Публикация

Духовният аспект на бременността

Духовният аспект на бременността

Изборът да стана Майка


ДУХОВНИЯ АСПЕКТ НА БРЕМЕННОСТТА

По време на бременността жената е духовният учител на своето дете

 

Бременността е най-важният период за формирането на бъдещото същество, времето за неговото оформяне като личност, дори характер. По време на бременността жената е духовният учител на своето дете, утробата й е неговия първи свят, входа към земния живот, тук то започва своята адаптация към специфичните вибрации на Земята.

 

Майката не само формира качествата на бъдещото физическо тяло, но и дооформя информацията дадена от семето на бащата. Тя може да усили или намали някои негови характеристики. Всичко зависи от мислите и чувствата, които преминават през нея, защото всичко оставя своя енергиен отпечатък върху нейното и на плода в утробата й тяло.

Съвременни изследвания за пренаталното въздействие на майката върху плода.

 

Периодът на вътреутробното развитие е част от несъзнаваното, което макар и да не се помни и да не се интегрира в самосъзнанието, има своето значение в онтогенезата на личността. Това е периодът, в който от една единствена клетка – яйцеклетката плюс хромозомната информация, дадена от сперматозоида на бащата, се формират милионите клетки на човешкото тяло с всичките му органи и системи, с цялата сложност на висшата нервна дейност. Всеки ембрион повтаря филогенезата – историята на живота от появата на първото едноклетъчно до сложния организъм на човека. И този процес на изграждане се случва вътре в тялото на майката без да е необходимо съзнателно участие от нейна страна. Независимо обаче дали тя е съзнателна или не за този процес, чрез нейното взаимодействие със света, плодът вътре в утробата изгражда себе си и чрез получаваната отвън информация. Така се извършва процеса на т.нар. пренатално възпитание.

 

Днес вече се знае, че това как ще се развие организма зависи не само от генетичната (вътрешна) информация, но и от външната, идеща от околната среда, преминаваща през тялото на майката и нейното субективно пречупване на обективната реалност. Гените предоставят описанието, по което се формира организма, но дали нещо ще се включи или изключи от програмата, зависи и от сигналите, получени отвън. Информацията, която прониква в утробата дава важни насоки. Съобразно нея плодът вътре изгражда себе си. Дали някои генетично предавани болести ще се развият, зависи и от пренаталната среда. Знае се, че когато организмът е подложен на стрес, например, той може да активира промяна в ДНК и да създаде нови гени в усилието си да отговори на външното предизвикателство.

 

В днешно време вече има ред доказателства , свидетелстващи за това, че неадекватното поведение на майката по време на бременността , преживеният стрес и повишена тревожност, са честа причина за различни патологически състояния на детето, както психологически, така и соматични. По време на пренаталния период, детето живее общ живот с майката. Така, отделящите се при стрес хормони като катехоламините например, проникват през плацентната бариера и навлизат в плода. Същото се отнася и до ендорфините , отделящи се при положителни емоции. Майката и детето са един общ неврохормонален организъм, който в еднаква степен страда от неблагоприятното влияние на външната среда, което се записва в дълговременната памет, оказвайки влияние върху по-късния живот на детето. Позитивните майчини емоции спомагат засилен растеж на плода и израстване на нивото на сензорно възприятие у плода. Стресът води до малка тежест на плода , увеличение процента на смъртност, респираторни инфекции, астма, слабо когнитивно развитие.

 

Емоционалният стрес корелира с преждевремнно раждане, детска психопатология, случаи на шизофрения, проблеми в училище, склонност към наркомания, правонарушения, суицидни действия. Травмата на плода може да намери отражение в афективната сфера на възрастния човек. Емоционалния стрес на майката може да предизвика у плода биохимически дисбаланс, свръхактивация на адренокортикалналната система с последващо увеличение на адренокортикотропния хромозон кортизон, катехоламините и глюкагона, а това от своя страна се възприема от ДНК - рецепторите на плода. По този начин хормоналния дисбаланс на майката може да предизвика емоционална дисфункция на плода.

