Аз съм акушерка от 40 г. и съм използвала метода Кристалер. Има някои моменти, в които наистина помага, когато е направен много елегантно. Понякога обаче се прилага нецелесъобразно. За съжаление има тенденция, при която лекари, водени от нетърпение да се роди по-бързо бебето, използват Кристалер не по предназначение.

По принцип колкото по-малко намеса има в процеса на раждането, толкова по-нормално се случват нещата. Всяка една жена се нуждае от определено време и не трябва да се слага някаква рамка като часове. Всяка жена по различен начин усеща, кога идва моментът за напъните.

Няма накакви точни показания, при които се прилага методиката. Обикновено се прави когато жената е доста изморена или евентуално е все още под въздействието на епидуралната анестезия. Също така, когато жената не напъва достатъчно добре или напъните не са ефективни, тогава може да бъде подпомогната, но по елегантен начин. Понякога даже не е необходимо да се натиска с ръка, да се направи един по-широк пояс от чаршаф, с който леко да се поддържа фундуса на матката. Това е метод, който е познат като Вербьов.

Не е желателно акушерката да натиска корема на родилката с цялата си тежест, защото травмите, както за жената, така и за бебето, могат да бъдат много големи.

Нещата не опират толкова до стандартите, защото те определят само рамката. В медицината 2 и 2 не прави 4. Има стандарт по акушерство и гинекология, но няма отделен акушерски стандарт, както е по света. В развитите страни, където майчиното и детско здравеопазване е добре организирано, акушерката самостоятелно води нормалното раждане, а лекар се намесва само когато има необходимост.

Трябва да има актуализация на учебниците по акушерство. Трябва да има осъвременяване на преподаването, за да се включат новите неща и да се премахнат практиките, които са остарели и не се добри.

Когато се говори за едно нормално раждане, акушерката е човекът, който може да го доведе от началото до края. Нашата работа, като акушерки, е да водим едно нормално, естествено раждане и това се дължи не само на познанията ни, но и на търпението, което имаме. В България, за съжаление, преди 27-28 г. се премахна женската консултация, водена от акушерки, както и регламента за пренатална подготовка на бъдещите родители.

Един от сериозните проблеми е липсата на персонал, липсата на акушерки.  В цял свят има недостиг на акушерки, включително и в Европа. Подхождаме рутинно, а това не трябва да бъде така, защото всяка жена е уникална. Добрият вариант е до всяка една жена да има акушерка, което доста трудно става в нашите болници. Има и много писмена работа, която кара акушерките да бързат, защото са обременени и с много административни неща.

Друга тема е т.нар. информирано съгласие. В него има толкова много описани неща, че жената, която постъпва за раждане, нито има време да го изчете, нито да го осмисли. Всъщност тя подписва това, което лекарите са решили да й предложат по здравна каса, но никой не се съобразява с нейните желания. Никой не я пита реално, не знае как тя си представя нещата. Моето лично мнение е, че тези документи е по-добре да бъдат предоставени на родилката предварително, за да може да се запознае с тях. Нейно изконно право е да може да откаже някои неща.