Публикация

След операцията нямах болки - един хирург ме извади от ада

След операцията нямах болки - един хирург ме извади от ада

 

За Добрия лекар трябва да се разкаже.

Заради благодарността, която изпитваме като пациенти, но и за да споделим надеждата с тези, които търсят и се молят да срещнат своя Добър лекар,  „бялата лястовица“ в своята ситуация.

Моята история

Казвам се Гергана и съм на 38 г. В края на миналата пролет съвсем случайно открих, че имам сериозен възел на щитовидната жлеза. В семейството ми този проблем е засегнал почти всички, така че от години следя хормоните си, но не бях ходила на ехограф. Веднага записах час за преглед, насочвайки се към болницата, където бяха оперирали майка ми няколко години по-рано. Болницата е с добро име, имах доверие... Младата ендокриноложка, която ме прегледа, изглеждаше като човек, който знае какво прави. Видя ме на ехограф и веднага назначи биопсия. Аз не желаех да се подложа на това изследване, но тя ме убеди, че резервите ми са плод на „митове и легенди“ срещу процедурата. Ден преди да замина към морето направихме биопсията - 4 убождания на смесен възел с размер над 3 см.... И името на професора, който направи биопсията, ще спестя. Професорът също ме увери, че биопсията е напълно безвредна и безопасна, и понеже резултатите бяха добри – той даде становище, че на този етап, с възел от над 3 см, операция не е нужна. До този момент се беше открил само един възел, в левия лоб на щитовидната жлеза. Казаха, че е стар, че може би го нося повече от 10 години и че, ако не расте, може да си живея с него. Професорът ми каза да отида на преглед след 1 година.

 

Отидох спокойна на море, върнах се 2 месеца по-късно и скоро след това открих, че под брадата ми се подува лимфен възел. След като със зъболекарката ми не открихме проблема, отидох на УНГ специалист. Пих 7 дни сериозно количество антибиотик. Направих силна алергична реакция, но... лимфният възел отново започна да расте. Направих консултации и с лицево-челюстни хирурзи, те все пак смятаха, че проблемът няма връзка с щитовидната жлеза, но започнаха подозрения и предложения за биопсия на лимфния възел, за да се види дали в него има материал от щитовидната жлеза. Междувременно – на ехографа се видя, че възелът на щитовидната е пораснал рязко с повече от 11 мм и вече има нов възел, над 1 см, в десния лоб.

 

Можете да си представите колко бях притеснена вече от всичкото ходене по лекари, неизвестността и опасенията какво точно може да се случва... Слава Богу – открихме проблема за лимфния възел в корена на един „спокоен“ зъб, така че това отмина. Но след консултации с няколко хирурзи за щитовидната жлеза, всички те потвърдиха, че често възлите в нея започват да „работят“ и да растат след биопсия... и че операцията е наложителна и то – в кратки срокове.

Срещнах се с няколко именити специалисти в различни  болници 

Накрая направих избора си на хирург не по титлите, известността му и броя публикации по темата. След тези 2 месеца в ада с куп изследвания, пукане на вени, чакане пред кабинети, притеснения, опасения и много пъти в сблъсък с грозното, наистина грозното, лице на системата, избрах да ме оперира единственият хирург, при който попаднах напълно случайно, без уговорен час, без направление, но този, който се държа Човешки, отдели ми време, говори с мен, обясни ми какво се случва, какви възможности за операция имам и какво мога да очаквам.. и единственият от всичките, който помнеше „случая ми“ и името ми, когато малко след това се обадих с допълнителни въпроси за операцията, предварителните изследвания и постъпването в болница...

 

„Коремна хирургия“ във ВМА (5 ет., 1-ви секторВ деня, в който постъпих в отделението по „Коремна хирургия“ във ВМА (5 ет., 1-ви сектор) и екипът там „ме пое“ – все едно целият ужас и страховете, трупани през изминалите седмици,  просто се изпариха. Всички там бяха усмихнати, внимателни и изключително грижовни. Самото отделение беше уютно, чисто и ... нямаше много общо с повечето болници, които бях виждала „отвътре“.

 

Оперира ме д-р Петко Димов, началник на отделението

Този човек е „Добрият лекар“ за мен и сигурно за още много други негови пациенти. Лекарят-вълшебник. Разбрах, че ще е „моят лекар“ още докато чаках да се срещна с него и го чух как говори със свой възрастен пациент, който беше оперирал скоро преди това. Спечели ме Човещината и уважението, с което говореше с дядото. Независимо колко тежка, отговорна и със сигурност – уморителна, е работата му – ВСЕКИ път виждах как д-р Димов, току-що извършил няколко поредни операции, е на разположение за пациентите си, винаги усмихнат, винаги внимателен, уважителен, съдействащ и готов да помогне. Какъвто би трябвало да е истинският Лекар. Убедих се и лично, че професионализмът му като хирург е също толкова голям, колкото качествата му като човек. Отстрани голяма част от щитовидната ми жлеза, доколкото знаехме от преди това – първият възел беше прораснал надолу към гръдната кост, заради което можеше да има усложнения. Но, когато се събудих на операционната маса – ЗНАЕХ, че всичко е ок.  След операцията – нямаше болки, нямах проблем с говора, нито с движението на главата. А белегът, от който много жени се страхуват и търсят „алтернативи“ на конвенционалната операция, почти изчезна още на 3-ия месец след операцията.

2 дена след операцията
Два дена след операцията

 

С месеца длед операцията
5 месеца след операцията

 

Толкова е важно, когато ти се случи – на теб, или на твой  близък, да си безсилен и да трябва да повериш живота си в ръцете на лекар,  да „случиш“ на Човек и Професионалист, който да застане ДО теб в ситуацията ти! И са толкова малко тези „бели лястовици“. Но ги има. И е добре да се знае къде и кои са.

 


 

д-р Петко Димов е хирург във ВМА, гр. София

За контакт

 

 

Очакваме и вашата история за лекаря или лекарите, които са оставили отпечатък в живота ви. Да разкажем заедно за добрите лекари!

Коментари