Изследването сред 80 306 възрастни британци показва, че най-полезни са тенисът, плуването и аеробиката

АБСТРАКТ

История/Цел

Доказателствата за дълготраен  ефект  на определени спортни дисциплини върху здравето са оскъдни. Затова изследвахме връзката на шест различна вида спорт/упражнения с общата смъртност и със смъртността при сърдечно-съдови заболявания (СССЗ) сред голяма група шотландци и англичани.

Методи

С цел проследяване връзката между спортуването и общата и СССЗ беше използван моделът на Кокс за пропорционална регресия на риска, коригиран за възможни объркващи променливи при 80 306 индивида (54% жени; средна възраст ± нормално отклонение : 52±14 години)

Резултати

Значителни понижения на общата смъртност се наблюдават при колоездене (Регресия на риска PР=0.85, 95% ДИ 0.76 до 0.95), плуване (РР=0.72, 95% ДИ 0.65 до 0.80), ракетни спортове (РР=0.53, 95% ДИ 0.40 до 0.69) и аеробика (РР=0.73, 95% ДИ 0.63 до 0.85). Не бяха отбелязани значителни връзки при футбол и бягане. Значително намаляване на СССЗ се наблюдава при плуване (РР=0.59, 95% ДИ 0.46 до  0.75), ракетни спортове (РР=0.44, 95% ДИ 0.24 до 0.83) и аеробика (РР=0.64, 95% ДИ 0.45 до 0.92), но няма такива връзки при колоездене, бягане и футбол.

Заключения

Тези изследвания показват, че участието в определени спортове носи значителни ползи за общественото здраве. Бъдещите проучвания трябва да си поставят за цел да заздравят епидемиологичната доказателствена база за конкретни спортове, както и разбирането как да промотираме спортуването сред широката общественост.

ПРЕДИСТОРИЯ

Ясно е, че физическата активност (ФА) носи множество кардиометаболитни здравни ползи. Доказателствата са основно от изследвания, фокусирани върху ФА в свободното време и активно пътуване. Епидемиологичните изследвания насочват към предположението, че спортуването има връзка с намалена смъртност сред хора на средна и по-напреднала възраст.

Samitz et al систематично разглеждат 80 изследвания с 1 338 143 участиници за връзки между ФА и риска от смъртност. Групата „натоваращи упражнения и спортове“ показва най-голямо намаление на риска от обща смъртност (РР=0.78), следвана от „умерени и натоварващи активности в свободното време“ (РР 0.86), „ходене“ (РР=0.93) и  „ФА за придвижване“ (РР=0.92).

Предполага се, че натоварваща ФА, каквато присъства в множество спортове и упражнения, може да има по-голям ефект върху намаляване на риска от обща смъртност, отколкото ненатоварваща ФА. Въпреки че спортът често е определян като полезен общественото здраве, точното му влияние и ефектът му върху  върху смъртността остават неясни.

Нов систематичен анализ на кохортни и интервенционни проучвания установи здравните ползи от 26 вида спортни дисциплини. Най-изследваните сред тях са джогинг/бягане, футбол, гимнастика, аматьорско колоездене и плуване. Според установените критерии за оценка на доказателствата има умерени доказателства за здравословните ползи от джогинга/бягането и аматьорския футбол и по-малко за други спортни дисциплини. Този анализ показва връзките между участието в познати видове спортове/упражнения и общата и сърдечно-съдова смъртност. Той оценява и зависимостта участие-резултат в 10 кохортни популации възрастни в Англия и Шотландия.

МЕТОДИ

Извадка

The Health Survey for England (HSE) и the Scottish Health Survey (SHeS)  изследват общата популация по домакинства, използвайки независими извадки, повтарящи се ежегодно от 1991 (HSE) и периодично от 1995 (SHeS). Извадките са базирани на мултиетапен, стратифициран дизайн на вероятности, целящ национално представителна извадка от индивидуални участници, живеещи в домакинства. Интервюиращите посещават домакинствата, попълват въпросника и измерват височина и тегло. Събирането на базисната информация е одобрено от съответните етични комисии в Англия и Шотландия. Всички участници са дали писмено съгласие имената им да бъдат взети от Централния смъртен регистър. Настоящият анализ включва хора на възраст 30-98 г. от HSE извадките през 1994, 1997, 1998, 1999, 2003, 2004, 2006 и 2008 и от SHeS извадките през 1995,1998 и 2003 г., и връзка с данните за смъртността оттогава. За допълнителна информация по набиране на информацията и връзките вижте 12.

