Публикация

БОЛНИЧНИЯТ МЕНИДЖМЪНТ В НОВИТЕ ПРОЕКЦИИ НА ОБЩЕСТВЕНОТО ЗДРАВЕ

БОЛНИЧНИЯТ МЕНИДЖМЪНТ
В  НОВИТЕ  ПРОЕКЦИИ НА    
ОБЩЕСТВЕНОТО ЗДРАВЕ

Управлението на съвременната болница е сериозно предизвикателство, сложен, труден и често недооценен процес. В същността му е способността за интегрирането на хора, ресурси, структури и дейности в целенасочено действие, което да доведе до желания резултат.


Болницата е най-сложната организация в системата на здравеопазването и заема важно място в оказването на медицинска помощ на населението във всяка страна.

Съвременната болница е безспорен фактор в реализирането на европейската здравна политика от края на ХХ и началото на ХХI век,  насочена към достъпност на медицинските услуги за всички граждани, подобряване здравето на населението чрез ефективно използване на ресурсите, постигане на високо качество и отзивчивост към потребностите и очакванията на пациентите.

Въпреки наличния консенсус около посочените принципи,в хода на здравните реформи в европейските страни темата за организационната промяна в   болничната помощ остава някак встрани. В глобален стратегически план болницата вече не се нарежда сред водещите приоритети в здравеопазването, където акцентът твърдо е поставен върху  първичната медицинска помощ. За болниците сумарно има по-малко научни публикации, отколкото за другите  сектори в здравната система. Решенията и действията на политическия фактор към болничните промени са плахи и непоследователни. Със своята сложност и многопластовост болничните реформи носят непредсказуемост за резултатите, крият риск от провал. По тази причина те често са половинчати и повърхностни.

От друга страна, вътре в самата болница се зараждат потребности и тенденции за промяна, за да може да се приспособи към динамично  променящата се околна среда. Последните десетилетия не случайно са определени като  „десетилетия на експлозията”- експлозия на знания, информация, комуникации и технологии. Глобалните изменения в областта на икономиката, социалната политика, културата и обществения живот, подчертаното внимание към човешкия фактор, към автономията на индивида и правата на личността-всичко това поставя пред нови предизвикателства социалните системи като здравеопазването и в частност  болниците.

Съвременната болница трябва да се приспособи към променена външна среда: това е новата демографска ситуация, характеризираща се от една страна с намаляване на младото и активно население и увеличаване на населението в напреднала възраст, а от друга –с мощната мигрантска вълна към Европейския континент на население с други ценности, здравна култура и поведение, с неизвестен здравен статус.

Болницата трябва да се съобрази с непрекъснато променящата се картина на заболяванията. Това изисква въвеждането на нови диагностични и терапевтични методи и увеличава разходите. Последиците от недостатъчната и неефективна профилактика на хроничните неинфекциозни болести се виждат именно в болниците. Ако това състояние не се промени, бъдещото бреме на болестите ще е по-голямо, разходите, свързани с него, по-непоносими, а здравето- по-лошо от днешното.

Все повече болничната ориентация трябва да се премества от „лекуване на заболяванията” към „създаване на стил за здравословен живот” и това кореспондира с  идеята на Световната здравна организация за изграждане на мрежа от „болници за промоция на здраве”. К. Шутицер основателно отбелязва, че болниците трябва „да осъществяват връзките си с професионалистите от здравеопазването по такъв начин, че да могат наистина да гарантират и да поемат институционална отговорност за промоцията на здравето на своите пациенти в най-буквалния и реалистичен смисъл на думата…”.

Бурният научно-технически прогрес в световен мащаб влияе пряко и върху здравните технологии. Непрекъснато се създава ново поколение медицинска апаратура, която задава нов алгоритъм в развитието на медицинската наука и практика. Болницата не може да изостава от тези тенденции и се стреми към достатъчност, съвременност и модерност на своето технологично ниво, което да и даде предимство в силната конкурентна среда. В редица страни болниците се обединяват и формират големи обединения – мултиболнични комплекси тип холдинг, за да се справят с технологичните предизвикателства и да гарантират технологичен прогрес и по-високо качество. Идеята е болниците да правят това, което са компетентни да правят и което правят най-добре.

Новите обществени очаквания налагат като тенденция ориентирането на болницата към едно хуманизирано развитие, свързано с удовлетворяване потребностите на хората и уважение на техните права и достойнство.

    Медицината е наука за човека повече от всички науки,защото има отношение към същностните черти на неговото съществуване – здравето, което е в основата на живота, трудоспособността и свободата. Възприемането на медицината като творчество и като изкуство позволява да се разбере дълбоко вкорененият оценъчен характер на клиничните явления и понятията за тях: здраве, болест, недъг, живот, смърт. Моралната оценка тук стои в основата на научното медицинско мислене и поведение. Всичко това определя огромния нравствен потенциал на целия спектър   от  дейности и отношения в болницата.

     Управлението на съвременната болница  е сериозно предизвикателство, сложен, труден и често недооценен процес. В същността му е   способността за интегрирането на хора, ресурси, структури и  дейности в целенасочено действие, което да доведе до желания резултат. От здравния мениджър се изискват актуални   знания и умения, интуиция,  емоционална, физическа и психическа енергия, за да може да се справи с многобройните задачи и проблеми, с неочакваните и нестандартни ситуации, с непредвидимата обстановка. Тайната на ефективното управление е в непрекъснатото наблюдение на процесите и явленията в болницата, във взаимодействието и адекватния отговор на промените в бързо променящата се външна и вътрешна среда. Способността за стратегическо мислене и прилагането на ефективни болнични стратегии е важно качество, което трябва да притежава съвременният здравен мениджър, носител на нова  управленска култура.

Социално-етичният маркетинг, който съчетава удовлетворяването на потребностите и интересите на пациентите с морално-етичния фундамент на медицинската наука и практика разширява традиционната представа за болницата като място за лечение на болестите и извежда дълговременната полза  за потребителите като обществено благо.

В контекста на изложеното е необходимо съвременната болница да се разглежда като динамична система, в която организационната промяна е заложена като непрекъснат процес, отчитащ историческото развитие,  новите реалности, обществените потребности и ресурсните възможности.

Както болниците, така и политиците трябва да реагират на факторите на промяната.

Каква роля ще играе болницата в близкото и по-далечно бъдеще?

В книгата са разгледани актуалните задачи пред болничния мениджмънт, като особено внимание е обърнато на   ролята  на болницата

в съдействие на здравето.Подчертано е, че държавата  по- активно трябва да инвестира в хора, мощности и знания, като предпоставка за по-добро  и качествено болнично медицинско обслужване. Посочена е необходимостта от установяване на такива взаимовръзки на болниците с другите участници в системата на здравеопазването, които да осигуряват комплексност на здравните услуги на базата не на противоречия, а на сътрудничество.

 

ОТ АВТОРА

Коментари

СЛЕД КАТО ПРОЧЕТЕШ ТЕЗИ ПИСАНИЯ ОТ ХИЛЯДА И ЕДНА НОЩ СЕ ПИТАШ  ДАЛИ СИ В РЕАЛНИЯ СВЯТ ИЛИ СИ В НЯКАКЪВ ФИЛМ?Като знам масово какви менъджери са управителите на болници взели здравният мениджмънт след определена сума за кратко време,как се размножават болници хотели .все си мисля ,че тези мечти ,които се предлагат ще останат като мираж.

Общи приказки