Д-р Маджид Кадим е специалист уролог с практика към УМБАЛ ''Св. Георги'' и Клиника ''Медикус Алфа''. Освен това той е преподавател по урология на български и чуждестранни студенти в Медицински университет- Пловдив. Има защитена дисертация на тема ''Клинични, диагностични и хирургични аспекти на уротелиалните карциноми на горните пикочни пътища''. Притежава сертификати за изкарани курсове по лапароскопска хирургия към Клиниката по урология на проф. д-р Форнаре, в Германия; курсове по онкология в Залцбург, Австрия; курсове за работа с йонизиращи лъчи и източници на лазерна енергия и др. Д-р Кадим е участник в редица национални и чуждестранни урологични форуми със собствени доклади и презентации.

Д-р Кадим, каква е значимостта на ракът на пикочния мехур като онкологично заболяване?

Това е едно злокачествено заболяване, което се среща много често. През последната година в България са регистрирани 1200 нови случаи на рак на пикочния мехур. В клиниката по урология към УМБАЛ „ Св. Георги“, гр. Пловдив, трите най-чести онкологични заболявания са: рака на простатната жлеза, на пикочния мехур и на бъбреците. За съжаление обаче, когато се открие това заболяване в напреднал стадий, терапевтичните опции са силно ограничени и често се налага да се извършват радикални хирургични операци.

Кои са причините за този вид рак?

Заболяването е полиетиологично. Зачестяването на рака на пикочния мехур се обяснява отчасти със замърсената околна среда, радиацията, както и употребата на вредни храни и напитки, чрез които приемаме голяма доза канцерогенни вещества. Тютюнопушенето също е важен фактор за развитие на болестта, хроничната задържка на урина, честите възпалителни заболявания на пикочния мехур и редица други фактори благоприятстват появата и развитието на рака на пикочния мехур.

Кой е основният симптом на болестта?

Най-важният симптом е безсимптомната хематурия /наличие на кръв в урината/. Без болка и парене при уриниране, което успокоява пациентите и те неглежират състоянието си. В моята практика съм срещал хора, които имат еднократно хематурия и след отзвучаването на симптома те не търсят специализирана медицинска помощ. Това забавяне често води до откриване на болестта в напраднал клиничен стадий. Ето защо е необходимо да се извършат поне веднъж годишно профилактични прегледи при уролог, ехография на пикочоотделителната система и лабораторни изследвания на кръвта и урината.

Това означава ли, че всеки, който забележи кръв в урината си, трябва да посети уролог?

Необходимо е хората да обърнат сериозно внимание на здравето си и без наличие на кръв в урината. А при такава симптоматика да потърсят компетентна урологична помощ. Това в никакъв случай не значи, че всеки с този симптом има рак, но е нужен преглед, за да се установи каква е причината- възпалително заболяване, уролитиаза или онкологичен процес. Срещат се клинични случаи на съчетани урологични заболявания, като наличие на уролитиаза и онкологични урологични заболявания със смесена, заблуждаваща симптоматика. Това изисква квалифицирана и подробна диагностична програма, съответно провеждане на адекватно лечение.

Как се диагностицира ракът на пикочния мехур?

Съществува диагностичен алгоритъм за установяване, доказване и стадиране на рака на пикочния мехур, който включва:

Неинвазивни диагностични методи

-Лабораторни изследвания, чрез които се доказва наличието на кръв в урината. Липсата на кръв в урината обаче не изключва рак на пикочния мехур.

-Ехография на пикочоотделителната система -това е един от основните методи за диагностика, информативен, безвреден и лесен за изпълнение.

-Рентгенови образни изследвания, които включват венозно урография, скенер /КАТ/, ядреномагнитен резонанс/ ЯМР/, които дават детайлно изображение на процеса и са ценни за стадирането на заболяването.

Инвазивни диагностични методи

-Огледа на пикочния мехур или т.нар. цистоскопия. Чрез този метод, освен визуализация на тумора, може да се вземе и биопсичен материал за хистологична верификация на процеса.

Какво лечение прилагате при това заболяване?

Терапевтичния подход зависи от клиничното стадиране и степента на хистологичната диференциация на процеса.

В ранните стадии на мускул-неинвазивен туморен процес се извършва трансуретрална хирургия с последваща интракавитарна терапия с цитостатици и локална имунотерапия.

При мускул-инвазивните тумори, които инфилтрират мускулния слой на пикочния мехур с или без инфилтриране на паравезикалното пространство и в зависимост от наличието или липса на метастази, преценката за обема на хирургичното лечение е индивидуално. Извършва се парциална резекция или радикална цистектомия /цялостно премахване на мехура/ с деривация на урината.

• Ортотопичен пикочен мехур – създава се уринен резервоар от чревни бримки, където се реимплантират двата уретера и се анастомозира с уретрата. При този метод се срещат усложнения, както от страната на пикочоотделителната, така и храносмилателната система.

• Уретерокутанеостоми- може да бъде едностранно или двустранно, в зависимост от това дали единият или и двата уретера се изваждат на коремната стена.

• Перкутанен дренаж на урината чрез нефростоми- под ехографски контрол се поставят нефростоми в легенчето на бъбрека, чрез които се дренира урината. Методът се прилага при определени индикации.

Накрая искам да добавя, че ранното откриване на заболяването, своевременното и адекватно терапевтично поведение са ключа към по-добър терапевтичен отговор и прогноза.

Снимка корица: https://www.edna.bg