Описание на : Синдром на Фелти и Болест на Стил у възрастни

Някои клинични и лабораторни особености в протичането на равматоидния артрит са основание за диференцирането на няколко варианта на болестта – синдром на Фелти, болест на Стил у възрастни, синдром на Сьогрен*. Спорен е въпросът дали са самостоятелни болести със собствена клинична картина, прогноза и еволюция, или различни прояви на една и съща болест. Възникването им в хода на артрита и сходните ставни промени дават основание на някои изследователи да ги определят като клинични варианти на равматоидния артрит (РА). 

Синдром на Фелти

Отличителна особеност на болестта са: деформиращ артрит по ревматоиден тип, увеличение на далака и намаление на белите клетки в кръвта. Често срещани неспецифични прояви са повише-ната температура, отслабването на тегло, развитието на инфекции и анемия, появата на обриви по тялото и др. При натиск увеличеният далак често е болезнен. Описан е от изследователя Фелти през 1924 г. след проследяването на пет болни с горните прояви. Засяга около 3% от болните от РА, предимно жени и пациенти с голяма давност на болестта, изразени ставни деформации и наличие на ревматоиден фактор в кръвта.

Синдромът на Фелти се лекува с кортикостероиди и имуносупресори. В редки случаи се налага хирургично отстраняване на далака.

Болест на Стил у възрастни

Болестта на Стил у възрастните (БС) е клиничен вариант на равматоидния артрит. Отличителни особености са: високата (септична) температура над 39° С с втрисане и засягането на много органи – стави, мускули, лимфни възли, далак, черен дроб, сърце, бял дроб, бъбреци и др. Описана е от Е. Г. Байуотърс през 1971 г. като вариант на РА при възрастни, който съответства клинично на описаната болест на Стил при деца. Появява се във възрастта между 16 и 35 год. Започва с повишение на температурата, често след възпаление на гърлото. Висока е във вечерните часове и нормална сутрин. Съпровожда се с втрисане и изпотяване и не се влияе от температуро-понижаващи лекарства (аналгин, парацетамол и други НСПВС) и антибиотици. В рамките на няколко седмици или месеци клиничната картина се разгръща в пълен вид – появяват се обриви и сърбеж по тялото и ръцете, умерени по сила ставни болки без видими промени до артрит с отичане, затопляне и зачервяване на ставите, мускулни болки при покой и по-силни при движение, увеличени лимфни възли, далак и черен дроб.

Сравнително по-рядко се развиват

възпаление на обвивката на белия дроб (плеврит), пневмония, възпаление на обвивката на сърцето и/или на сърдечния мускул (перикардит и/или миокардит), перитонит, възпаление на бъбре-ците (нефрит) и др. Характерни за Болест на Стил са увеличението на белите кръвни клетки до и над 15 000 мм3 и на тромбоцитите (кръвните плочици), анемията, повишението на СУЕ, С-реактивния протеин и на чернодробните ензими.

Понякога поставянето на правилната диагноза се забавя поради сходството на Болест на Стил с други болести, протичащи с висока (септична) температура – различни вирусни и бактериални инфекции, злокачествени заболявания, СЗСТ и др. Болестта се лекува с НСПВС, кортикостероиди и ПБАПРС, описани при ревматоиден артрит.

*Синдром на Сьогрен ще разгледаме отделно.

Текстът е от книга първа "За човека, болестта и още нещо", повече за която можете да научите на личния ми сайт www.kolarov.bg