За или против консумацията на месо и животински продукти - тази тема добива все по-широка популярност сред търсещите здравословен начин на живот. От научна гледна точка в спора между вегетарианци и месоядни се акцентира основно върху съдържанието на наситени мазнини в животинските продукти, но много рядко се обръща внимание и на другия важен и неотменен компонент на всяка органична  клетка – белтъците.  

Безспорно най-популярният растителен заместител на месото в световен мащаб е соята

Соята е открита преди повече от 6000 г. в Китай. Днес обаче Поднебесната империя е едва на 4-то място по добив на соя (6%), изпреварена значително от първенеца САЩ (35%), следвани от Бразилия (26%) и Аржентина (20%), като всичките взети заедно произвеждат почти целия 300 млн. тонов добив на соя годишно в света.

На родния български пазар соевите храни навлязоха масово още преди 20 г., когато по магазините се появиха соеви кебапчета, кюфтета, шницели и други подобни. Но само няколко години по-късно настъпи сериозен отлив от тях. Днес дори много хора старателно се вглеждат в етикетите и избягват присъствието на соя в хранителните продукти.

По какво се различава растителния от животинския белтък 

Основната разлика в белтъчния състав на месото и растенията е присъствието на аминокиселините, които са основен маркер за пълноценността на даден вид  продукт. В природата съществуват 20 аминокиселини, необходими на човека. 8 от тях са незаменими и не могат да бъдат синтезирани в организма, затова трябва да си ги набавяме чрез храната. Единствено животинските продукти (месото) ги съдържат в готов вид. В действителност обаче соята е едно от малкото растения, в чийто състав присъстват всички аминокиселини, както и редица други полезни съставки.

С какво е полезна консумацията на соя

Богатството на лизин и лецитин в соята води до редукция на серумните нива на общия холестерол и на лошия (ЛДЛ), както и натрупването им в черния дроб и възстановяването на мозъчните и нервните клетки. Влакнините съдействат за извеждане от организма на тежки метали. Правилната употреба на соеви деривати съдейства за намаление на симптомите на менопауза, както и консумацията на малки количества соя намалява риска от рак на простата при мъжете с 30 %.

Едновременно с това отсъствието на холестерол прави соята подходяща и за консумацията й от хора с наднормено тегло и дислипидемии, както и от такива с глутенова ентеропатия и лактазна непоносимост. Под формата пък на соево мляко човек може да получи 15 пъти повече желязо, сравнено със съдържащото се в кравето мляко и то при почти 2 пъти по-малка калоричност (34 ккал/100 г спрямо 58 ккал).

Така популярния соев сос притежава стократно по-мощна антиоксидантна активност спрямо лимоните например, както и почти цялата палитра от витамини от група В, както и минерали като калий, магнезий, мед, цинк, с което облекчава симптоми като главоболие, мускулни крампи, отоци и пр.

Кои са тъмните страни на соевите продукти

Привържениците на вегетарианството трябва обаче да имат предвид и няколко други съществени особености за соята. В Азия, където соята се консумира много, производството й се базира на класическа технология на поне няколко месечна ферментация (темпе, мисо, нато, тамари, соеви кълнове) или необработена и се консумира  повече като подправка. В САЩ и Европа соята се приема неферментирала или по-често подложена на химични процеси на хидролиза чрез солна или сярна киселини,  които повече или по-малко модифицират състава й и намаляват ползите й.

Така например количеството на полезните фитоестрогени за жените в менопауза, в млада възраст могат да се окажат крайно нежелателни, дори вредни при приемането им от деца, подрастващи, девойки, също и от мъжете. Широко рекламираното соево мляко в количество 2 чаени чаши се равнява на 1 противозачатъчна таблетка, което нарушава фертилитета, т.е. възможността за забременяване при жените, а при децата същото количество води до преждевременно полово съзряване при момичета и забавено при момчетата. Харвардско проучване установява при мъже, приемащи еквивалент на 1 чаша соево мляко или 50 гр. соя намаление с 20% на тестостерона и с 50% на броя на сперматозоидите. Същото количество соево мляко води до намаление на либидото и мускулната маса при силния пол.

При по-голям прием на соя е възможно да се наруши синтеза и на щитовидните хормони, водещо до хипотиреоидизъм, а съдържащата се фитиновата киселина – до намалено усвояването на Ca, Mg, Cu, Fe, Zn, с което може да се намали костната плътност.

При някои от съвременните методи за обработка могат да се образуват токсичните лизиноаланин и нитрозоамини, както и широко употребявания мононатриев глутамат (използван за подсилване и модифициране на вкуса на най-различни храни и напитки). Високотемпературните обработки водят до разрушаване на редица от полезните соеви протеини и значително намаляват усвояемостта  и биологичната им стойност.

Анализирайки тези факти, употребяващите соя е умесно много внимателно да преценят ползите и рисковете от консумацията  на соя и соеви продукти, съобразени изключително с възрастта, пола, както и с количеството й и начина й на обработка!