Синдромът на Райтер е лечимо възпалително ставно заболяване. Появява се 2-3 седмици след стомашно-чревна, пикочо-полова и  по-рядко – белодробна инфекция. Това го определя като реактивен артрит – ставна реакция на предхождаща инфекция. Характеризира се с „триадата“ на Райтер – предшестваща остра диария или възпаление на пикочния канал с парене, смъдене при уринира-не и изтичане на секрет от канала (уретрит) при мъжете и възпаление на пикочния канал и/или на шийката на матката (уретрит и/или цервицит) при жените, несиметрично възпаление на 1 до 4 стави предимно на краката и/или по-рядко на ръцете (моно-/олигоартрит на периферни стави) и възпаление на очите (конюнктивит). Може да се съчетава с възпаление на гръбнака (спондилит) и на ставите, които са между опашната и тазовите кости, т.нар. сакроилиачни стави (сакроилиит). Честа проява са възпалението на залавните места на сухожилията и сухожилните влагалища към костните израстъци (ентезопатиите) и проявите от страна на лигавиците и кожата – язви по устата и главичката на половия член при мъжа и на срамните устни и влагалището при жените, обриви по дланите и ходилата, нокътни промени.

От синдрома на Райтер боледуват по-често мъжете в млада възраст. В миналото съотношението мъже/жени е било 20:1, сега е 6-8:1. Тези данни променят традиционното схващане, че синдро-мът на Райтер е болест предимно на мъжете. Една от причините за по-рядкото диагностициране на болестта при жените е трудността при откриването на пикочо-половите инфекции, замаскирани от често срещаните невинни бели влагалищни течения при настинки, стрес и др.

Клиничната картина на синдрома на Райтер е характерна

и не поставя сериозни диагностични затруднения. В началните стадии внезапната поява на артрит на една става в някои случаи наподобява криза от подагра, възпаление на ставата при шиповата болест (остеоартроза). По-рядко, при други възпалителни ставни заболявания – псориатичен артрит, болестта на Бехтерев и др. Понякога гръбначните оплаквания наподобяват дископатия, дискова херния, лумбаго, ишиас. Всяка от тези болести носи своите характерни клинични белези – предхождаща полова или стомашно-чревна инфекция, възпаление на очите при синдрома на Райтер, типичен обрив при псориатичен артрит, типични гръбначни промени при болест на Бехтерев и т.н. Диференцирането им е лесно за опитния ревматолог.

Кожните и нокътните промени са сравнително редки, особено при своевременно диагностициране и лечение на болестта. Задължително трябва да се изяснят от дерматолог за диференцирането им от кожния псориазис.

В  зависимост от причинителя и клиничните прояви съществуват две основни форми на синдром на Райтер –

след инфекция на стомашно-чревния тракт (най-честите причинители на тази форма са бактериите салмонела, шигела и др. инфекциозни причините-ли на остри диарии) и след пикочо-полова инфекция (най-честите причинители на тази форма са микробите хламидия трахоматис, причинителя на трипера/гонореята и др.). Хламидията е микроор-ганизъм, който се развива в клетките на пикочния канал на мъжа, маточната шийка на жената и слъзните канали. При хронифициране инфекцията е една от причините за стерилитета при жената. Понякога половата инфекция е смесена – установяват се два или по-вече инфекциозни причинителя (хламидия и трихомонас, понякога гъбички (кандида), най-честият причинител на „бялото течение” при жените, трипер (гонорея) и др.). При малък процент от случаите болестта може да се причини от хламидия пневмоние – микроорганизъм, сходен с хламидия трахоматис, но за разлика от нея се предава по въздуха, развива се във въздухоносните пътища и белия дроб

и   причинява т.нар. хламидийна пневмония. Ставните прояви се развиват при малък процент от тези болни 2-3 седмици след белодробната инфекция.

Синдромът на Райтер се развива при 1-4% от инфектираните с някоя от горните инфекции. Останалите 96-99% въпреки контакта с   инфекцията остават здрави. Това доказава, че болестта се предопределя и от други фактори, а не само от инфекциозния причи-нител, като носителството на ген HLA-B27, който прави носителя по-податлив към инфекцията, но сам по себе си не може да причи-ни болестта. HLA-B27 се установява при около 10% от здравите и при 60-75% от болните. Носителството на този ген е само пред-разположение към болестите от тази група, а не конкретна болест. Наличието на 25-40% HLA-B27(-) болни показва, че и други, засе-га неизяснени генетични фактори или фактори на околната среда предразполагат появата на болестта. (Същността на генетичните фактори е разгледана в главата „За имунитета, имунологията и имунологичните изследвания”.)

