Доскоро за витамин D се мислеше, като за основен фактор за правилния растеж и минерализация на костите. В действителност, обаче рецепторът за витамин D може да се открие във всички клетки на организма. Това означава, че всички органи имат нужда от този витамин, за да функционират правилно. В този смисъл, витамин D функционира като хормон, който повлиява действието на стотици гени в човешкия организъм.

Витамин D е регулатор на имунитета и осигурява защита

срещу най-различни инфекциозни причинители. В клетките на дихателната система той насочва възпалителния отговор към синтез на противоинфекциозни белтъци, които помагат на организма в борбата срещу дихателните инфекции, заемащи първо място по честота сред детските заболявания.

Благодарение на витамин D усвояваме калция от храната. При тежък дефицит децата боледуват от  рахит - заболяване, което се характеризира главно с костни деформации и нисък ръст.

Има данни, че при достатъчни нива на витамин D в кръвта малките деца боледуват по-рядко от настинка, грип, бронхит и пневмония. Ако те развият инфекция, тя протича значително по-леко, отколкото при децата с дефицит. От друга страна, витамин D играе роля при развитието на нервната система, предпазва от отключване на захарен диабет и други автоимунни заболявания, като мултиплена склероза. Предпазва също така от злокачествени заболявания, тъй като намалява безконтролното деление на раковите клетки. За да се изявят тези свойства обаче е необходимо да се поддържа оптимално ниво на витамин D в организма.

Витамин D е известен още и като „слънчевият витамин“, тъй като

90% от него се произвежда в кожата под въздействие на ултравиолетовите лъчи

Само 10% от нуждите ни си набавяме с храната. Основна причина за дефицит при здравите е недостатъчното излагане на слънчева светлина и на второ място ограничаването на храните, съдържащи витамин D, а именно храните от животински произход, които са богати на мазнини.

Слънцезащитните лосиони с висок SPF намаляват достъпа на ултравиолетовите лъчи до кожата. Например SPF 30 намалява продукцията на витамин D до 95%. За нашата географска ширина

препоръчваме излагане на слънце в часовете 10:00-15:00,

когато UVB-лъчите достигат земната повърхност най-невъзпрепятствано от озоновия слой, като максимално количество витамин D можем да си набавим около 13:30. Два-три пъти седмично по 5-15 мин излагане само на крайниците на разсеяна слънчева светлина се счита достатъчно за производство на необходимото количество витамин D в организма. След това може да се приложи слънцезащитен лосион с подходящ SPF.

Винаги се предпазва лицето,

тъй като повърхността му е недостатъчна за синтез на витамина, а зоната е чувствителна.

Извън слънчевата светлина, най-богатите източници на витамин D са храните от животински произход. С най-високо съдържание са:

• маслото от риба треска
• хайверът
• дивата сьомга

Уместно ли е взимането на хранителни добавки?

Съществуват две основни форми на витамин D.

• D2 (ергокалциферол) се получава от растителни източници,
• D3 (холекалциферол) - от животински.

И двете са еднакво ефективни за профилактика на дефицита. През зимата натрупаният в организма витамин D се изчерпа, а поради по-слабото излагане на слънце много малка част от него се произвежда в кожата. Затова човек разчита почти изцяло на хранителните източници. Уместно е да се приема витамин D под формата на добавки, стига те да съдържат препоръчителния дневен прием.

За кърмачетата той е 400 – 600 IU дневно. Безопасно е те да приемат до 1000-1500 IU дневно.

За децата до 18 год., както и за възрастните, се препоръчват 600 UI, като може да се достигне до 4000 IU на ден.

При затлъстяване дозата е 2-3 пъти по-висока, тъй като витамин D е мастноразтворим и се отлага в мастната тъкан, където не може да изпълни функциите си,

Кои нива на витамин D са оптимални?

Според общата тенденция, дефицит в широк смисъл е серумно ниво < 50 nmol/l. Отчитайки обема от натрупани данни, относно общите здравни ползи от витамин D, приемаме  за достатъчни нива над 75 nmol/l., а за оптимални 100-110 nmol/l.