Изключителен е напредъкът в терапията на рака на белия дроб и на млечната жлеза, твърди председателят на Българската асоциация по медицинска онкология

- Проф. Тимчева, VI конференция  на Българската асоциация по медицинска онкология (БАМО) традиционно  е с фокус новостите от ASCO. Според Вас кое е най-значимото научно съобщение от тази година?

- И тази година по време на ASCO в Чикаго най-много бяха съобщенията, свързани с възможностите на имунотерапията при различни локализации, както и комбинирането й с други терапевтични методи. Резултатите са оптимистични дори за локализации, при които доскоро нямахме никаква съвременна алтернатива за лекарствено лечение, какъвто е карциномът на пикочния мехур и пикочните пътища, стомашния карцином, туморите на главата и шията.

Резултатите от големи клинични проучвания, докладвани в Чикаго, промениха и стандарта за лечение на карцинома на млечната жлеза – както в адювантен аспект, така и при метастазирало заболяване.

Малигненият меланом, най-злокачественият човешки тумор, има нови възможности за лечение 

Вече обсъждаме в каква последователност да се прилагат новите терапии, кои комбинации са най-ефективни. Имунотерапията и в този случай промени съществено прогнозата на заболяването.

- Какви са новите тенденции в лечението на рака на млечната жлеза?

- Напредъкът в лечението на рака на млечната жлеза е изключително съществен. Терапията в адювантен аспект при HER2 позитивно заболяване се усъвършенства, като се препоръчва при болни с по-висок риск да се прилагат два таргетни агента в продължение на една година след операцията, което значимо подобрява далечните лечебни резултати. При метастазирало, хормонално чувствително заболяване има възможност хормоналната терапия да се комбинира с таргетна терапия – комбинация, която по ефективност превъзхожда химиотерапията, но няма нейната токсичност.

- В контекста на повишените възможности на имунотерапията по-добри ли  са перспективите за терапия на рака на белия дроб?

- Напредъкът в лечението на белодробния карцином също е впечатляващо. И тук основно място заема имунотерапията, прилагана последователно с таргетна терапия, или в комбинация с химиотерапия. Съобщени бяха резултати от редица клинични проучвания с нови PD-1 и PD-L1 инхибитори. Преживяемостта при болните с този вид злокачествени тумори се подобри съществено през последните няколко години.

- Обнадеждаващи новини прозвучаха и за овариалния карцином.

- Приложението на PARP-инхибитори при рак на яйчника се оказва ефективно и при част от болните без BRCA мутация. Впечатляваща беше презентацията на гостуващия лектор от Франция Prof. Eric Pujade-Lauraine, MD, PhD, Head of the Medical Oncology Department at Hôpital Hôtel-Dieu, посветена на приложението на PARP-инхибиторите при овариален карцином.

- Очертава ли се промяна в стандарта за лечение на колоректалния карцином?

- Дискусиите в тази област касаеха продължителността на адювантното (следоперативно) лечение – докладвани бяха резултати от клинични проучвания с по-кратко лечение. Засега стандартът остава непроменен – 12 инфузии през 14 дни. Продължиха и дискусиите за различната прогноза и различна лекарствена чувствителност на тумора в зависимост от неговата локализация (левостранен или десностранен). Тези нови постановки са отразени и в българските правила за лечение на това заболяване.

- Има ли надежда за по-злокачествените видове рак – напр. меланом, сарком на меките тъкани?

- Меланомът се считаше за доста безперспективен допреди няколко години. При този изключително злокачествен тумор вече има възможности за повлияване с таргетна терапия – самостоятелно или в комбинация с имунотерапия, както и самостоятелно приложение на имунотерапия – методи на лечение, с които се постигат продължителни клинични ремисии.

Що се отнася до саркоми на меките тъкани, регистрирано е ново моноклонално антитяло, което давапо-голям шанс на болните, страдащи от това агресивно заболяване. В комбинация с химиотерапия се постигат убедително по-добри далечни резултати.

- По време на конференцията стана ясно, че за някои от терапевтичните интервенции възниква конкуренция между отделни специалности – напр. онкохирурзи се изправят срещу гастроентеролози.  Как смятате, че е логично да се реши подобен спор и как в подобна ситуация да се ориентира пациентът?

- Чудесно е, че има много възможности за лечение. Не става дума за противопоставяне. По-скоро за правилен подбор на пациенти за един или друг метод на лечение. В това отношение изключително важно е екипното обслужване на пациентите, добрата колаборация между отделните специалисти, както и добрата информираност за възможностите на отделните лечебни методи. Присъствието на специалисти от различни области по време на научната конференция на БАМО е доказателство, че доброто сътрудничество между специалистите е факт.

- Съхраняването на фертилитета след химиотерапия и последваща бременност бе една от най-интересните теми на форума. Какво е настоящето и какви са перспективите в това отношение?

- Запазването на фертилитета е кауза за д-р Георги Стаменов и МБАЛ „Надежда”. Нямаме пациентка, която да има нужда от консултация и съответни процедури и да не ги получава веднага, без да се отлага лечението, на което подлежи. Продукт на екипа на болницата и специалисти от цялата страна е изготвеният през 2017 г. Консенсус за запазване на фертилитета при провеждане на гонадотоксична терапия. Тези възможности трябва да се разширяват, надявам се тази инициатива да бъде последвана и от други центрове по асистирана репродукция. Проблемът е изключително важен,

това е начинът нашите пациентки да се чувстват равностойни с жените на своята възраст, да имат желание и сили да се преборят със заболяването

Още повече, че държавата поема вече финансирането на тези процедури при болни с онкологични заболявания. Досега те бяха изцяло поети от МБАЛ „Надежда”.

- Какво ще отбележите като най-съществени постижения на българската медицинска онкология в последните години и какво още се губи?

- Радостното е, че новостите навлизат ежедневно и в нашата малка страна. Повечето скъпи съвременни терапии са достъпни за нашите пациенти. За държава с не толкова мощна икономика това е постижение. За съжаление при ежегодно нарастващата заболеваемост, както и във връзка с нарасналата преживяемост на онкологично болните, настоящето финансиране е крайно недостатъчно.  Разходите ще нарастват ежегодно, докато не обърнем внимание на ранната диагностика и на профилактиката. Откриването на което и да е заболяване в напреднал стадий означава скъпо лечение до края на жвота. Това е основният проблем за страната ни.

- Има ли напредък в профилактиката и разбирането на българите за това?

- За съжаление здравната култура на българина не се повишава. И това не е само от липса на средства. Изглежда само санкциите ще променят отношението към профилактиката и ранната диагностика.

- Какво постигна БАМО и какви нови цели си поставя?

- Както казах при откриването на VI  годишна научна конференция на БАМО, нашата цел е скромна – да бъдем полезни на колегите, които лекуват, на тези, които специализират, на студентите, които сега навлизат в дебрите на медицината. Освен ежегодната научна конференция, издаваме списание с обзори по онкология Studia Oncologica, което се намира и в електронен вид на сайта на асоциацията. Смятам за събитие на 2018 г. издаването на Медицинска онкология – двутомник с обща и специална част. В момента е под печат Терапевтичен справочник по Медицинска онкология, който ще бъде своеобразно допълнение към учебника. За съжаление нашата специалност, вече 11 години след включването й в Наредбата за следдипломна квалификация, все още не е част от  студенското обучение по медицина.

Целта ни и в бъдеще остава същата – да разпространяваме знанието, да бъдем полезни.

Интервю на Лиляна ФИЛИПОВА