Уместно е да се отбележи, че при синдрома на Райтер инфекцията е извън опорно-двигателния апарат – в стомашно-чревната или пикочо-половата система, а реакцията е в ставите.

Болестта се появява 2-3 седмици след стомашно-чревна инфекция – най-често остра диария за няколко дни до седмица, отпадналост, повишена температура до 38-39°С, след полова инфекция

– смъдене, парене и болка при уриниране, отделяне на бялосив секрет от уретрата или след белодробна инфекция – кашлица, оскъдни храчки, висока температура до 38-39°С с втрисане, отпадналост, лесна уморяемост, главоболие, мускулни и ставни болки за около две-три седмици.

Изследвания и симптоми

При лабораторното изследване на болните се установява ускорена СУЕ – 40-60-80 мм. По описаните симптоми и промени на лабораторните показатели не може да се постави със сигурност ди-агнозата синдром на Райтер. Поставя се при появата на основните симптоми на болестта, които са възпаление на големите стави на кра-ката – коленните, по-рядко глезенните. Възпалените стави са болезнени, сковани, затоплени, леко зачервени. Промените са изразени само или по-силно в едната от двете стави. Болката е по-силна през втората половина на нощта, т.нар. „възпалителен тип болка“. 

Сутрешната скованост продължава от 15-20 мин до няколко часа. Могат да се появят тежест, болка и скованост и в гърба, кръ-ста, седалището и в част или в целия гръбнак и болката ниско в таза, но те са по-редки в сравнение с артрита на голяма периферна става. Размерът на движение на ставите и гръбнака е ограничен поради болка, а не поради необратими тъканни промени, както е при ревматоидния артрит и болестта на Бехтерев.

Следващият основен симптом на болеста е възпалението на едното или на двете очи със зачервяване, болка, сълзене и засъхнал секрет след ставане от сън, слепващ клепачите, без увреждане на зре-нието (конюнктивит). При забавено диагностициране и лечение е възможно възпаление и на вътрешните очни структури и съответ-но намаление на зрението. За да не се случи това, при появата на описаните симптоми е нужно болният да се обърне за помощ към очен лекар.

Типична проява на болестта е и възпалението на залавните места на сухожилия, мускули, сухожилни влагалища и ставни връзки към костните израстъци.

Симптоми от страна на кожата и лигавиците

са лющещи се обриви по дланите и ходилата, сходни с кожната болест псориазис вулгарис, безболкови повърхностни язви по главата на пениса и срамните устни и влагалището на жените, по езика и мекото небце, ноктите са задебелени, отлепват се от нокътното легло, изпъстрени са с белезникави или жълтеникави петна, промени, сходни с тези при гъбична инфекция на ноктите (онихомикоза) и при кожен псо-риазис (псориазис вулгарис).

Съществуват и непълни форми – 2 от 3-те основни симптома на болестта (артрит и уретрит или артрит и конюнктивит и т.н.).

Изключително рядко при синдром на Райтер се възпаляват и други вътрешни органи – сърце, бъбреци, бял дроб и др. (т.нар. из-вънставни прояви или „висцерализация“). Ранното и своевремен-но лечение значително намалява риска от развитие на някоя от тези прояви на болестта. За целта е нужно болният да се обърне за помощ към профилиран ревматолог още в началото на став-ните оплаквания преди развитието на извънставните прояви.

Много често след преболедуване от болестта на Райтер болните се страхуват от интимен контакт с другия пол.

При забавено диагностициране, най-често поради неудобство на болния от половата инфекция и неадекватно самолечение с ле-карства, препоръчани от близки и познати, болестта хронифицира с всички нежелани последствия – деформиране и сковаване на стави-те на ръцете и краката и/или на гръбнака, при някои болни – сте-рилитет и др.

Функционалният капацитет на болните е ограничен в началните периоди на болестта поради болката и сковаността и се възстановява в рамките на няколко месеца при своевременно и правилно лечение. В тези случаи болните оздравяват напълно, без риск от стерилитет. За целта е нужно болният да потърси навреме помощта на ревматолог.

При своевременно диагностициране и лечение не се получават усложнения на синдрома на Райтер.

Текстът е от книга първа "За човека, болестта и още нещо", повече за която можете да научите на личния ми сайт www.kolarov.bg