 

В това отношение са интересни изследванията на Руската пренатална психологическа школа. В едно от изследванията на Олга Соколова направените изводи са, че доминиращото емоционално състояние на жената по време на бременността определя по-сетнешното предразположение на детето към съответната емоционална реакция.

 

В първия етап от изследването се наблюдават 40 майки, които се оценяват чрез скалата за тревожност, а във втория се проследяват родените вече деца на три етапа – след раждането, на три и шест месеца. Използват се скали за оценка на психомоторното развитие, мускулен тонус, показатели за емоционално състояние, доминиращите емоции на децата и се сравняват с тези на майката по време на бременността.

 

Оказва се, че на детето се предават и съдържанието и характера на емоционалното състояние на майката, като например страх и агресия. Установява се, че най-голямо значение за формирането на емоционалната сфера при детето имат четвъртия, петия и шестия месец от бременността, когато най-активно се развиват и диференцират мозъчните структури, които играят основна роля във формирането на емоциите.

 

В основната група на тревожните майки децата се характеризират с емоционална неустойчивост, която води до нарушения и в познавателната сфера. Тоест – честа смяна на настроенията, чест плач, преобладаване на отрицателно емоционално състояние, трудно заспиване, лесно събуждане. И ако първият месец достоверни различия не са се наблюдавали, то в третия месец в първата група емоционално неустойчиви деца са определени 27.5 процента, а в шестия месец - 33 процента. В другата група такива деца въобще нямало.

 

Информацията, идваща от външния свят несъмнено влияе върху съграждането на бъдещото човешко същество. Чрез биохимичните реакции на майчиното тяло, реагиращо по определен начин на външния свят, плодът се „научава” да изпитва определени чувства и да изживява различни състояния. Всичко, което тревожи майката, тревожи и детето и то почти едновременно. Когато страхът учести сърдечния ритъм на майката, само след части от секундата сърцето на плода започва да бие два пъти по-бързо от обичайното.

 

По този повод може да се позовем на едно интересно изследване направено от д-р Левин, хирург-зъболекар от Манчестър. Той събирал дълги години млечни зъби и ги наблюдавал под микроскоп като един вид архив на отлаганията в организма. Коронките на млечните зъби се формират през втората половина на бременността и първата от живота. Слоевете емайл могат да бъдат датирани точно, както археолога може да датира пластовете пръст от коя епоха са. Др. Левин забелязал отначало една сивкава линия, която нарекъл „неонатална линия”, защото отговаря на травматизма при раждането. Тя отсъствала, когато раждането преминало по оптимален начин. Но в по-ранните слоеве на места той открил чести аномалии – празнини, които го навели на въпроса „Какво може да се е случило, та да се блокира за известно време процеса на изграждане на млечните зъби и вероятно и на други органи като сърце, черен дроб и т.н., които не са запазили откриваеми анатомични следи?” За да си отговори, той започва да работи съвместно с психолог, който беседва с майките. Тогава се появяват точни съответствия между тези аномалии и много силни стресови обстоятелства, преживени от майките по време на бременността.

 

В този дух е и изследването на д-р Силви Ришар „Влияние на емоционално преживяното от бременната жена върху здравето и темперамента на кърмачето”. Тя проследява бременността, раждането и първите осем месеца на сто майки и техните деца, като разкрива очевидно съответствие между емоционалните безпокойства на бременната и наблюдаваните нарушения във функциите при децата – здравословни проблеми и психологически смущения.

 

Всички емоции, които преминават през майката се предават през плацентата от молекулите – посредници и директно влияят върху изграждането на мозъчните клетки и емоционалния характер на детето. При стрес например, се произвеждат т.нар. хормони на стреса – адреналин, катехоламини, които преминават през плацентната бариера и създават у плода съответстващо физиологическо състояние на майчината емоция. Същото се отнася и за хормоните на щастието – ендорфините. И в двата случая може да се говори за едно бъдещо предразположение към определен тип изживяване, дори характер.

