Ендометриозата е заболяване, при което ендометриална тъкан се развива на „неправилно“ ектопично място, като е възможно да причини увреждания на различни тъкани и органи в тялото.

  Ендометриозата основателно може да бъде наричана болестен феномен, поради изключително голямото разнообразие на симптоми, начини на протичане, разпространение и засягане на различни тъкани и органи, както и разнообразните терапевтични методи и резултати от лечението.

  Ендометриозата засяга около 10%  от жените в репродуктивна възраст – на практика означава, че една жена от близо десет страда от сериозно заболяване и се нуждае от лечение.

  Един от основните проблеми, свързани с ендометриозата, е именно малкия брой пациенти с поставена диагноза. Твърде вероятно е далеч по-голям брой жени да страдат от заболяването, без да са диагностицирани. От една страна, това е свързано с разнообразната симптоматика. Самите жени са склонни да намират разнообразни обяснения за неразположенията и оплакванията си, като този проблем често бива подхранван и от заобикалящия ги кръг хора. От друга страна, за неопитен специалист е трудно да свърже различните симптоми, с техните вариации, точно с това заболяване и да насочи пациента към поставянето на диагноза. Диференциалната диагноза допълнително затруднява и забавя процеса на разпознаване на ендометриозата, доколкото за отхвърлянето на редица заболявания са необходими задълбочени познания, средства, време и извършване на множество изследвания. Това са част от причините да се наблюдава сериозно забавяне на поставянето на окончателна диагноза (според различни източници 1-6 години, а в някои страни дори 7 години). Освен това трябва да се отбележат и пациенти, при които заболяването протича асимптоматично и на практика ендометриоза при тях се открива „случайно“ или при търсене на причина за други проблеми ( стерилитет).

  Ендометриозата е заболяване, което се характеризира с изключително разнообразна симптоматика. Жените имат оплаквания с различна интензивност, продължителност и честота. Сериозен проблем за диагностицирането  са пациентите, при които ендометриозата протича безсимптомно за неопределено дълъг период от време и  диагнозата се поставя „случайно“ по време на операция, по повод друго заболяване или пък след продължително забавяне. Някои симптоми могат да бъдат сходни, с тези при съпътстващо заболяване, като това допълнително забавя и затруднява както пациента, така и диагностично-лечебния процес на лекаря. Друг проблем, свързан с оплакванията на пациентите, е липсата на връзка между тежестта на изява на симптомите и степента на развитие на ендометриозата и уврежданията (напр. относно болката – възможно е пациент с повече увреждания и по-тежка форма на ендометриоза да съобщава за по-лека  и търпима болка от пациент  с по-лека форма на заболяването).  Все пак е важно да се отбележи, че симптомите зависят в голяма степен от локализацията на ендометриозните изменения. Най-често съобщаваните симптоми са:

• Дисменорея (болезнена менструация);
• Неправилни маточни кръвотечения;
• Хиперменорея (много обилна менструация);
• Циклично повтаряща се или нециклична хронична тазова болка;
• Диспареуния;
• Маточни контракции;
• Усещане за тежест в долната част на корема;
• Стерилитет;
• Отпадане на големи съсиреци по време на менструация;
• Понякога много силна коремна болка с повръщане и/или диария;
• Повръщане и/или диария и/или запек;
• Възможни са болезнено уриниране и/или болезнена перисталтика и дефекация;
• Умора и раздразнителност, в комбинация с други симптоми;
• Психо-социални проблеми в семейството и обкръжаващия кръг хора, най-често поради болков синдром или стерилитет;

  За съжаление, досега в практиката няма специфичен неинвазивен метод за еднозначно потвърждаване на диагноза ендометриоза, възможно е насочване при преглед при специалист акушер-гинеколог и комплекс от изследвания, включително обстоен гинекологичен преглед, ултразвукова диагностика и други при необходимост. За поставянето на окончателната диагноза ендометриоза „златен стандарт“ е диагностичната лапароскопия, която изисква квалифициран опитен специалист за извършване на операцията, мултидисциплинарен екип от специалисти за поставяне на диагнозата, хоспитализация, време и средства. На практика, повечето пациенти биват насочени и диагностицирани по повод стерилитет, като  26-40% от случаите на стерилитет при жените се оказват  причинени от ендометриоза.

