На 15.08.2018 г. /сряда/, от 12.00 ч., пред Паметника на медицинските чинове, загинали във войните, намиращ се в градинката пред ВМА, с 1-минутно мълчание ще бъде почетена паметта на всички лекари, медицински сестри, полицаи, доброволци и граждани, загинали при спасяването на човешки живот.

На събитието, което ВМА традиционно организира,  са поканени да присъстват представители на Президентството на Република България, Народното събрание, Министерски съвет, Министерство на отбраната, Министерство на здравеопазването, Министерство на вътрешните работи, Български лекарски съюз, НЗОК, Български червен кръст, КНСБ, КТ „Подкрепа”, представители на лечебните заведения в столицата.

„Денят на спасението” е създаден през 2005 г. по инициатива на д-р Тотко Найденов, главен редактор на в. „Български лекар”, с подкрепата на Военномедицинска академия и със съдействието на Министерство на здравеопазването, Български лекарски съюз, Български червен кръст и синдикатите.

От 20 декември 2012 г. честването на 15 август като „Ден на спасението” бе официализирано с решение на Министерски съвет. Така България става единствената страна в ЕС, а вероятно и в света, която държавнически отбелязва паметта на своите сънародници, загинали при спасяване на хора в мирно време.

Известни са имената на над 130 лекари и 20 медицински сестри, загинали по време на работа, предимно след извършване на тежки среднощни операции, катастрофи с линейки, както и след заразяване болестите на свои пациенти. В списъците са и полицаи, минни спасители и обикновени граждани, изгубили живота си, спасявайки други хора.

Историята, която трябва да се помни 

На 15 август 1963 г. младият, едва 26-годишен лекар на великотърновското село Стрелец д-р Стефан Черкезов (изпратен там по разпределение, току-що дипломирал се, на 1 януари същата година) се връща от служебна командировка в Горна Оряховица. Едва излязъл от града, препълненият автобус се блъска в камион и избухва в пламъци. От взривната вълна д-р Черкезов, който бил на стъпенката, е изхвърлен в канавката. Няма му нищо, но без колебание се връща в автобуса, за да вади пламналите хора. Запалва му се косата - гаси я с ръце и продължава към пламъците. Изважда 47 души! През това време идват линейките от Горна Оряховица и той товари пострадалите с носилките и ги поставя вътре. Отказва да бъде извозен, помага до последния човек. Накрая тръгва пеша към града. По пътя го пресреща линейка и го качва - изнемощял, едва дишащ. Найлоновата му риза се е разтопила по тялото му, кожата му буквално виси на парцали. В болницата отпраща втурналите се към него лекари с думите:

"Колеги, оставете ме мене, аз ще умра. Гледайте другите хора!"

На другия ден, сутринта в 6,30 угасва в адски мъки, без дори да простене. Над главата му ридае младата му съпруга Лидия Черкезова, майка на 5-месечната им дъщеричка.