Метаболитният синдром се развива на базата на няколко критерия и е предпоставка за поява на сърдечно-съдови болести и захарен диабет. Балансираното хранене е ключът към здравословно тегло при всички възрастови групи, като тийнеджърите и бременните не са изключение

Доцент д-р Митко Митков е началник на Отделението по ендокринология към УМБАЛ ''Пълмед'', гр. Пловдив. Преглежда и лекува пациенти с диабет, заболявания в областа на ендокринологията, щитовидни жлези, хипофиза, хормонален стерилитет.  Той е дългогодишен преподавател в Клиниката по ендокринология към УМБАЛ ''Св Георги'', както и автор на множество научни материали и презентации

Доц. Митков, каква е разликата между метаболитен синдром и затлъстяване?

Между двете състояния има много общо, но те не са едно и също нещо. Важно е да се знае, че не всички със затлъстяване развиват метаболитен синдром, защото има пациенти с наднормено тегло, които са метаболитно здрави. Това ще рече, че когато си направят хормонални изследвания не се отчитат отклонения в тях.

За да поставим диагноза метаболитен синдром трябва да са на лице поне 3 от посочените критерии:

• обиколка на талията при мъже над 94 см. и при жени над 80 см.

• наличие на артериална хипертония

• кръвна захар над 5.6 mmol/l на гладно

• HDL холестерол по-нисък 1 mmol/l при мъже или по-нисък от 1.3 mmol/l при жени

• завишени триглицериди над 1.7mmol/l

• високи нива на пикочна киселина /според някои автори/

Какво става, когато имаме наличие на един или два от тези критерии?

Трябва да се знае, че тези хора не са извън риск, като е необходимо да се проследят и да се направят допълнителни изследвания- напр. обременяване с глюкоза, за да диагностицира евентуална инсулинова резистентност. Изброените критерии се обясняват с наличието на инсулинова резистенстност, т.е за да се поддържа нормална кръвна захар организмът трябва да произвежда повече инсулин. Съществуването на тази инсулинова резистентност води до редица усложнения и рискове, които крие метаболитният синдром.

Защо точно обиколката на талията е водеща за развитие на метаболитен синдром?

Обиколката на талията говори за висцерално затлъстяване, което може да е много опасно. При него има натрупване на мазнини по вътрешните органи на организма, които нарушават тяхната дейност. Тук трябва да спомена, че е нужно да се диагностицира дали натрупването е около самите органи в коремната кухина или е подкожно в областта на корема.

В миналото много малко хора са страдали от метаболитен синдром, докато по последни данни около 2 млн. българи са диагностицирани с него. Как възниква заболяването?

Има различни теории, които обясняват развитието на метаболитния синдром през вековете, но според мен е най-достъпна е ''Теорията на пестеливия генотип''. По време на еволюцията на човека определени генетични мутации се съхраняват и предават от поколение на поколение. Преди няколко милиона години, когато първобитните хора са нямали постоянен източник на храна, възниква мутация, свързана с натрупването на мазнини под формата на депа в организма, за да служат за енергия, когато е необходимо. В днешно време, ние сме облагодетелствани с изобилие от различни хранителни продукти и се храним по три пъти на ден, но генът се е запазил и всичко, което не изразходваме се натрупва в тялото ни, което пък води до затлъстяване и развитие на метаболитен синдром. Така храната, която много често е некачествена, стресът и липсата на движение са основни фактори за тази неблагоприятна статистика.

Има ли връзка между метаболитния синдром и затлъстяването при тийнейджърите?

По време на пубертета е нормално да има инсулинова резистентност, която е физиологична и преходна. Има един момент, който е много важен. Например, вижда се, че навлизащото в пубертета дете е с наднормено тегло и се очаква това да отмине, да го израсте с времето. Необходимо да се обърне особено внимание на здравете на детето, защото границата между физиологично състояние и болест е много тънка. Има норми за тегло, които трябва да се следят и ако има отклонения веднага да се вземат мерки, защото ако нещата се изпуснат в пубертета това е риск за развитие на метаболитен синдром в по-зряла възраст.

Как стоят нещата при бременните? Могат ли да развият метаболитен синдром?

Както по време на съзряването, така и в периода на бременност има физиологична инсулинова резистентност. Една жена в третия триместър може да достигне стойности на кръвна захар, характерни за диабетици или да развие гестационен диабет. В повечето случаи състоянието на бременната се нормализира след раждане. Това не значи, че жената не трябва да следи теглото си, защото ако е извън допустимото тегло по време на бременност, рискът за развитието на метаболитен синдром на по-късен етап е по-голям.

Това означава ли, че бременните трябва да се ограничават в храненето си?

Да, колкото и странно да е, бременните е нужно да се хранят умерено и балансирано и в никакъв случай да не спазват ''правилото'' да се хранят за двама. Важно е да ядат толкова, колкото им се хапва и да не се тъпчат ако няма нужда от това. Доказано е, че плодът с тегло под 2.5кг. и  над 4 кг. също е риск за развитие  на метаболитен синдром и захарен диабет, както при майката, така и при бебето. Такива жени подлежат на скрининг за захарен диабет веднъж годишно.

Какво е лечението на хора, страдащи от метаболитен синдром?

Първо търсим каква е причината за неговото развитие. След като открием съответната причина предприемаме лечение- медикаментозно, диета, движение и др. Ролята на пациента е много важна, защотото всичко е в неговите ръце. На моите пациенти казвам да направят разбор на храната си и колко се движат. Минимумът е 30 мин. активно ходене всеки ден. Относно режима на хранене има правило на французите, което харесвам и го казвам на пациентите си: ''Закуската изяж сам, обяда раздели с приятел, вечерята дай на врага''. Същността не е да не ядем вечер, а да хапваме по-малки порции, тъй като през нощта енергията от храната не се изразходва и се натрупва под формата на мазнини.