Публикация

Ретроградна интраренална хирургия по повод на конкремент в дистопичен бъбрек с малротация

Ст. Христофоров, П. Петров, О. Гъцев, Кр. Петкова, И. Салтиров, Клиника Ендоурология и ЕКЛ, Катедра Урология и нефрология, Военномедицинска академия, гр. София


Въведение:

Бъбречната ектопия се дефинира, като атипично разположен бъбрек, поради неправилната миграция от феталния таз по време на ембриологично развитие. Въз основа на позицията в ретроперитонеума, ектопичният бъбрек може да бъде коремен, лумбален или тазов. Той може да бъде разположен или хомолатерално, или контралатерално - кръстосана бъбречна ектопия.

Честотата на номалията се движи от 1:12 000 в клинични, до 1:900 случаи сред аутопсирани пациенти. Ектопичният бъбрек обикновено е асимптоматичен. В случайте когато е съчетан с малротация, съществува риск от образуване на камъни с последваща хидронефроза, която може да се прояви с коликиобразни болки, което да стане причина за диагностициране на аномалията. За лечение на уролитиазата при дистопия на бъбрека  се препоръчват минимално инвазитните оперативни методи – екстракорпорална литотрипсия, ретроградна интраренална хирургия, перкутанна нефролитотрипсия или лапароскопска хирургия. При избора на метод, значие оказва както размера, химичния състав и локализацията на конремента, така и придружаващи заболявания и хабитус на пациента, наличната апаратура и опит на хирурга.

 

Клиничен случай:

Представяме пациент на 52 години с дългогодишна анамнеза за уролитиаза, който съобщава за тежест и периодично появяваща се болка в дясна коремна половина. В амбулаторни условия с ехография и компютърна томография се установява конкремент 13 x 9 мм с плътност 1300 HU, разположен в пиелона на хомолатерално разположен дистопичен бъбрек с малротация. При пациента е  извършена екстракорпорална литотрипсия, без ефект.

При пациента се извърши флексибилна уретерореноскопия, под спинална анестезия, в положение за литотомия. Процедурата започна с извършването на семирегидна уретероскопия с цел  оценка на ширината и еластичността на уретера, за установяване на недиагностицирана допълнителна патология, като уретерални стриктури и други. След поставяне на работен и обезопасителен водач до бъбрека, се въведе уретерален шафт за достъп, с размер 13 Fr. Уретералният шафт ни осигурява възможност за многократно атравматично въвеждане на ендоскопа в уретера, ниско налягане на иригационната течност по време на манипулацията, дренаж на колекторната система с подобряване на видимостта, и атравматична екстракция на по-големи фрагменти от камъка. Литотрипсията на конкремента се извърши с 80/100W Holmium:YAG laser с 220nm лазерен светловод. В зависимост от желания ефект върху камъка бяха използвани различни настройки на енергия и честота на пулсовия лазер – фрагментация, dusting или popcorn техника. След приключване на процедурата по преценка на оператора, беше поставен уретерален стент.

За оценка на терапевтичния резултат при пациента бяха извършени трансабдоминална ехография и обзорна рентгенография на първи следоперативен месец. Ефективността на операцията беше определена като отлична поради липсата на остатъчни фрагменти от конкремента.

 

Заключение:

При пациенти с дистопично разположен бъбрек за лечение на  уролитиазата, минимално инвазивните техники са първи метод на избор, като те остават с най-висока ефективност и ниво на безопасност.

 

Пълната презентация може да видите в прикачения файл:

Прикачени файлове

Ретроградна интраренална хирургия по повод на конкремент в дистопичен бъбрек с малротация

Коментари