Жегата – най-опасна за възрастните, за хората с високо кръвно, депресия, диабет

Горещите вълни през лятото са най-смъртоносният метеорологичен феномен. Жертвите му са повече, отколкото тези на бурите, градушките, наводненията, смерчовете и ураганите.

Това информира Националният център за обществено здраве и анализи (НЦОЗА).

Какво представляват горещите вълни

За гореща вълна на нашите ширини се говори, когато в продължение на повече от 3 последователни дни температурата на въздуха е над 30ºС. В София горещите дни са средно 20 на лято. При нарастване на средната температура за сезона обаче, всеки 2-3 градуса повишение водят до двойно увеличение на броя на екстремно горещите дни.

Около 30% от населението на света живее в климатични условия, които водят до смъртоносно високи температури поне през 20 дни от годината. Според учените този процент ще се повиши и ще застрашава 48 на сто от цялото население на Земята до края

на този век, дори ако парниковите емисии бъдат драстично съкратени. 

През 2003 г. Западна Европа имаше гореща вълна в продължение на повече от две седмици, като само във Франция смъртните случаи са 70 000 над обичайното за този период от годината. Горещото време в Москва през 2010 г. причинява смъртта на около 10 000 души, жегата в Чикаго от 1995 г. взима 700 жертви, а горещата вълна в Калифорния през 2006 г. убива повече от 600 души.

Къде е екстремно горещо

София не е в списъка с най-рисковите градове, но през последните 20 години средно на година е имало по 2-3 случая с горещи вълни, продължаващи по 9 дни.
През екстремно горещото лято на 2012 г. е имало 5 горещи вълни с обща продължителност 65 дни. Лятото на 2017 г. също беше необичайно горещо в Южна Европа, включително и у нас. Горещи вълни като „Луцифер“ през август 2017 г. вече са четири пъти по-вероятни, отколкото са били преди век.

Според изследвания за България за периода 1960-2000 г., по-голяма част от горещините са след 1985 г. Най-рискови са областите Благоевград, Хасково, Кърджали, Пловдив, Ямбол, Стара Загора, Плевен, Русе, Велико Търново. Феноменът горещи вълни, характерен за Южна България, вече може да бъде наблюдаван и в останалите райони, макар и по-рядко.

„Ефект на жътвата“

Първата гореща вълна за лятото е най-опасна и неочаквана. При нея се наблюдава т. нар. „ефект на жътвата“ - обикновено загиват хора в напреднала възраст с остри или хронични заболявания.

Тогава срещу жегата не са предприети мерки, облеклото не е приспособено, организмът не е адаптиран. Повечето смъртни случаи са в големите градове, тъй като плътното многоетажно застрояване и оскъдната растителност способстват за установяването на особено висока температура (т. нар. „топъл остров“). Застрашени са живеещите на последни етажи, в жилища с лоша изолация, работещите интензивен физически труд на открито или в помещения без климатици.

Топлинен удар

Най-опасният ефект от горещата вълна е топлинният удар, който може да увреди мозъка и други жизненоважни органи и да доведе до летален изход.
Той се получава в резултат на излагане на високи температури и дехидратация на организма.

Симптомите са гадене, повръщане, припадане, обърканост, дезориентация, загуба на съзнание и кома. Температурата на тялото надхвърля 40°C. Най-показателният първи признак на топлинния удар е изтощението, появата на крампи, припадък, главоболие, чувствителност към светлината, замаяност, гадене и повръщане. Кожата се зачервява, пулсът е учестен, дишането също е учестено. Показателна е също липсата на потене.

Хората в риск

Сред рисковите фактори при екстремно горещо време е напредналата възраст (особено над 75 години). Възрастните хора имат намален терморегулаторен отговор: степен на изпотяване, приток на кръв към кожата и функция на сърдечносъдовата система.

При тях са настъпили и промени в бъбречната функция и водната и електролитната хомеостаза, които повишават риска от бъбречна недостатъчност. Има повишен риск от хиперкалиемия и съответно от нарушения на сърдечния ритъм. 

Горещото време е опасно и за хронично болните хора (за страдащите от високо кръвно налягане, коронарна сърдечна болест, нарушения на сърдечната проводимост). Висок е рискът и за хората с психични и поведенчески разстройства, с психични разстройства (деменция, депресия, шизофрения, Алцхаймер), с неврологични заболявания (Паркинсон), с респираторни заболявания (ХОББ, астма), бъбречни заболявания, диабет, затлъстяване.

Бебетата, малките деца, бременните жени са уязвими групи при екстремно горещо време.
Хората, които са под влиянието на наркотици или алкохол, също са застрашени от горещините.

Медикаменти по време на горещини

Приемът на някои лекарства затруднява тялото да се справя с високата температура. Сред тях са антихистамини, диуретици, транквилизатори, антиконвулсанти, медикаменти за сърце и срещу високо кръвно налягане, антидепресанти и невролептици. Това важи и за таблетките за отслабване. 
Всички лекарства трябва да се съхраняват при температура до 25°C.

Съвети от специалистите

При горещините лекарите препоръчват да се поддържа прохлада в домовете - прозорците да са затворени през деня, да се проветрява през нощта. При температура над 35ºС вентилаторът не помага за охлаждане - пред него може да се постави купа с лед.
Не бива да се излиза в горещината - най-високата температура обикновено не е по пладне, а около 14:00 часа. Физическите натоварвания трябва да се избягват.
Добре е да се вземат прохладни душове или вани, да се правят хладни компреси или обтривания, включително с мокри кърпички.

Облеклото трябва да е леко и свободно, от естествени тъкани, в светли цветове. Препоръчва се хората да носят широкополи шапки и слънчеви очила, да се движат по сенките.

В горещите дни приемът на много течности е задължителен. Сладките напитки и алкохолът трябва да се избягват.