Оценка на физическата активност

Непрофесионалната физическа активност (ФА) е оценена чрез въпросник, включващ въпроси за честотата и продължителността на домакинска ФА (тежка ръчна домакинска работа, градинарство и дейности тип „направи си сам“ ), ходене, спортуване и упражнения в четирите седмици, предхождащи анкетата.

При споменаване на няколко групи спорт, включително колоездене (с всякаква цел), плуване, аеробика/гимнастика/танци, бягане/джогинг, футбол/ръгби, бадминтон/тенис/скуош, бяха задавани допълнителни въпроси, уточняващи честотата (напр.„В колко дни през последните 4 седмици се занимавахте със съответния спорт поне 15 минути?“), продължителността (напр.„Колко време отделяхте, когато се занимавахте със съответния спорт?“) и относителната интензивност и натовареност (напр. „Беше ли усилието достатъчно за да се изпотите или задъхате?“)

Валидността на въпросника беше измерена спрямо акселерометрията в изследване на над 2000 възрастни. Коефициентът на корелация на Спирман между въпросника и стойностите на УВФА (умерена и висока физическа активност) от акселерометричния анализ са 0.42 при мъжете (95% ДИ 0.36 до 0.48) и 0.38 при жените (95% ДИ 0.32 до 0.45).

Смъртност

Живите участници бяха анкетирани през декември 2009 (SHeS) и февруари 2011 (HSE). Главната причина за смърт беше диагностицирана според Международната класификация на болестите ICD, на база на 9-а и 10-а ревизия - ICD-9 и ICD-10. Кодовете за сърдечно-съдови заболявания записани от ICD, са 390-459 и 101-199 съответно от 9-а и 10-а редакция. За подробностие вижте т. 12.

Съпътстващи променливи

Височина и тегло са измерени по стандартни процедури, описани предварително. Индексът на телесната маса (BMI) е измерен като тегло (в килограми), разделено на височина (в метри) на квадрат. Допълнителни въпроси изследват ниво на образование (години в учебната система), седмична честота на консумация на алкохол, психологически стрес/депресия (12 въпроса), консумация на тютюневи продукти (настоящ/бивш/непушач), наличие на хронични болести и съществуващо диагностицирано сърдечно-съдово заболяване (ангина/удар/коронарна болест на сърцето) и рак.

Обработка на информацията и статистически анализ

Спортуването е дефинирано като участие в колоездене с различна цел; плуване; аеробика/фитнес/гимнастика/танци (наричани общо „аеробика“); бягане/джогинг („бягане“); футбол/ръгби („футбол“) и бадминтон/тенис/скуош („ракетни спортове“). Други спортове също са разглеждани, но не са включени в анализа, поради недостатъчна статистическа информация вследствие на нисък процент спортуващи. Връзките между спортуване и смъртност са изследвани в контекста на:

A. спортна активност (няма/има);

B. относително възприета интензивност (никаква/ниска/висока), като разделението ниска/висока е правено на база отговор на въпроса: „Беше ли достатъчно усилието, за да Ви изпоти или да Ви остави без дъх? “;

C. седмична продължителност (никаква/кратка/дълга) –използват се полово специфични средни стойности на време спортуване на седмица за всеки конкретен спорт и граници, разделящи кратка от дълга продължителност (за конкретните граници вижте допълнителната онлайн таблица S1);

D. седмичен обем на метаболитен еквивалент часове/седмица, изчислено при използване на PA Compendium, за да се определи МЕТ за всяка дисциплина, вземайки предвид честотата, продължителността и интензивността. Полово специфични седмични обеми натоварване МЕТ часа/седмица са използвани за граница между ниска и висока интензивност за всеки спорт (таблица S1)

Основните характеристики са обобщени по пол. Използана е пропорционална регресия на риска по метода Кокс, за да проследи връзката между спортуването и данните за обща и сърдечно-съдова смъртност.

Изборът на съпътстващи критерии, (коригирани за възраст и пол - модел 1), е направен на база предишни анализи и е допълнително коригиран за дългогодишни заболявания, честота на консумацията на алкохол, психологическо състояние (GHQ-12 оценка >3), телесен индекс на маса, консумация на тютюневи изделия, ниво на образование, диагностицирани ССЗ (само при анализите на обща смъртност) и седмични обеми на ФА (МЕТ часа/седмица, изключвайки часовете по основния спорт обект на анализ). Участниците с диагностицирани ССЗ в началото (ангина,инсулт, ИБС) са изключени от анализите на смъртни случаи от ССЗ. Линеарните и квадратни p-величини са записани за всеки модел. При анализите на чувствителност са изключени участниците с променен в първите 24 месеца статус. Анализ на чувствителност е проведен и за да провери възможното свръхкоригиране на ИТМ в модел 2.  Тъй като не са открити разлики, ИТМ е запазен в основния анализ. Неспортуването е използвано навсякъде като категория за сравнение. Анализите са направени с SPSS V.22 (SPSS, Chicago, Illinois, USA) при ниво на статистическа значимост p<0.05.

