Лиляна Петрова е председател на Националното сдружение на бакалавър-фармацевтите в България. От 2008 до октомври 2017г. е изпълнителен секретар на НСБФБ, като за този период е участвала в работни групи към МЗ, благодарение на които са внесени много законови промени, свързани с професията на помощник-фармацевтите.Организацията обхваща бакалавър-фармацевти в страната, които членуват в нея доброволно.

Г-жо Петрова, тази година отбелязвате 10-годишен юбилей от учредяването на Национално сдружение на бакалавър-фармацевтите. Какво успяхте да постигнете за този период?

Пътят, който изминахме, не беше лек и със сигурност не свършва тук. Организацията се учреди през май 2008г. и това действие бе продиктувано от проблемите, които имахме в професионално отношение, свързани с нашата реализация и образование. Всичко това наложи национално обединение, което ни направи по-силни. Гордея се с това, което постигнахме, защото бъдейки несъсловна организация по Закона за съсловните организации, ние нямахме този достъп до информация, контакти и диалози с институциите, които би трябвало да имаме. Въпреки всичко, благодарение на решимостта ни, успяхме да си извоюваме не малко победи. Едно от първите неща, които постигнахме бе това, че през 2016г. променихме квалификационната характеристика на специалността. Тази характеристика не беше актуализирана десетки години и не отразяваше реалното ниво на образование. Преди промените тя разписваше правомощия като за хора със средно образование, въпреки че помощник-фармацевтите завършват висше образование в колеж.

Друг наш успех е една минимална промяна в Закона за лекарствените средства, чрез която се изравниха правомощията на работещите помощник-фармацевти в дрогерии с тези в аптеките. Сред положителните неща е и подписаният договор с Медицинска федерация ''Подкрепа'', в който успяхме да включим бакалавър- фармацевти, които работят в болнични аптеки. Това е един факт, който за някои може да е маловажен, но когато синдикатите стоят зад гърба ти, това е изключително важно.

Каква е дейността на Вашата организация?

Ние защитаваме интересите на помощник-фармацевтите, но и се грижим те да са информирани за всички новости в нашата професия. Още през 2010 година направихме първия си семинар, в град Пловдив, към който имаше голям интерес. Оттогава организираме три пъти годишно събития- пролетен и есенен семинар, като вторият винаги се провежда в чужбина, и един в дните около Еньовден. На тези обучения, освен водещи лектори, има и фармацевични фирми, които представят най-новите си лекарства. Щастлива съм, че винаги залите са пълни, а желаещите за участие са много. Не на последно място е това, че всички наши семинари са акредитирани от Комисията по образование към НСБФБ.

Подценявана ли е, според Вас, професията на бакалавър-фармацевтите в България?

При всички случаи, във всяка система и всяка професия, има малко подценяване на бакалавърската степен спрямо магистърската. Реално ако погледнем дипломите, това е така. Аз винаги съм казвала, че човек трябва да има делигирани права спрямо нивото на образование. Всеки, който си надценява възможностите, а образованието му не го позволява, не е полезно. Но в аптеката има ситуации, в които помощник-фармацевта със своите знания и опит винаги е бил много полезен. В този смисъл мога да кажа, че работещите в системата на фармацията хора, които имат ясно виждане и визия за професията, не подценяват колегите си с по-ниската степен на образование.

В този ред на мисли в какви отношения сте с Българския фармацевтичен съюз?

Успяхме да постигнем една добра колаборация с други съсловия в здравеопазването. В това число са и магистър-фармацевтите, с които работим рамо до рамо в аптеките. Критериите за нашата съвместна работа са срещите, които имахме с тях през последната година и факта, че за пръв път, този юни, празнувахме Дните на фармацията заедно. Имаме съгласие по много въпроси, един от които е следдипломното обучение за двете специалности. Освен това сме ги поканили на нашия изнесен семинар, който ще се проведе есента в Македония. Така ще затвърдим сътрудничество си, а и ще обменим опит.

Защо е толкова важно да има следдипломно обучение за бакалавър-фармацевти?

Искаме да се въведе продължаващо обучение, тъй като това е професия, която има отношение към здравето на хората. Всеки един колега още кандидатствайки за помощник-фармацевт трябва да е наясно, че само дипломата не стига, а е нужно да се доказваш постоянно в своята работа. Това е професия, която изисква постоянно четене и усилия, за да си полезен на хората.

Какви са целите Ви като организация оттук нататък?

След десет години работа с институциите разбрахме, че е много сложно да правим каквито и да е било промени, без да имаме статут на съсловна организация. Още от самото начало, по време на Първата Национална конференция на бакалавър фармацевтите, която се състоя на 7 юни 2008г. , ние взехме решение да работим за самостоятелна съсловна организация. И с гордост мога да кажа, че след шест пъти промяна на текста на законопроекта, тази година, най-накрая, той мина на първо четене на комисия и беше одобрен с мнозинство. Очакваме наесен депутатите да гласуват и да имаме официално призната съсловна организация.

Какво ще се промени, след като Ви признаят за съсловна организация?

Определено мащабът ще е по-голям, тъй като по последни данни, броят на помощник-фармацевтите в страната е около 7000 човека. Един от големите проблеми, които не успяваме да решим, е какво се случва с аптеките в малките населени места. Не е маловажно, че колегите си загубиха работните места, след като законът за лекарствата се промени. Получи се ситуация, в която изпуснахме питомното и сега гоним дивото. Работещият 40 години модел се унищожи, в резултат на което лекарства се продават в смесени магазини, както и от случайни микробуси. Тази практика е напълно недопустима и трябва да прекрати. В тази насока сме говорили с Министерството на здравеопазването, но още нищо не е финализирано. Надяваме се, вече в позицията на съсловна организация, да предложим промени, така че да запазим капацитета на специалистите, което ще е в полза най-вече на пациентите.