 

Майката се явява посредникът между външния по отношение на тялото свят и вътрешната подредба на възприемане на реалността. Тя не само предава информация за света отвън, но и своите емоционални и ментални модели. Чрез нервните връзки, които се формират у нероденото, чрез хормоните и ендорфините, химическите носители на емоциите, детето се учи на чувства и формира определена нагласа към живота.

 

Стимулите от външната среда са тези, които дават материала на първата опитност и реакцията идва според научения урок. Така може да се очаква, че тази майка, която преодолява трудностите с оптимизъм в опозиция с майката, обезпокоявана от страхове и притеснения, ще научи детето си на съвършено различни реакции. Така две деца с различна пренатална опитност на един и същ стимул ще покажат различни реакции – едното с любопитсво и смелост, другото с плач и боязън.

 

„Най-новите изследвания показват, че по време на бременността в човешкото същество се изграждат изначалните основи на неговото здраве, на неговата емоционалност, на неговия начин на общуване, на неговите интелектуални възможности, даже и на неговита творчески способности.”

 

Мари Бертен

 

Отношението на майката към плода по време на бременността също е от съществено значение и оставя сериозни следи в развитието на неговата психика. До интересен извод ни води една анкета, обхващаща около петстотин жени за взаимоотношенията им с все още нероденото от тях бебе, впоследствие проследени след раждането. Оказва се, че тези жени, които практически почти никога не се сещали за своето дете (поради прекомерна заетост или нежелана бременност), впоследствие родили деца с тегло по-ниско от нормалното и с по-чести храносмилателни и нервни смущения, отколкото другите деца. Възможна ли е емоционална депривация на този тъй ранен етап от развитието и до какви следствия води тя?

 

Оказва се, че нежеланите деца (по време на бременността) след раждането си се характеризират с ред психологически особености, които нарушават тяхната адаптация в социума, включително и прблеми със здравето, конфликтност, стремеж да обърнат внимание върху себе си, често чрез асоциални прояви. (Matejcek Z. Et al, Захаров А.И. и др.). Изследванията показват, че психосоматичните разстройства при тях се срещат особено често, обикновено под формата на: пренатална дистрофия при раждането, висока честота на респираторните заболявания, бронхити, пневмония, астма, язва на стомаха (Verny Т.Д991; Захаров А.И. 1994; Share I, 1996.

 

Нежеланите деца, преживяли в утробата на майка си ненавист и отблъскване, носят тези чувства със себе си за цял живот. От това страдат те, семейството, и обществото като цяло.

 

Ето един случай за една майка, която имала силно негативно отношение към своето забременяване и детето, което носела. След раждането си освен множеството психосоматични проблеми, които детето имало, особеното е че то отказвало да суче от майка си, докато охотно приемало гърдата на друга жена. Както вече споменахме, всичко преживявано от майката се преживява и от плода в нея. Има случаи от практиката, които показват ефекта от този факт по най –драматичен начин.

 

Единият случай е за бременна жена в траур, която преживявала смъртта на баща си почти през цялата бременност. Роденото по-късно дете още в ранното си детство изпадало периодически в депресия, без никаква видима причина. В такива моменти той често рисувал стар човек, умиращ в пещера (символ на утробата, където той в дородовия си опит преживявал нееднократно загубата на своя дядо).

 

Подобен случай е цитиран от Франсоаз Долто за един младеж с невротично повдение, който се оказало по направената от него рисунка, че цял живот се опитва да компенсира страданието на майка му по починалата му сестра, които тя преживявала докато била бременна.

 

В някои от случаите, в които майката се опитва да направи неуспешен аборт, родените впоследствие деца развиват агресивно садистично поведение, както към другите, така и към себе си.

 

По материали на Арт йога студио Янтра

Коментари