Астмата е най-честото хронично белодробно заболяване в детска възраст. Обхваща около 15 % от  популацията и е резултат от сложно съчетание между генетична предразположеност, личен атопичен терен и въздействие на разностранни фактори на околната среда.                             

Антибиотиците са сред лекарствата, определящи облика на съвременната медицина

Това  важи особено в педиатрията, където инфекциозната патология преобладава.

В контекста именно на бронхиалната астма необходимостта от обективна преценка за прилагането или не на антибиотик се оказва особено важно. Все повече проучвания свързват употребата на антибиотиците със зачестяване на бронхообструктивния синдром в ранна детска възраст и прерастването му в последствие в астма.

Това беше една от темите на работна среща между нашата клиника, педиатри от доболничната помощ и общопрактикуващи лекари с големи педиатрични практики, организирана с помощта на Chemdx-Pharma.

Инфекциите през първата година от живота са предимно вирусни и лечението им не изисква предписване на антибиотик

Безспорно водеща причина за екзацербация на астмата в детска възраст също са вирусните инфекции: риновируси, респираторно-синцитиален вирус, човешки бокавирус. По-рядко до обостряне могат да доведат  инфекции със Стрептококус пнеумоние, Мораксела катаралис или Хемофилус инфлуенце, с Микоплазма или хламидийна инфекция.

В световен мащаб се изследва връзката между антибиотик, приложен  по време на бременността, през първата седмица  след раждането и през първата година от живота, и развитието впоследствие на бронхиална астма. Обръща се внимание на броя антибиотични курсове. Установено е превалиране на астма сред деца с неонатален  сепсис и приложение на антибиотици, в сравнение с контролна група.

Голямо популацонно проучване в Италия, приключило през 2016г. , върху 143 000 деца недвусмислено показва, че няколко антибиотични курса през първата година от живота неколкократно повишват склонността към астма към седмата година.

Други изследвания демонстрират

сигнификантна зависимост между прилагане на антибиотик през първата година от живота и астма,

сенна хрема и екзема у пациенти, които са с фамилна анамнеза за сенна хрема.

Повечето изследователи, както и резултати от наше проучване,  обръщат внимание на броя антибиотични курсове през първата година и честотата на пристъпите при астма.

Съществуват, разбира се, и скептични мнения.Търсят се различни обяснения.

Възможно е в някои случаи да става дума за антибиотично лечение на инфекция с бронхообструктивен синдром, която е първа изява на астма.

Все още е на дневен ред т.н. „хигиенна хипотеза” , според която намалената експозиция на непатогенни бактерии в детска възраст предполага пренасочване на имунния отговор от Th1  към Th2 медиирани реакции с прояви на атопия.

Търси се генетична връзка между предразположеност към вирусни инфекции и астма

на базата на генетичен вариант на 17q21хромозома. Възможно е прием на антибиотик още в периода на новороденото да води до промяна в чревната флора с последващо развитие на личен атопичен терен и астма.

Обсъжда се и възможността  антибиотици от групата на макролидите да подтискат алергично възпаление у деца с преимуществено завишени Th2 клетки, след което да се развие компенсаторно повишен атопичен имунен отговор.

Всички тези хипотези, които остават на дневен ред пред изследователите, изискват строго прецизиране на антибиотичното лечение.

Това от своя страна  има отношение и към съхраняването на антибиотиците като мощно оръжие в борбата със същинските заболявания, имащи нужда от тях.