ХРОНИЧЕН УЛЦЕРОЗЕН КОЛИТ, БОЛЕСТ НА КРОН, ДИАГНОСТИЧНО НЕЯСНИ СПОНДИЛАРТРОПАТИИ

При някои хронични възпалителни заболявания на тънките и дебелите черва – болест на Крон, хроничен язвен (улцерозен) колит и др., се развиват в различна степен част или повечето от проявите, описани в Серонегативни спондилартропатии. Към тях се прибавят и

типичните симптоми на тънко или дебелочревна болест –

коремни болки, чувство за опъване и разтягане на корема, куркане на червата, редуване на запек и диария, наличие на кръв и слуз върху изпражненията и др. Най-често предхождат с месеци и години ставните оплаквания. Поради това тези болни се насочват първо за консултация, лечение и проследяване от гастро-ентеролог. Видът на възпалението на дебелото черво (колита) се изяснява най-добре с фиброколоноскопия и биопсия. Рентгеногр-фията няма нужната прецизност за поставяне на точна диагноза. Поради това болните не трябва да се съпротивляват за извършване на горните изследвания и да настояват да им се направи рентгенова снимка, както често се получава в ежедневната клинична практика. 

При поява на ставни оплаквания и промени

болните задължително трябва да бъдат консултирани и проследени и от ревма-толог. Ставните и чревните оплаквания се лекуват с добър ефект със сулфасалазин. Дозите са по-високи от тези при лечението на другите артрити и синдрома на Райтер, тъй като стомашно-чревни-те прояви се повлияват от доза над 2 г дневно, която е типичната „артритна“ доза. Рядко се налага изписване на кортикостероиди. Прилагат се предимно локално около или във възпалените и обо-лени стави, по-рядко системно през устата от няколко месеца до години и рядко до края на живота при прояви от другите вътрешни органи (сърце, бял дроб, бъбреци и др.).

Рядко част от болните развиват някои или повечето от описаните прояви в главата „Серонегативни спондилартропатии”, но без другите характерни симптоми за някоя от болестите от тази група.

Поради това е трудно поставянето на точна диагноза

Определят се като „Диагностично неясни спондилартропатии”.

Лекуват се по сходен начин с останалите болести от групата с фи-иотерапия, лечебна физкултура, НСПВС или СОХ2 инхибитори, сулфасалазин, в единични затегнати случаи се прилагат и корти-зонови препарати за няколко месеца, след което постепенно се намаляват и спират и изключително рядко се прилагат непрекъс-нато до края на живота при тежки, неовладяеми артрити. Необходимо е болните да се проследяват месеци и години от ревматолог с оглед диагностично изясняване при евентуална поява на другиq характерни за някоя от болестите от тази група, симптоми, поява на оплаквания и промени от други органи и системи и отчитане на ефекта от лечението.

Текстът е от книга първа "За човека, болестта и още нещо", повече за която можете да научите на личния ми сайт www.kolarov.bg