1. Неравният терен

   Когато сме в природата осъзнаваме, че ни предстои нещо повече от разходка в парка.

За разлика от асфалтираните улици в града, природата ни предлага не толкова равни пътеки, стръмни спускания и изкачвания с наклони, които могат да поставят на изпитание физическата ни издръжливост. Ходенето е процес ангажиращ цялото тяло, а неравният терен увеличава сигналите от сензорите на тялото ни към нашия мозък, като по този начин се увеличават изискванията към мускулите и тяхната координация. Една чудесна тренировка за хора, които прекарват голяма част от ежедневието си в седеж. Освен, че ще раздвижи кръвообращението им и подобри дишането, движението в тази среда увеличава физическите възможности и намалява общия сърдечносъдов риск.

2. Препятствия поставящи на изпитание нашите умения

   Често в природата се налага преминаване през места с нестабилна повърхност, хлъзгави и потъващи участъци, ходене по камъни и дървета, прескачане на дупки, провиране през храсти, минаване под ниски обекти. Всичко това изисква от нашето тяло все по-голяма координация, динамично равновесие и баланс, мобилност и бърза реакция – истинско изпитание за неподготвените. Ако ви предстои нещо подобно, обърнете внимание освен на добрата екипировка, но и на вашите основни умения. Най-добрият начин да подобрите равновесието си, е чрез упражнения на един крак и върху балансборд.

   В природата, по естествен начин, постоянната смяна на посоката и различното ускорение предизвикват промяна в положението на тялото, както и по-сложни движения, които се улавят от вестибуларния ни апарат и стимулират равновесната система в нашия мозък. 

 Комбинацията от натиск, тегло и посока поддържат добрата настройка на проприорецепторните сензори в нашето тяло, които са от решаващо значение за равновесието и координацията.

3. Загуба на ориентация

   Движението в пресечена местност често изисква навлизането сред гъста растителност и високи дървета, което може да доведе до загуба на видимостта към по-далечна ориентировъчна точка. Въпреки пътеките и маркировките, когато терена е непознат, човек лесно може да загуби ориентация. В такъв момент нашите познания, памет и вътрешна ориентация, могат да ни помогнат да се върнем или да открием правилната посока. Благодарение на повишения пулс и увеличения ударен обем на сърцето, до мозъка достига повече кръв и съответно кислород, което подобрява когнитивните ни способности като памет и пространствена ориентация. Изключително полезно занимание за възрастни хора, които имат леко когнитивно нарушение.

4. Богата на стимули среда

   Природата често ни изправя пред спиращи дъха гледки, прекрасни картини, които ще останат завинаги в нашата дългосрочна памет, поради високия емоционален заряд на момента. Нещо, което ще можем да разкажем дори след десетки години. Разбира се, спомена за преживяна опасност или страх също ще бъде съхранен. В това се крие дълбок еволюционен замисъл: следващия път, когато ни се случи подобно нещо, ще можем да реагираме мигновенно.

   В тази богата на емоционални и сетивни стимули среда, хората забравят за ежедневните си навици, освобождават се от психическото напрежение, подобряват настроението си и са много по-активни.

5. Да предизвикаш волята си

   Когато достигнем границата на физическите си възможности, природата ни помага да отключим онази вълна от енергия наречена воля. Човек взима много от решенията си несъзнателно, за части от секундата, или като се осланя на интуицията си, без да размишлява. Тъй като е затрупан от огромно количество информация, нашият мозък върши голяма част от работата си автоматично и несъзнателно. Чрез селективно фокусиране ние подсъзнателно избираме онова, което е важно за нас. Фактът, че голяма част от действията ни възникват несъзнателно, не изключва възможността да съсредоточим вниманието си върху нещо и да действаме осъзнато. В резултат на това, ние можем да открием в нас неочаквани способности и таланти, да разберем кои са важните за нас неща, както и кои са нашите вътрешни или външни ограничения.

   В крайна сметка, ние ще можем да заявим : „Това го направих аз”.

Автор: Ивайло Атанасов

Facebook: @LevelUpPhysiotherapy