Публикация

Проф. Хаджипетрова: Лечението на световъртеж с антихистамини не трябва да е продължително

Проф. Хаджипетрова: Лечението на световъртеж с антихистамини не трябва да е продължително

Световъртежът е често срещан симптом при голям брой болести и състояния на човешкото тяло. За съжаление, понякога ''леките'' оплаквания отговарят на сериозно заболяване, затова при постоянен световъртеж прегледът при невролог е задължителен


 

Проф. Екатерина Хаджипетрова е бивш ръководител на Катедрата по нервни болести към Медицински университет-Пловдив. В дългогодишната си научно-преподавателска дейност, съчетана и с клинична работа, тя е натрупала богат опит, който е споделила в научни изследвания, лекции, участия в наши и международни конгреси, както и в многобройни публикации. Научните й интереси са в областта на мозъчно-съдовата болест и нейните усложнения: инсултите. Понастоящем проф. Хаджипетрова е на работа в Нервно отделение на МБАЛ ''Асеновград'', където извършва консултантска дейност е научен ръководител на специализантите по неврология. Темата на интервюто не е случайна, защото голям процент от постъпващите пациенти за лечение се оплакват именно от вертижни разстройства. В отделението се прави електронистагмография, която дава обективна информация за състоянието на болните, а непосредствената близост до УНГ сектора улеснява комплексното им лечение и диагностика.

 

 

Проф. Хаджипетрова, какво представлява световъртежът?

 

Световъртежът е синдром с комплесна проява, а не нозологична единица. Казано опростено преставлява чувство за илюзия за движение както на предметите около самия пациент, така и на тялото спрямо околната среда. Това движение в реалността не съществува, но болният го изживява и то със силно драматично чувство. В такива моменти пациентите изпитват страх и безпомощност.

 

Казвате, че пациентите изпитват страх при световъртеж. Какви са другите техни оплаквания?

 

Пациентите имат свои ''ориентири'' за заболяването и понякога не могат да изразят добре своите оплаквания. Обикновено те споделят, че предметите им се движат по часовниковата стрелка или обратно на часовника. Много по-често, обаче, чувстват замаяност. Други оплаквания включват нестабилност и залитане, и болният е неориентиран в посоката, в която може да ходи. При някои пациенти има т.нар. пропадане- това е симптом, при който те все едно потъват в пространството. Състоянията на причерняване, които се получават при рязко изправяне от легнало положение, също водят болните при нас.Всички тези прояви се отнасят до нарушения на вестибуларната функция.

 

Кои са най-честите причини за световъртеж?

 

Преди да разгледаме различните причини за вертиго, ще се спра на основната функция на равновесния анализатор.

 

Равновесната функция се осъществява с помощта на три основни системи:

-зрителната- е водеща и ни дава на какво разстояние сме от съответните обекти;

-вестибуларната- тя ни дава положението на главата и тялото във времето и пространството;

-соматосензорната- отговаря за положението на ставите и мускулите по време на движението;

 

Трите системи са в абсолютна хармония и когато някоя от тях се наруши настъпва сензорен конфликт и възниква вертиго /световъртеж/. От друга страна е много тясна връзката на всички структури на мозъка с вестибуларната система и при най-малката промяна тя е в готовност да реагира.

 

Световъртежът може да се появи както при здрави хора, така и като симптом на сериозни заболявания.

  • При здрави хора се проявява, когато са подложени на екстремни условия, например при пътуване с кола или кораб, резки атмосферни промени, при стрес и умора и др.С напредване на възрастта се наблюдава остаряване на целия организъм както има влошаване на зрението и слуха, така често се променя и равновесната система /пресбиастазия/.

  • При болни хора световъртежът се проявява като симптом на много и различни заболявания, като най-честите са: инфекциозни болести, интоксикации, черепно-мозъчни травми, шум, вибрации, йонизиращи радиации, психични заболявания, надпрагови дразнения, ендокринни нарушения /диабет/, сърдечно-съдови заболявания, дегенеративни промени в костите /шипове/, наследственост, разстройства на нервната система от функционален характер и др.

