Коментар на главния редактор на "Животът днес" Петър Галев, който предизвиква размисъл:

Ако склоняването към самоубийство не беше престъпление според Наказателния кодекс (чл. 127), със сигурност щях да напиша кои са трите съставки, с които в САЩ изпълняват смъртните присъди; от къде да си набавите ампулите и в каква последователност да си ги инжектирате във вената. Какво друго ни остава, след като всяка сутрин телевизорът ни уверява, че идва краят на света или най-малко на България. Ужасът е пълен, постоянен и безкраен всеки ден и час: катастрофи, загинали и починали; паднали, ранени, бити, ухапани, удавени, порязано дете, задушено бебе; обидени, изоставени; засечени на пътя; болни и нещастни затворници; дупки, свлачища, пожари, храни-менте, фекални води, откраднато колело…

Може би по-добре от американския убийствен коктейл, е човек да си тегли куршума. По-бързо е. Защото иначе ще полудее, а психиатрията не е ремонтирана от десетилетия, няма и линейка, та когато неминуемо там хване и физическа болест, няма да могат навреме да го закарат в „Пирогов“.

Не знам дали определящите медийния дневен ред си дават сметка какво пълно претръпване настъпва, каква персонална и обществена безчувственост в крайна сметка причинява постоянното навяване за трагедия и безперспективност. И за лична безотговорност. Защото винаги вината за постъпките ни е някъде извън нас, ако проследиш новините и коментарите. Имам приятелка, която дава под наем стаи на чужденци. Квартирата ѝ е постоянно заета. А отзивите на гостите ѝ от целия свят в 99 на сто от случаите са, че България е прекрасна, спокойна и интересна държава. Явно обаче това се вижда само отвън. А на привържениците на теорията, че всичко гадно трябва да стане първа новина, за да докажем свобода на словото, ще кажа: Дано това с нещо все пак да помогне. За трийсет години не видях такава тенденция.