Публикация
Връзка между намалени инсулинови нужди и акушерски усложнения при бременни с диабет
Презентацията е представена от проф. Мария Малинова - Катедра "Акушерство и Гинекология" в МУ Пловдив
Броят на жените с диабет, които забременяват и раждат нараства. Перинаталната заболеваемост и смъртност са по-високи при бременни диабетички, особено мъртвораждания и фетални аномалии. Болшинството от жените с предшестващ диабет се нуждаят от повишаване на дозите на инсулина в късните срокове на бременността. Част от жените обаче имат намалени нужди в напреднала бременност. Тези бременни са с повишен риск от усложнения на бременността свързани с плацентарна дисфункция, включително интра-утеринна ретардация на плода и/или прееклампсия. Новородените от жени с намалени инсулинови нужди имат значимо по-често привеждане в отделения за интензивни грижи, родоразрешат се по-рано и са по-често малки за срока (SGA) или с интра-утеринна ретардация (IUGR).
Пълната презентация може да видите в прикачения файл:
Коментари
Представеният от проф. Малинова проблем е нов за клиничната практика, но много актуален и знамчим, предвид на нарастващата честота на акушерски и неонатални усложнения сред бременни жени с Т1ЗД с добър метаболитен контрол и прогресивна потребност от намаляване на инс. дози в края на бременността. Неговото добро разбиране и детайлно изучаване би могло да позволи прилагане на подходяща терапия за предотвратяване последиците от намаления утеро-плацентарен кръвоток при плода или да намали тежестта на прееклампсията. Затова, въвеждането в клиничната практика на лабораторните маркери за плацентарна ендотелна дисфункция сред жените с Т1ЗД в начална бременност предоставя възможност за ранно и своевремнно идентифициране на бременните с Т1ЗД с повишен риск за преекламсия и определя необходимостта от започване на превантивна терапия.
доц. Катя Тодорова
в края на бременността