Публикация

Нобеловият лауреат проф. Шиня Яманака: Сега е повратен момент за лечението със стволови клетки

Нобеловият лауреат проф. Шиня Яманака: Сега е повратен момент за лечението със стволови клетки

Нобеловият лауреат проф. Шиня Яманака е директор на Центъра за изследване и приложение на индуцирани плурипотентни стволови клетки към Университета в Киото, Япония. Той е професор по анатомия в Калифорнийския Университет на Сан Франциско и старши изследовател в Гладстон Институт към същия университет.

 

Японският учен проф. Шиня Яманака (04.09.1962) и британският клетъчен биолог проф. Джон Б. Гърдън (02.10.1933) получават Нобелова награда за физиология и медицина през 2012г. за откритието, че зрели клетки могат да бъдат препрограмирани в плурипотентни клетки

 

Първоначално през 1962г. проф. Джон Б. Гърдън доказва чрез експерименти с лабораторно пренасяне на цяло клетъчно ядро от една клетка в друга обратимостта на клетъчното диференциране.

 

Около 40 години по-късно проф. Шиня Яманака показва, че този процес на препрограмиране на клетки може да се осъществи чрез пренасяне само на няколко отделни гена. През 2006 г. екипът на проф. Яманака публикува доказателства, че пренасянето на четири гена препрограмира фибробласти в незрели стволови клетки.

 

Получените индуцирани плурипотентни стволови клетки (induced pluripotent stem cells - iPS cells) могат да се превръщат в различни тъканни клетки като например фибробласти, нервни клетки, чревни клетки и др. Така се ражда иновативна биотехнология, която има революционно значение за изследването на редица заболявания, за разработването на нови методи за терапия, както и за разбирането на развитието на клетките и организмите.

 

За изключителните си научни постижения в областта на регенеративната медицина проф. Шиня Яманака беше удостоен с почетното звание „Доктор хонорис кауза“ на Българската академия на науките на 20.08.2018 г., като след церемонията изтъкнатият японски учен изнесе лекция на тема „Индуцирани плурипотентни стволови клетки – нова ера в медицината“.

 

По-късно нобеловият лауреат заедно с Н.Пр. г-н Масато Ватанабе, посланик на Япония в България, и г-н Хитоши Хата, първи секретар на Посолството на Япония в България, посети Лабораторията по молекулярна биология и медицинска генетика към Университетска болница „Лозенец“ за среща, в която участваха проф. д-р Върбан Ганев, ръководител на лабораторията, и сътрудници в Университетска болница “Лозенец” – гл.ас. д-р Радослава Въжарова, доц. д-р Велислава Терзиева, проф. д-р Галина Железова, проф. д-р Цветанка Маринова и др.

 

Проф. Яманака, науката отдавна съобщава за невероятните възможности на стволовите клетки, а в практиката те все още твърде рядко се прилагат. Защо?

 

Най-важният критерий за изпълнението на всяка нова медицинска процедура е увереността, че тя е напълно безопасна. Смятам, че това е една от основните причини, че през изминалото десетилетие работихме изключително активно в областта на стволовите клетки, а едва сега започваме клиничните опити върху многобройните възможности за приложението им в медицината. Но това е само началото и считам, че ще са нужни най-малко пет години докато някои от тези възможности бъдат одобрени от властите и утвърдени в практиката. Този период на развитие е необходим, за да бъдем абсолютно убедени, че пациентите няма да бъдат изложени на какъвто и да било риск.

 

За кои заболявания вече има утвърдени методики за лечение със стволови клетки?

 

Лечението със стволови клетки вече намира различни приложения – при заболявания на ретината, на роговицата, при болестта на Паркинсон, гръбначни заболявания, сърдечна или чернодробна недостатъчност, болести на кръвта като например левкемия, различни видове рак, някои кожни заболявания, ставни заболявания и др.

 

Много от тези заболявания се причиняват от засягане само на един вид клетки – тези болести са добри „мишени“ за лечение със стволови клетки, защото в този случай всичко, което трябва да подготвим, е само този един вид клетки. Когато обаче дадено заболяване е причинено от нарушение в различни видове клетки или в различни видове тъкани, това би затруднило значително изготвянето на всички видове необходими клетки за лечението му.

 

Възможно ли е лечение със стволови клетки при по-възрастни пациенти или терапията е по-успешна, когато се прилага при млади пациенти?

 

В случая възрастта на пациента не е от значение. Много заболявания са разпространени сред всички възрасти, но редица заболявания като например болестта на Паркинсон или пък дегенерацията на макулата са типични за по-възрастните хора – в този смисъл лечението е подходящо за тях. От друга страна, някои заболявания като например травми на гръбначния мозък, са характерни за по-младите хора, защото са причинени например от травми при спортуване или от мотоциклетни катастрофи – в този случай лечение със стволови клетки е подходящо и може да се прилага при млади пациенти.

 

Кой тип стволови клетки е най-подходящ за лечение?

 

Зависи от приложението им – ние се фокусираме върху т.нар. индуцирани плурипотентни стволови клетки (induced pluripotent stem cells - iPSCs, б.а.), но съществуват и други видове стволови клетки като например стволови клетки, производни на костен мозък (bone marrow-derived stem cells - BMDSCs, б.а.), стволови клетки, производни на мастна тъкан (adipose tissue-derived stem cells - ADSCs, б.а.) и др., които учените изследват към момента, за да направят сравнения и да установят кой вид стволови клетки е най-подходящ за всяко отделно приложение.

 

Какво ново да очакваме в областта на лечението със стволови клетки?

 

Смятам, че се намираме в повратен момент – в началото на клиничните опити и приложения, в които включваме все по-голям брой пациенти. Силно се надявам, че в близките пет-десет години ще бъдем свидетели на много успешни резултати от лечение на пациенти със стволови клетки.

 

Заглавна снимка: ©БАН

Коментари