Ракът на простатната жлеза е едно от най-разпространените онкологични заболявания. Според последните данни на Националния раков регистър 14.4% от записаните в него мъже страдат от този вид карцином. Статистиката също така показва, че 18.2% от онкологично болните мъже имат рак на белия дроб, 9.4% на дебелото черво и 8% на пикочния мехур. По-рядко се срещат заболявания, като карцином на бъбрека, на тестиса, на пениса и на уретера.

Според уролога и специалист по роботизирана хирургия д-р Михаил Колев един от най-важните проблеми при рака на простатната жлеза е откриването му в начален стадий, когато той може да бъде излекуван в 90% от случаите. Причината за това е

безсимптомното му протичане в началото на неговото развитие

Нещата при ранната диагностика допълнително се усложняват и от това, че рисковите фактори, отговорни за развитие на този процес, не са точно установени. Като най-значими медицинската общност приема расовата принадлежност, генетичната предразположеност и възрастта.

Научните данни показват, че най-често от рак на простата боледуват хората от черната раса, а най-малко от монголоидната. Рискът при белите мъже е умерен. Той е много висок при хората, при които има генетична предразположеност.

„Мъжете, които имат бащи или чичовци с доказан карцином на простатната жлеза, имат много по-голяма вероятност също да развият заболяването. При тези хора се прилага много по-ранна профилактика“, обясни д-р Колев.

Същевременно

няма ясна доказана връзка между начина на живот и появата на рак на простата

Съществуват доказателства, че в икономически по-развитите страни, мъжете боледуват повече. Според специалиста известно влияние могат да окажат химикалите в храните, за които е доказано, че вредят на организма. Той добави, че има доказателства за положителния ефект на някои храни, като например доматите, които намаляват риска, заради ликопена, съдържащ се в тях. По думите му обаче няма яснота как и защо се получава така.

Противоречива е информацията за

влиянието на тестостерона върху появата на заболяването

Според уролога по-ниските нива на тестостерон могат да се свържат с по-нисък риск от развитие на карцином на простатата . Същевременно при някои случаи върху пациентите с вече развит карцином се прилага антиандрогенна (вид хормонална терапия) терапия, която има за да цел намали тестостерона в организма. Причината е, че при тази хормонална кастрация се наблюдава потискане на раковите клетки.

Д-р Колев посочи, че

профилактиката за рак на простата трябва да започне когато мъжете навършат 50 години,

като тя трябва да се провежда веднъж годишно. При хората, при които има риск от наследственост на заболяването, прегледите трябва да започнат след 40-години.

Профилактиката се изразява в комплекс от три изследвания, които поотделно не дават достатъчно информация дали има започнал раков процес:

• Реакталното изследване чрез опипване на простата с пръст или т.нар. рекатлно туширане дава голяма информативна стойност за опитния уролог. Изследва се повърхността на жлезата, тъй като голям процент от карцинома се развива в тази част, която може да се палпира. Според различни научни статии между 30 и 70% от карциномите може да се напипат чрез това ректално изследване.
• PSA (prostate specific antigen) е апаратно изследване, при което се измерва белтък в кръвта, отделящ се от простатната клетка. Той е определен като туморен маркер, но всъщност е органо-специфичен маркер, защото много често се повишава и при възпалитени заболяванея на простатата, травма на простатата и доброкачествено разрастване на жлезата. Д-р Колев отбеляза, че преди около 10-15 години стойността на това изследване е било около 1000 лв., но в наши дни струва между 10 и 20 лева.
• Трансректалното ехографско изследване със специален ендокавитарен трансдюсер през ректума също дава яснота дали има някакви ракови изменения на жлезата.

Комплексът от тези методи дава информация на уролога дали да продължи изследванията на простата чрез биопсия. Когато има съмнения за появата на карцином

хистологичното изследване е единственият сигурен метод за диагностика

Причината е, че при биопсията се взимат клетки или тъкани от простатата и се изследват лабораторно.

„Напоследък се говори, че ядрено-магнитният резонас е много точен метод за доказване на рак на простатната жлеза. Има множество и методи, които се популяризират в медийното пространство. Пациентът например, се убеждава, че има т.нар. течна биопсия чрез взимане на урина. Изследвания се правят също така и с нови биомеркери, които не са достатъчно утвърдени в медицината, а струват огромни суми – над 1000 лв. Единственият метод, който доказва или отхвърля рака на простатната жлеза, обаче е хистологията“, каза д-р Колев.

В България все още изпитваме сериозни проблеми по отношение на ранната откриваемост на рака на простатата. Това влияе и на преживяемостта на мъжете с това заболяване. Според Националния раков регистър 54% от пациентите с открит карцином на простатната жлеза имат 5-годишна преживяемост. В Европейски мащаб тя е 83%, заради ранната диагностика.

Петгодишната преживяемост у нас се постига благодарение на съвременните методи на лечение, които все повече български уролози прилагат.

Основната терапия е оперативната, при която се отстранява напълно простатата по лапароскопски метод. Когато няма никакви разсейки това води до премахване на рака. При откриването на метастази обаче, към лечението се добавя и лъчетерапия. Според д-р Колев, всички останали методи само потискат развитието на рака. Такива са хормоналното лечение и химиотерапията, прилагащи се при пациенти, при които операцията не е могла да се справи със заболяването. 

Ракът на простатната жлеза е сериозен социален проблем. От него страдат мъже в разцвета на силите си, които са все още сексуално активни.

Терапията обаче уврежда еректилната им функция.

Причината е, че простатната жлеза е част от половата система.

„В момента най-желаният от цялата урология метод за лечение е оперативният, но това води до увреждане на еректилната функция. Възстановяването на потентността при мъжа винаги е бил най-трудният момент. Има два съдово-нервни снопа, които са прераснали към простатната жлеза и при операцията се отлепят от повърхността на жлезата. Те трябва да бъдат предпазени и това е най-голямото предизвикателство. Затова се се измислят начини за възстановяване на съдово-нервните снопове и сексуалната функция“, обясни д-р Колев.

В САЩ запазват еректилната функция

Той разказа, че САЩ вече се правят десетки хиляди робот-асистирани операции, имащи за цел да запазят еректилните способности на мъжа. Там се използват химични полимери - алографти, с които се покрива съдово-нервните снопове. Това води до по-бързото им възстановяване. За съжаление този метод все още не се използва в България, както и много европейски страни, заради високата му цена. Но, бъдещето е пред нас.