  Има данни ендометриозата да е известна от древността и по различно време да са прилагани различни терпаевтични методи и средства за повлияване на симптоматиката, както и са поставяни основите на различни теории за възникването на заболяването. Изучаването на ендометриозата продължава и в днешни дни, тъй като  все още не са изяснени еднозначно много детайли, свързани със заболяването – дискутабилни са заболеваемостта, честотата, етиологията, патогенезата, класифицирането по степени, във връзка със симптомите, ползите от различните терапевтични подходи и др.

  Ендометриозата продължава да бъде обект на различни изследвания, търсене и изучаване на различни аспекти, свързани с диагностиката и лечението на различните клинични форми, тъй като е възможно засягане в различна степен на различни органи, с различни последствия. Пациентите с ендометриоза имат нужда от навременна и адекватна диагностика и правилен терапевтичен подход с оптимални резултати. Освен сериозни психо-емоционални последствия за пациентите, най-вече поради болков синдром и други оплаквания, продължаващи с години, като и влошено качество на живот, ендометриозата е и една от най-честите причини за стерилитет  при жените. Всички тези затруднения имат социални и икономически последствия.

  Относно лечението на ендометриозата – бива консервативно, оперативно и допълнително лечение. Терапията варира според оплакванията на пациента – от наблюдение на пациент с асимптоматична ендометриоза, с приключени детеродни планове до комплекс от лечебни дейности, прилагани заедно или в различна последователност. Консервативното лечение най-често включва нестероидни противовъзпалителни лекарства за облекчаване на болковия синдром, орални контрацептиви, GnRH – аналози и др. Допълнителното лечение включва алтернативна медицина, физикална терапия и др. Съвременните препоръки за лечение на ендометриозата налагат хирургичното лечение като предпочитан метод при напреднали стадии на ендометриозата, при изявена симптоматика, при дълбоко инфилтрираща ендометриоза със засягане на различни тазови органи по повърхността и в дълбочина, при стерилитет и др. Хирургичната намеса цели отстраняване на ендометриотични огнища, лезии и ендометриоми, при максимално щадене на здрави тъкани и съседни органи. Оперативно лечение на ендометриоза, самостоятелно или в комбинация, може да се извърши чрез различни хирургични подходи - отворена хирургия, класическа лапароскопия или посредством роботизирана хирургия.

  Данни от редица изследвания показват забележителни резултати при прилагане на ендоскопски техники за оперативно лечение, но изборът на оперативен метод трябва да бъде прецизиран и да се основава на медицината на доказателствата, като на всяка конкретна пациентка трябва лекуващия лекар да предложи най-подходящия за нея метод. При оперативното лечение се отстраняват ендометриотичните изменения при максимално запазване на здравите тъкани. Това е от особена важност при пациентки, които желаят последваща бременност – спонтанна или по метод за асистирана репродукция.

   Подобряването до пълна липса на симптоматика след терапия е основателна причина за значително подобряване на качеството на живот на пациентките. Така, че ние специалистите отправяме апел към дамите – при неспецифични оплаквания не отлагайте излишно консултацията със специалист акушер-гинеколог - заедно ще постигнете по-добро здраве!

Книгопис:

1. ESHRE guideline: management of women with endometriosis. Hum Reprod 2014; 29(3):400-412.
2. FIGO “Endometriosis: Medical and Surgical Management of Pain and Infertility”, 2016, FIGO Committee
3. Mounsay A.,Wilgns A., Slawson D., “Diagnosis and management of endometriosis”, Am. Fam. Physician, 2006, Aug 15;74(4):594-600
4. Nezhat, C.R., Berger, G.S., Nezhat, F., Buttram, V.C.J., Nezhat, C.H., “Endometriosis: Advanced Management and Surgical Techniques”, 1995
5. Samer Sourial,Nicola Tempest, and Dharani K. Hapangama, Theories on the Pathogenesis of Endometriosis”, International Journal of Reproductive Medicine, Volume 2014, Article ID 179515
6. Васил Гунев, Венета Макавеева, Ендометриоза, 1985
7. Наръчник по Гинекология и Акушерство, ред.Марион Кихле, ISBN 978-954-420-314-6, 2013
8. Програма за лечение на ендометриозата, www.nhif.org, 2008