Причината е трудната организация и късното пристигане на пациента в подходящата болница. Модерното лечение пази от инвалидизиране

Най-важното нещо за пациентите с исхемичен мозъчен инсулт е да стигнат възможно най-бързо до болницата. Това каза пред Credoweb началникът на Клиниката по неврология към Аджибадем Сити Клиник Болница Токуда проф. Иван Стайков. Той посъветва пациентите и техните близки, докато чакат пристигането на спешния екип, да не предприемат никакви самостоятелни мерки за овладяване на инсулта, защото това може да доведе до много негативни последици.

„Знае се, че по време на инсулт трябва да се приеме антиагрегант, какъвто е аспиринът. Ако се вземе и лекарят след това направи тромболиза, има риск от появата на кървене. Най-важното е пациентът да дойде бързо“, заяви специалистът.

Тромболизата е най-модерният метод за лечение на исхемичен мозъчен инсулт

След нейното прилагане около 70% от пациентите излизат от това състояние функционално активни. В световен мащаб тази терапия се прави при около 25% от пациентите. В България тя се осъществява при едва 1%, като причината за тази ниска цифра е трудната организация. Единственото лечебно заведение в страната, което е достигнало 23% е Аджибадем Сити Клиник Болница Токуда.

Проф. Стайков информира, че през Клиниката по неврология е успяла да достигне 23% през първите месеци на 2018 г., като амбицията на лекарите е до края на годината да пациентите, на които се прилага тромболиза, да бъдат 25%.

„През май клиниката по неврология беше наградена с международна платинена награда, която е по европейската инициатива „Angels” – за постижения в лечението на исхемични мозъчни инсулти. Инициативата е подкрепена от Europian stroke organisation, като целта й е да се подобри цялостната организация в Европа по отношение на лечението на мозъчни инсулти“, похвали се проф. Стайков.

При прилагането на тромболиза най-важното нещо е организацията на работата. При нея има таргетиране на времето за различните части на лечението и протоколи по минути. На първо място пациентът трябва да попадне в болницата възможно най-бързо. Това е нещо, което зависи от комуникацията между лечебното заведение и Бърза помощ. Научно доказано е, че след началото на исхемичния инсулт, всяка минута в мозъка загиват 1,9 млн. неврона. Установено е, че

всяко намаляване на времето за тромболиза с 15 мин. води до намаляване на смъртността с 4 на 1000,

увеличава функционално независимите пациенти с 13 на 1000 и повишава броя на пациентите, които имат подобрение, с 18 на 1000.

„За съжаление мозъкът е много нетолерантен към липсата на кислород и глюкоза. Това означава, че времево имаме правото да направим интравенозна тромболиза само до 4-5 часа след началото на инсулта. Първо, на пациента се поставят в спешно отделение два абоката, венозен катетър и се съобщава в клиниката по образна диагностика за това, че съществува такъв пациент. Без да има изчакване, с приоритет се прави скенер и диагностика на кръвта. После пациентът се качва в клиниката по неврология и му се прави тромболизата. Тромболитичното лечение е много лесно, трудна е организацията. Тромболизата представлява поставяне на една венозна инжекция с препарат, който лизира или унищожава тромба. Има таблици, с които се изчислява дозата спрямо килограмите – 0,9% на килограм тегло. Прави се 10% бонус и после в рамките на един час се провежда самата терапия“, обясни проф. Стайков.

Сериозен проблем за много от страните по света е, че много от пациентите стигат до клиника доста по-късно от тези 4,5 часа, в които може да се направи тромболиза. Отделно има доста изключващи критерии за прилагане на това лечение. Основните са пациентите да нямат кръвоизлив и зоната, която е обхваната да е по-малко от 1/3 от средната мозъчна артерия.

Исхемичния инсулт представлява остро нарушение на мозъчното кръвообращение с внезапно намаляване на притока на кислород, кръв и глюкоза към дадена зона, вследствие на запушване на артерии

.

На всеки 30 мин. в Европа един пациент умира или получава трайно инвалидизирне

от исхемичен мозъчен инсулт, защото не е лекуван в точната болница, която може да му даде най-доброто съвременно лечение.

Най-сериозните рискови фактори са:

• Артериалната хипертония. Доказано е, че тя увеличава от 4 до 8 пъти риска от инсулт. С около 31% се редуцира рискът, ако налягането се намали с около 10 милиметра.
• Предсърдното мъждене увеличава риска с около 5 пъти, като тези случаи са по-тежките. Около 25% от пациентите с това състояние умират в рамките на един месец след инсулта.
• Захарният диабет увеличава риска от 1,7 до 2,7 пъти, като при 60% от пациентите има налична и хипертония.
• Обструктивната сънна апнея, която повишава риска с 2,5 пъти.
• Тютюнопушенето
• Повишаването на холестерола

Ако тези рискови фактори бъдат овладени, това ще намали риска с до 80%.

Разпознаваем симптом на инсулта е транзиторната исхемична атака.

При нея се получава симптоматика, като при инсулт, но тя е много кратка, до един час максимум. Често е неглижирана, а това състояние изисква много сериозна диагностика при невролог. Трябва да се знае, че не се появява всеки път.

Проф. Стайков отбеляза, че има още няколко симптома, по които може да се разпознае, че наближава инсулт, но те не са типични само за него. Пациентите обикновено имат нарушение в кръвообращението, което се проявява с нарушение на концентрация, нарушение на внимание, по-бърза умора, нарушение на стабилност, замъглено зрение, трудно заспиване, паметови нарушения.

Самият инсулт е лесно разпознавам, но е проблем, че много от хората нямат достатъчно информация за това как да го направят. Ето защо е необходимо всеки да има базово обучение по темата. В Чехия например, по телевизията е рекламират т.нар. FAST test. Той учи хората, че инсултът може да бъде разпознат по следните симптоми:

• Загуба на говор и загуба на способността за разбиране на говора.
• Изтръпване на крайниците или слабост, трудност при движението им
• Остър световъртеж
• Остро главоболие.