Резултати

Основните характеристики са показани в таблица 1. Общо анализът включва 80 306 индивиди сред които 43 705 жени (средна възраст=52±15 години) и 36 601мъже  (средна възраст=52±14 години). 44.3% от участниците (43.1% от жените и 45.6% от мъжете) изпълняват националните препоръки за ФА. Най-често практикуваният спорт/упражнение е плуването, следвано от аеробика,бягане, ракетни спортове и футбол. За среден период от 9.2±4.3 години, (равняващ се на 736 463 човекогодини,) са регистрирани 8790 смъртни случая. Сред 75 014 участници, които не са докладвали диагностицирани от лекар ССЗ, и са анализирани в данните за ССЗ смъртност (9.2±4.5 години проследяемост/ 693 757 човекогодини), са регистрирани 1909 ССЗ смъртни случая.

Таблица 2 за общата смъртност показва комплексни анализи на връзката между упражняването на конкретни спортове и риска от смърт от общ характер (СОХ).

В сравнение с нулева спортна активност при колоезденето се наблюдава  значително понижен риск от СОХ - 15% (РР=0.85, 95% ДИ 0.76 до 0.95).

Плуването показва значително понижен риск от СОХ  -  28%  (РР=0.72, 95% ДИ 0.65 до 0.80).

При бягането няма чувствително понижение в риска от СОХ (РР=0.87, 95% ДИ 0.68 до 1.11).

При футболът също не се отбелязва значително понижение. (РР=0.82, 95% ДИ 0.61 до 1.11).

Ракетните спортове показват значително намален риск от СОХ 47% (РР=0.53, 95% ДИ 0.40 до 0.69)

Аеробиката показва 27% намален риск за СОХ. (РР=0.73, 95% ДИ 0.63 до 0.85).

Смъртност при сърдечносъдови заболявания

Таблица 3 показва комплексен анализ на връзките между практикуването на определен спорт и риска за смърт от сърдечно-съдово заболяване (CCCЗ). В сравнение с нулева активност колоезденето води до намаляване на риска от  смърт от сърдечно-съдово заболяване (РР=0.93, 95% ДИ 0.76 до 1.16) Плуването значително намалява риска от СССЗ  - с 41% (РР=0.59, 95% ДИ 0.46 до 0.75). Бягането (РР=0.81, 95% ДИ 0.47 до 1.39) и футболът (РР=0.90, 95% ДИ 0.49 до 1.64) не намаляват значително риска от СССЗ (смърт от сърдечно-съдова болест). Ракетните спортове са свързани със значително намален риск от СССЗ от 56% (РР=0.44, 95% ДИ 0.24 до 0.83). Аеробиката се свърза със значително намален риск от СССЗ от 36% (РР=0.64, 95% ДИ 0.45 до 0.92).

Анализ интензивност - ефект

Допълнителните онлайн таблици S2 и S3 показват резултата от анализите на връзката интензивност – ефект за обща смъртност и съответно за СССЗ. При различните дисциплини се наблюдава различна връзка между интензитета на участието и ефекта върху смъртността. Някои показват значителна линейна зависимост (т.е. редукцията на риска от смърт е по-голяма при по-висока интензивност, продължителност или обхват на спортуването), някои показват значителна U-образна корелация (доказвайки, че ниската интензивност е по-полезна от висока или непрактикуване), при трети не се открива връзка между интензивността и ефекта върху риска от смърт. По-малко са значителните връзки “интензивност-ефект” при смъртността от ССЗ в сравнение с общата смъртност.