Най-честите заболявания, които се проявяват със световъртеж, като водещ симптом са:

  • Бенигнен пароксизмален позиционен световъртеж- проявява се при различни положения на главата и най-често е предизвикан от вестибуларна литиаза. При него световъртежните пристъпи са краткотрайни, с продължителност около 1 минута.

  • Вестибуларен неврит- заболяване на вестибуларния нерв при различни инфекции, като грип и др.

  • Психични заболявания- тревожни разстройства, депресии, паник атаки, които могат да протечат с водещи вертижни симптоми. При тях пациентите са много демонстративни в оплакванията си и често се чувстват така, че все едно умират. При актуалните напоследък паник атаки пациентите се оплакват от силно виене на свят, невъзможност за ставане от леглото, изпотяване и сърдечни кризи.

  • Мениерова болест-при нея има добре изразен системен световъртеж, намален слух на едното ухо, характерен шум и чувство за пълнота в ухото. Заболяването се диагностицира от специалисти по уши, нос и гърло.

Как пациентите да се ориентират, че световъртежът им е опасен?

 

Много е трудно да се отговори на този въпрос, защото имаме пациенти с много леки оплаквания и когато направим скенер откриваме мозъчни тумори. Така че патологията не винаги отговаря на кличната изява. Типът нервна система също оказва влияние и може да ''засили'' или ''намали'' оплакванията. Затова е най-добре при наличието на световъртеж, който се повтаря, т.е. да има системен характер да потърсят лекар.

 

Каква е ролята на общопрактикуващия лекар в диагностиката лечението на този симптом?

 

Първата работа на общопрактикуващия лекар е да изясни защо болният се оплаква от световъртеж. В това отношение трябва да определи състоянието на сърдечно-съдовата система, дихателната система, ендокринната система и т.н. Необходимо е да се отчете психичното състояние на пациента, защото много често, както вече споменах, депресията и тревожността се съпровождат със световъртеж. Общопрактикуващият лекар трябва да потърси причината: хипертонията, диабетът, белодробната недостатъчност- всичко това може да протече със световъртеж. Когато не може да определи каква е етиологията, той трябва да го прати на консултация при невролог.

 

Стигаме до другия етап -лечението. Моето мнение е, че то също трябва да се предпише от невролог. Изключвам случаите, когато общопрактикуващият лекар лекува основното заболяване- например една хипертонична криза, която е съпроводена и с виене на свят. Но предписването на антихистаминови препарати, както често се случва, трябва да става от специалист по нервни болести.

 

Кои са диагностичните методи при световъртеж?

 

Преди всичко за диагностиката е важно клиничния преглед, за да се установи има ли заболявания, които налагат адекватно изследване. След това е уместно да се направи функционално изследване на вестибуларния апарат от УНГ специалист. Накрая не трябва да се забравя и компютърната томография, защото има много случаи на обемни процеси в мозъка, които протичат със световъртеж.

 

Как се лекува световъртежът?

 

Вертижните кризи, освен острото си начало, имат хронично и епизодично протичане. В острия момент трябва да се овладеят вегетативните реакции като гадене, повръщане, нестабилност и др. Основният медиатор на функциите на вестибуларната система е хистаминът, затова ние прилагаме терапия с антихистаминови препарати. Освен тях могат да се приложат и диуретици, защото те намаляват повишеното налягане в лабиринта. Седативните лекарства също намират своето място в терапията на световъртежите, тъй като болните често са уплашени и неспокойни. Но не бива да забравяме, че лечението с антихистаминови препарати не трябва да е много продължително, защото блокират възможността за възстановяване на сензорния конфликт между трите системи.

 

Коментари

Благодаря на проф. Хаджипетрова за изключително добрия и професионален коментар за този сложен феномен - световъртежа.

Бих си позволил само да добавя, че световъртежът се диагностицира и лекува както от невролози и УНГ специалисти, така и от лекари със стаж и обучение по отоневрология.