветят на тази специалност? Какво ви мотивира вас лично в професията?

Моята препоръка е през първите години те първо да се запознаят подробно с цялата област на клиничната и на научната онкология, за да могат след това да се фокусират върху една по тясно специализирана област. Научното знание в областта на онкологията днес се отличава с такова голямо многообразие, че не е възможно да си лекар с обща нагласа, който да лекува всички видове солидни тумори и дори рак на кръвта. Младите онколози трябва да участват активно в научни дружества и мрежи, чрез които се разпространяват новостите в науката.

Това е основа за по-задълбочени познания в тяхната област. Важна е концентрацията върху специални области и поддържането на контакти в общността на онколозите. Основната  цел е да се подобрят терапевтичните мерки в онкологията.

За мен лично стимул винаги е била възможността да предам на други хора знанията си за методиката на клиничните проучвания в клиничната статистика. Също и да мога да дам своя личен принос за биометриката в клиничните онкологични проучвания. Нека сме наясно, че човек може да даде своя принос за разрешаване на такива важни задачи само в екип. Това е хубавата страна на работата: Когато си в екип с други колеги, е по-лесно да се върви постоянно напред и да се работи за благото на пациентите.

Автор Илияна Ангелова