Дискусия

В настоящето кохортно изследване на голяма популация, изследвахме независимите връзки на 6 широко практикувани вида спорт и упражнения в Шотландия и Англия с общата и ССЗ смъртност. Плуването, аеробиката и ракетните спортове са свързани със значително намален риск от обща и ССЗ смъртност. Колоезденето се асоциира със значително понижен риск от обща смъртност, но не и ССЗ смъртност. Събраната информация не дава доказателства за значителна връзка между риска от смърт и бягането или футбола. Както бе отбелязано, извършихме тези анализи като отговор на малкия брой предишни открития за конкретни спортове/упражнения. Това намали броя сравнения, които можеха да бъдат направени. Отбелязвайки някои значителни резултати при точно определена натовареност, нашият резултат за връзката между колоезденето и общата смъртност се доближава много до систематичен преглед и метаанализ на 8 изследвания от 2014 г., който показва 10% редукция на риска (95% ДИ 6% до 13%) при колоездене при стандартно натоварване от 11.25 MET часа на седмица. Твърдим, че нашият резултат допълнително потвърждава ефекта на колоезденето. При плуването предишен систематичен преглед идентифицира три кохортни изследвания и едно интервенционно изследване, но доказателствата за връзка с рисковете от смърт не са еднозначни.

За разлика от това в настоящето изследване плуването показва значителна връзка с общата и ССЗ смъртност - съответно 28% и 41% намаление на риска. Връзката между джогинга/бягането и общата смъртност при здрави възрастни преди е била проучвана от 4 големи кохортни изследвания на популация. Данните единодушно показват значително понижение на риска от обща смъртност и/или ССЗ смъртност. Резултатите сочат редукция на риска при обща смъртност съответно с 39%, 30%, 44% и 27% и 45% при ССЗ смъртност. Нашите резултати са 43% понижение при риска от обща смъртност сред бегачите в сравнение с небегачи според модела, коригиран спрямо пол и възраст, но незначително понижение -  13%, във финалния коригиран модел. Подобнa е тенденцията и при смъртност от сърдечно-съдови заболявания (СССЗ). Коригираните връзки в настоящето изследване са по-незначителни от тези в предишни изследвания, и статистически незначителни. Това е изненадващо и може да има различни обяснения. В нашите данни има относително малък брой смъртни случаи в групата спортуващи, което води до широк ДИ и вероятно до незначителната редукция на риска. Предишните проучвания проследяват по-дълги периоди във въпросника от настоящето изследване. Възможно е периодът от 4 седмици, използван в настоящето изследване, да не е достатъчно дълъг, за да различи дългосрочно и временно поведение, което вероятно води до неправилна класификация на участниците. Изглежда, че въпреки незначителността на резултатите ни, те добавят допълнителна тежест към доказателстваната база, насочваща към здравословните ефекти от бягането/джогинга върху СОХ и СССЗ и я подкрепят. Футболът показва незначително понижение на риска при СОХ и СССЗ. Този резултат е изненадващ, тъй като наличните доказателства от контролирани интервенционни проучвания показват, че футболът подобрява общата физическа подготовка и сърдечносъдовата функция в спокойно състояние и понижава затлъстяването сред неактивни дотогава възрастни. Нашият резултат може да отразява слабото разпространение на футбола сред изследваната популация (0.3% сред жените, 6.4% сред мъжете) и като последствие по-ниска статистическа значимост в анализа. Извършени са и допълнителни анализи, включващи само мъже, но редукцията на риска (модел 2) остава незначителна за СОХ и СССЗ (допълнителна таблица S4). Участниците в ракетни спортове (включително бадминтон, тенис и скуош) показват значителна редукция на риска от СОХ - 47%, и 59% при СССЗ. Малко подобни резултати са налични за сравнение. Предишен систематичен преглед идентифицира 2 изследвания на тенис и 2 на скуош. Едно от тях е кохортно изследване, което показва понижен риск от ССЗ сред тенис играчи, но без същия ефект сред други играчи на ракетни спортове. Силни и значителни връзки са открити между аеробиката (включително гимнастика и танци) и редуцирания риск от СОХ и СССЗ. Допълнителен анализ, включващ само жени, показва по-изразена редукция при СССЗ в сравнение с груповия анализ (50% и съответно 36%) (виж таблица S4). Aеробиката се асоциира с подобрена кардиореспираторна функция, което води до намален риск от смърт. Директната връзка между аеробиката и смъртността не е изследвана преди. За да представим тези наблюдения в контекста на общата ФА коригирахме анализа чрез добавяне на категорите „изпълняване на препоръките за ФА/неизпълняване“  и „спортуване/неспортуване“. Коригираните редукции на риска (РР) за СОХ са съответно 0.73 (0.69–0.77, p<0.01) и 0.72 (0.68–0.76, p<0.001) , а РР при СССЗ е 0.73 (0.66–0.82, p<0.001) и 0.72 (0.64–0.80, p<0.001). Тези резултати показват, че в сравнение с общите препоръчки за ФА (които вземат предвид ходене), практикуването на който и да е спорт изглежда еднакво полезно спрямо СОХ и СССЗ.

