Ясно си спомням с какъв ентусиазъм започна работата на Фонда за лечение на деца, защото бях в първия състав на Обществения съвет към фонда. Смятахме, че завинаги ще приключи събирането на пари за болни деца по улици, магазини и медии. Бяхме убедени, че обществото ще откликне, че фондът ще има хиляди дарители с редовни малки месечни суми, от които ще се събират достатъчно средства за изследвания и лечение, невъзможни по някаква причина в България.

Фондът беше създаден, за да гарантира, че набираните средства ще се изразходват прозрачно и целенасочено - само и единствено за тежки, сложни и редки заболявания, за които у нас няма достатъчен технически и/или професионален капацитет.

Какво се получи в крайна сметка? 

Така и не беше създаден механизъм за лесно дарителство "по сметка". Еднократно да заявиш и да подпишеш, че от заплатата или пенсията даваш 1 лев всеки месец и това да важи, докато изрично не оттеглиш съгласието си.

Паралелно с дейността на фонда продължаваха кампании за набиране на средства за болни деца. Това обърка обществото, хората се питаха защо пак се събират пари по други канали. 

Факт е, че стотици деца получиха реална помощ чрез фонда и днес са живи, а много от тях и здрави, благодарение на тази организация.

Но постепенно фондът започна да се превръща във втора специализирана здравна каса за деца. А той нито по дефиниция, нито по капацитет имаше такива задачи. Все повече молби за финансиране бяха свързани с рутинни дейности и консумативи, които просто не се покриват от НЗОК. След това започнаха да възникват въпроси около цените, по които фондът плаща тези неща, заговори се за други интереси, за търговия на гърба на болните. Растеше общественото недоверие, фондът така и не можа да стане наистина обществен - т.е. да набира средства от гражданите. Основен вносител на пари беше и си остана държавният бюджет. 

Затова днес финансирането на особените случаи в педиатрията е на кръстопът.

Трябва да си изясним как ще се развива детското здравеопазване. А то има огромни проблеми, свързани с намаляващия брой педиатри, лошите условия за специализация и развитие на млади специалисти, остаряла и неефективна материална база. Накрая да не се окаже, че в чужбина ще трябва да се лекуват бронхити, гастрити и апендисити?

Крайно време е държавата да опредили за приоритет детското здравеопазване, да построи една Национална многопрофилна педиатрична болница, да направи тази специалност привлекателна, да изпраща наши лекари за усвояване на съвременните методи във водещите клиники. 

А в страна с нашите размери и население винаги ще има случаи, които обективно ще се налага да се лекуват при най-добрите в Европа или САЩ. Но нека да няма нужда пирони в ортопедията или клипсове в неврохирургията да се отпускат чрез специален фонд. 

Успех на новия директор на ЦФЛД. Няма да му е лесно!