Лекото когнитивно нарушение може да е ранен симптом на болестта на Алцхаймер

Д-р Радостина Каназирска, специалист по неврология в ДКЦ-1 в Пловдив:

Лекото когнитивно нарушение се среща обикновено при хора над 50-годишна възраст. То заслужава специално внимание, тъй като може да бъде един от най-ранните симптоми на болестта на Алцхаймер.
Нормално е мозъкът да се променя с годините, при стареене - броят на функционално активни неврони дa намалява.

Симптоми

Обикновено за леко когнитивно нарушение се говори тогава, когато има промяна, снижение спрямо предишната успеваемост в една или повече области. Намалява паметта, сложното внимание, екзекутивните функции, което включва планиране, организиране, проследяване и завършване на дадена програма, както и възможността за заучаване. Зрителните, двигателните и социалните познания също се влошават. Пациентът отчита промяната в себе си, а тя се забелязва и от неговите близки, и от наблюдаващия го лекар, тъй като го познава добре във времето. 

Важно е да се отбележи, че този дефицит не повлиява на самообслужването и самостоятелното функциониране на личността. Пациентът обикновено може да се справя сам, но това изисква повече усилия от негова страна. 

От леко когнитивно нарушение страдат около 10% от пациентите над 65 години. С възрастта този процент расте – засегнати са 25 на сто от хората над 80 години.
Важно е да се знае, че между 10 и 15% от пациентите с леко когнитивно нарушение до една година могат да развият деменция. 

Причини

Лекото паметово нарушение може да се дължи на прогресираща дегенерация на невроните, на мозъчносъдова болест, както и на болести на вътрешните органи. Лекото когнитивно нарушение предшества  Алцхаймеровата болест, поради което по-важна е профилактиката, защото лечението на деменцията е продължително и трудно. 

Диагностициране 

Диагнозата се поставя чрез снемане на анамнеза, като се вземат предвид както субективните усещания на пациента, така и обективните данни, предоставени от  близките.
Необходимо е да се направи обща когнитивна оценка. Това става по определени скали, на които се вижда, че показателите са 1 или 2 пункта по-ниски от нормата, т.е. много близки са до нея, но не съвсем. 

За да се постави тази диагноза, пациентът трябва да може да се справя с нормалните ежедневни дейности, да функционира самостоятелно. Освен това трябва да липсва значимо психологично, психиатрично или соматично заболяване (да е сигурно, че той няма шизофрения, депресия, делир).

По преценка на наблюдаващия невролог могат да се проведат образни изследвания, които да изключат други заболявания. 

Кога да се търси лекарска помощ

Всеки човек забравя, но когато това пречи на нормалното функционално съществуване, тогава трябва да се търси консултация със специалист. Той ще прецени дали има проблем и дали са необходимите изследвания.

Лечението

Лечението е два вида – медикаментозно и немедикаментозно.
Немедикаментозното включва двигателен режим. Смята се, че той засилва умствените процеси, поддържа мозъка млад. За по-възрастните хора се препоръчват разходки в парка, движение, танци, а за по-младите - активна ежедневна гимнастика. 

Важна е и диетата. Трябва да се избягват мазните храни, да се консумират повече плодове и зеленчуци. Препоръчва се т.нар. Средиземноморска диета, включваща зеленчуци, рибни изделия, зехтин, маслини, вино (чаша червено вино – до 100 мл на ден).
Медикаментозната терапия е с ноотропни средства. Те подобряват работата на мозъка, пречат на неговото стареене.

Обикновено се използват комбинирани препарати, които съдържат няколко съставки – всяка от тях с различен ефект върху мозъка. Такъв е например „Мемостор“, който е хранителна добавка. Той съдържа уридин, цитидин, глутамин, желязо, пантотенова киселина.

Желязото подобрява продукцията на червени кръвни клетки, подпомага трансмитерната функция в мозъка. Пантотеновата киселина се включва в преноса на кислород в мозъка.
Уридинът има роля на невротрансмитер между невроните, спомага за избягване на енергийното изчерпване, критично за функционирането на мозъка. 
Глутаминът е аминокиселина, която е важен източник на енергия за мозъка.
Цитидинът генерира нови връзки между невроните, пречи на стареенето на мозъка.

Дозата е по 2 таблетки на ден – сутрин и вечер, с повече вода. При по-изразени оплаквания първите 7 до 10 дни може да се приемат по 4 таблетки. Курсът на лечение е с продължителност минимум 2 до 3 месеца. Може да се направи почивка, след което същият курс да се повтори.

„Мемостор“ може да се приема както от млади хора, които се чувстват изтощени, подложени на стрес и умствено натоварване, така и от пациенти в зряла възраст с психосоматични заболявания.

Превенцията

Добре е да се поддържат социални контакти. Хората ги ограничават постепенно, в един момент нямат стимулация за развитие. 

Препоръчва се пациентите да се занимават с умствени игри – редене на пъзели, решаване на кръстословици, игрословици, да четат. Тези дейности съхраняват мозъка, запазва самата невронна мрежа. Една от причините за забравянето е, че връзките между невроните започват да стават не толкова услужливи. Човек си казва: „Тази дума я знам, тя ми е на устата (на върха на езика), но не мога да я кажа сега“. Спомня си я след време. Това е така, защото невронният поток не протича толкова бързо, получава „спирачки“ по своя ход.

Всяко ново познание или дейност е предизвикателство за мозъка. Колкото по-дълго време човек приема тези предизвикателства, толкова по-дълго ще се чувства добре и ще съхрани паметта си. 

Полезно е и разгадаването на новите мобилни устройства, които са провокация особено за по-възрастните хора. Работа на компютър, на лаптоп, на таблет – всичко това стимулира мозъка. 

Ако помислим за наши познати, близки, които са в добра форма, ще си дадем сметка, че те боравят с новите технологии, четат и продължават да бъдат активни, както преди.
Отпускането, линеенето не е в полза на мозъка. Както мускулите трябва да се тренират, така и мозъкът, за да бъде в добра форма.

Възможно е мозъкът да се запази бистър до старини, ако сме активни и не се подаваме на леността, на мързела, на това, което е по-удобно и лесно. Винаги трябва да има предизвикателство.

Профилактиката започва от ранна възраст, когато човек е активен и жизнен. Принципът на умереност в нещата, спазване на баланс във всичко – хранене, движение, ще ни осигури една по-добра памет, един по-добър активен живот в бъдеще. Това е формулата, която помага.
Всичко, което действа положително върху нас, в умерени дози е полезно.

Възможни усложнения

Една част от пациентите, както казах, с паметови нарушения развиват деменция. Лечението е продължително. Всеки човек, който има или е имал близък с деменция, изпитва огромна трудност - да отглежда и живее с човек, който има такова заболяване.  
Затова трябва да има активност от страна на близките, на общопрактикуващия лекар, които могат да преценят, когато настъпва промяна. Това ще даде възможност за ранна профилактика.