Тествахме взаимодействието на фактори като възраст (50 г. като определяща точка), пол и ниво на ФА (упражняване на препоръчителната активност /неупражняване) и участието в конкретен спорт, чрез добавянето им в модела.

С изключение на аеробиката (импакт на пола p=0.022) и колоезденето (импакт на ФА p=0.036 за СОХ и p=0.012 при СССЗ ) няма други значителни разлики от гледна точка на възраст (p≥0.155), пол (p≥0.101) или нивото на ФА (p≥0.211). Колоезденето изглежда по-полезно сред физически неактивни хора. При бягането не се наблюдава значителен резултат, което потвърждава резултатите от предишни изследвания. Има индикации за U-образна зависимост между натоварването и РР за колоезденето, плуването и ракетните спортове. Същата зависимост доказват и SchnoРР et al и Wang et al. Съществува научен дебат по въпроса за зависимостта между ФА и смъртността със силни аргументи и за двете страни. Някои твърдят че зависимостта е U-образна, а според други тя е линеарна. Нашите резултати показват различни тенденции за връзката между нивото (интензивност, седмична продължителност, седмичен обем) на спортуване и РР. В тази насока са нужни повече изследвания. От таблици 2 и 3 може да се забележи, че средната възраст на смърт в спортуващи групи е по-ниска от неспортуващите. На първи поглед това показва, че спортуването води до по-ранна смърт. Ние обаче предлагаме алтернативно обяснение на феномена. В основното изследване средната възраст на групите „спортуващи“ е много по-ниска отколкото неспортуващите групи. Така и след периода на 10-годишно проследяване групата спортуващи остава по-млада. Фактът, че средната възраст на смърт в групата „спортуващи“ е по-ниска, се дължи на това, че е изведена от по-млада представителна група. Силните страни на настоящото изследване включват голямата представителна извадка по пол и широк възрастов диапазон. Доколкото ни е известно, това е най-голямата съществуваща информационна база, свързваща конкретни спортове със смъртността. Използвано е подробно, независимо оценено, национално представително проследяване на база смъртен регистър. Валидиран въпросник е използван за оценка на интензивността на ФА. Анализът е коригиран спрямо подробен набор от копроменливи, въпреки че съществува възможността за остатъчни фактори. Изследването има и няколко недостатъка. Първо, малкият брой изходи повлияват статистическия анализ. Наблюдавани са oтносително малък брой смъртни случаи сред бегачите и футболистите, което обяснява широкия ДИ във финалния модел. Броят случаи на СССЗ е малък сред спортуващите и може да отразява по-слаби връзки, особено в максимално коригирания модел. Въпреки това връзките остават силни при плуването, ракетните спортове и аеробиката. Второ, сезонността остава голям проблем в изследванията на ФА, и особено при спортове, които имат точно определени пикови сезони. За да се коригира това, нашето проучване използва отговори, давани в рамките на 12-месечен период. Въпреки това възможни грешки са погрешна класификация, и в резултат на това неправилна регресия може да е понижила нивото на някои от откритите зависимости. Трето, сравнително късият период на въпросника (4 седмици назад) би могъл да води до допълнително погрешна класификация на индивидите спрямо дългосрочното им спортуване. Четвърто, сред запитаните не са отчетени възможни промени в спортуването и смяна на дисциплината. При използване на смъртността като отправна точка за измерване не  се разглеждат социалните и психологични ефекти върху здравето от спортуването. Данните допълват съществуващата доказателствена база, че спортуването носи сериозни ползи за общественото здраве. Бъдещите проучвания трябва да дадат допълнителни доказателства за връзките между спортуването и смъртността, изполвайки специално проектирани кохортни изследвания. Нужни са и интервенционни проучвания на здравните ползи от тези и други спортни дисциплини както и по-ефективни начини за по-широко обществено популяризиране на навици за спортуване, ако ползите бъдат потвърдени.

ЗАКЛЮЧЕНИЕ

Открихме ясни връзки между практикуването на определени видове спорт/упражнения и смъртността и по-конкретно сериозни понижения на риска от СОХ и СССЗ при плуването, ракетните спортове и аеробиката и редукция на риска от СОХ при колоезденето. Растящата доказателствена база трябва да насърчи спортната общественост да развива и промотира здравословни спортни програми, които да достигат до повече хора и по-голяма част от населението да препоръките за ФА.