Интервю с д-р Димитър Радовенски, специалист по кожни и венерически болести, ДКЦ XV - София

Д-р Радовенски, кои са най-честите грешки по отношение на онихомикозата? Идват ли навреме пациентите при Вас?

75% от пациентите търсят специалист със закъснение. Много от тях споделят, че са чакали гъбичките да минат от само себе си. Идват след 5-6 месеца, когато процесът е обхванал нокътната плочка. Не бих казал, че има някаква профилактика в това отношение.

Има, предполагам, и хора, които смятат, че това е козметичен проблем?

Точно така и затова не му обръщат нужното внимание. Много често по-младите жени, които ходят на педикюр, са насочвани към дерматолог от техния козметик.
Възрастните хора, както и мъжете, обаче не обръщат такова внимание на външния си вид, по-немарливи са. Има пациенти, които идват с онихомикози, натрупвани с години, с изменени и деформирани нокътни плочки както на долните, така и на горните крайници.

Как да познаем гъбичките? Винаги ли промяна в цвета, поява на бяло петно или деформация на ноктите е знак за гъбички?

Когато пациентът дойде с минимални изменения по ноктите, единственият сигурен начин за поставяне на диагнозата е да се вземе материал. Прави се микроскопски препарат с 30% калиева основа. Там се вижда на 100% дали деформацията е от гъбички, или причината за това е друга.

Дистрофичните изменения на ноктите може да се дължат и на:

• липса на витамини;
• на механична увреда (деформация) на ноктите;
• заболявания.

Кое трябва да насочи пациента, че е необходим преглед и състоянието е сериозно?

Най-очебийното е задебеляване на нокътната плочка, което обхваща все по-голяма част от нея. Види ли пациентът, че с напредване на времето ноктите му загрубяват, деформират се или пожълтяват, в рамките на месец - месец и половина е необходимо да потърси специализирана помощ.

Мъжете или жените боледуват повече? Инфекцията среща ли се при деца?

Не бих казал, че някой пол е пощаден. И жените, и мъжете еднакво боледуват. Но жените обръщат повече внимание на външния си вид, по-бързо търсят лекар.

За съжаление инфекцията може да засегне и децата. В последните 5-6 години наблюдавам това доста често – нещо, което преди 30 години беше почти невъзможно. Засегнати са много малки деца, под 1 година. Причината най-вероятно е потиснат имунен отговор, лошо хранене, лоша екологична среда, особено в големите градове.

А може ли причината да е заразяване по битов път, ако някой в семейството има гъбички?

Според мен хигиената в случая е вторична, има някакъв масов имунен дефицит, който предразполага към по-лесно инфектиране на нокътната плочка. Когато бях студент, преди 30-40 години, много рядко можеше да се види малко дете с гъбички, това беше просто казуистика.

Т.е. от имунитета зависи дали човек ще се зарази?

Правени са клинични проучвания в тази насока. Мъже и жени на една и съща възраст, при еднакви условия (битови, социални) изкуствено се заразяват с микотични инфекции – както по ноктите, така и по кожата и по лигавиците. Установява се, че при някои инфекцията се развива, при други – не (съотношението е 50:50).

Това означава, че вътрешният имунен отговор най-вероятно е първата причина, който дава по-лесна възприемчивост. Но има и някаква генетична, индивидуална предразположеност, която също оказва влияние. Нищо обаче не е съвсем ясно.

Кои заболявания може да са съпътствани с гъбички?

На първо място е диабетът, особено при възрастни хора. Когато се забележи генерализирана микоза по горните или долните крайници, веднага трябва да се търси консултацията на ендокринолог, за да види какво е нивото на кръвната захар, на инсулина.

Гъбички могат да съпътстват освен ендокринни, така и заболявания, които свалят имунния отговор.

Микоза може да се срещне и при страдащите от:

• онкологични;
• хематологични;
• вътрешни;
• белодробни;
• сърдечносъдови;
• инфекциозни болести и други.

През лятото или зимата по-често се срещат гъбички по ноктите?

По всяко време. През лятото обаче се ходи с по-отворени обувки, поради което жените повече се притесняват, обръщат внимание и по-често търсят лекар.
Но инфекцията се развива по всяко време – тук няма сезонност. Влезе ли гъбичката в нокътната плочка, започва деструктивният процес, размножаването, приспособяването.

Освен мицели, се образуват спори, които може с години да стоят в ноктите, и при падане на имунния отговор да се активират и да доведат до нова деструкция.

Вярно ли е, че заразените с гъбички нокти са входна врата за инфекции?

Когато нокътната плочка се засегне и нокътят се деформира, той започва да притиска меките тъкани и да предизвиква болка и неприятни усещания у пациента. Освен това околонокътният вал се възпалява.

В заразените с гъбички нокти може лесно да попаднат стафилококи, стрептококи, бактерии. По-късно може да се наслои допълнителна микотична инфекция.

При гъбички каква трябва да е грижата за ноктите? Някои жени използват декоративен лак, за да скрият проблема. Това правилно ли е?

Дамите се опитват първо сами да се справят с проблема. Декоративният лак има известно потискащо действие спрямо гъбите.

Само на него обаче не може да се разчита, ползването му е „кърпене“ на положението. Оптималният вариант е да се отиде при специалист и той да назначи терапия и профилактика, защото самолечението е опасно.
Лечението на онихомикозите е вътрешно (с медикаменти) и локално.

Каква се налага лечение с медикаменти?

Когато 20-30% от нокътната плочка е засегната. Няма смисъл да се изчаква. Чрез медикаментите много бързо се получава оздравителен процес, и то само с 1 курс (продължителността му е 3 месеца).

Какви са усложненията, ако онихомикозата не се лекува?

Първо, инфекцията обхваща всички нокти – бавно но сигурно, на горните и на долните крайници. Тези нокти, поради това, че се деформират, започват да притискат меките тъкани, предизвикват болки, трудно се обработват. Много хора ходят на педикюр, мъчат се да ги коригират по някакъв начин, не винаги това се отдава. Затова е най-добре да се започне вътрешна терапия.

Паралелно с нея обаче трябва да се провежда и профилактика - на обувки. Подходящ е например „Фунги спрей“. Това е комбиниран препарат, в който основната част е антимикотик, блокиращ размножаването на гъбичките. Той действа на един ензимен процес – наречен цитохром p-450, и оттам разрушава клетъчната стена на гъбите, те умират и не могат да се размножават.

Спреят предотвратява появата на гъбички, осигурява усещането за комфорт и свежест, като същевременно омекотява кожата на краката. Добре е да се ползва два пъти дневно, като освен краката се пръскат и обувките.

За профилактика, но и за лечение може да се ползва „Фунги клиър“. Той е под формата на лак, съдържа млечна киселина и уреа. Продуктът третира гъбичките, но предпазва и от ново инфектиране.

Преди нанасяне периферните ръбове на ноктите трябва да бъдат добре изрязани. Горният слой на нокътната плочка трябва да се изпилва на 10-15 дни, за да може лакът да проникне надълбоко. Приложението е 2 пъти дневно, като третирането е продължително - над 1 месец.

В заключение бихте ли обобщили най-честите грешки по отношение на онихомикозата?

Ето най-честите грешки накратко:

• Не се обръща достатъчно внимание на външния вид на ноктите – при дамите това се случва много по-рядко; 
• Чака се процесът да мине от само себе си.

Това е вградено в нашата народопсихология не само по отношение на онихомикозата, но и към други заболявания. Българинът все още не е научен на активна профилактика. Той не мисли, че здравето е негов проблем, а смята, че обществото трябва да се грижи за него. Чака да се случи нещо и чак като процесът напредне, търси лекарска помощ. Тогава ефектът е много по-слаб.

• Носене на неподходящи обувки.

Много млади хора не свалят маратонките от краката си, особено през лятото. Да, те са удобни за спорт, но се създава благоприятна среда за развиване на гъбичките (микозите). Те обичат влажна и топла среда и затова през лятото избиват както по ноктите на краката и ръцете, така и по цялото тяло. Т.е. грешката е липсата на подходяща хигиена на обуване. През лятото обувките трябва да бъдат проветриви, кожата да има достъп до въздух.

• Смята се, че гъбичките не се срещат при децата.

Това не е вярно. Засегнати са малки деца, ученици, младежи. Едните постоянно носят кецове, другите - често обуват чужди обувки, чехли и оттам вероятността да се заразят с микоза е много голяма.

• Стъпване на босо около водните басейни.

Навсякъде се прави профилактика предимно срещу бактерии. Водата се хлорира, ползват се различни дезинфектанти, които не действат на микозите. Около водните басейни трябва винаги да се ходи с чехли.

Много пациенти развиват гъбична инфекция по кожата след използване на кърпи в хотела. Причината е, че дезинфекцията на бельото също основно е срещу бактерии.

• След курса на лечение продължават да се носят старите обувки.

Те трябва да се изхвърлят. Терапията ще струва доста по-скъпо (ще бъде и много по-продължителна), отколкото купуването на нови обувки. Важно е да се знае, че така се прекъсва епидемиологичната верига.

През лятото е добре да се ходи с отворени обувки. През останалата част от годината трябва да се носят само памучни чорапи, които да се сменят често.

• Непостоянство в терапията.

Лечението на онихомикозата е продължително. Човек трябва да е упорит, да спазва стриктно предписанията, да обръща внимание на себе си. Профилактика е ключова.