Законът за допълнителното задължително здравно осигуряване предвижда сериозни гаранции за стабилност на частните фондове и сигурност на парите на пациентите. Още в предварителния етап от действието на новия закон, когато той бъде приет, са заложени високи критерии за допускането на фондовете до реална дейност – те трябва да наберат поне 50 000 пациенти и да имат регистриран начален капитал минимум 5 милиона лева.

Произходът на тези средства трябва да бъде абсолютно прозрачен. Те ще бъдат проверявани от Комисията по финансов надзор (КФН). Целта е до разпределяне на обществен ресурс в здравеопазването да бъдат допуснати само стабилни и чисти играчи. Две години след началния момент на навлизане на фондовете изискването за капитал се повишава до 8 милиона лева поради факта, че те управляват предоставени от гражданите средства. От друга страна, минималното изискване за брой на пациентите ще осигури стабилни приходи от осигурителни вноски, за да може фондът успешно да изпълнява дейността си.

Друг важен механизъм за финансова стабилност на фондовете и спокойствие на техните клиенти е предвиденият в закона Гаранционен фонд, в който ще постъпва процент от всеки транш на средства за допълнително здравно осигуряване. Така в случай на фалит на даден фонд натрупаните неприкосновени средства ще гарантират сигурността на системата. Пациентите няма да останат без допълнително осигуряване, а веднага ще се прехвърлят към другите фондове. Тъй като вноските са месечни, хората няма да загубят вече инвестирани средства, а от следващия месец ще се осигуряват в работещ фонд. А ако се наложи използването на медицински услуги в периода на прехвърлянето, именно гаранционният фонд ще поеме разходите.

Забраната за корпоративно набиране на пациенти е гаранция за свободен избор от страна на гражданите, но и за справедливо разпределяне на финансовия ресурс. Защото няма да се допусне някой фонд да набира единствено здрави и млади хора, които по презумпция рядко използват медицински услуги, а да отказва да записва пенсионери, които обикновено изискват повече разходи за поддържане на здравето си.

Всеки здравноосигурителен фонд, за да бъде одобрен и допуснат до пазара на здравни услуги от Комисията по финансов надзор, ще трябва да представи точен предварителен разчет на планираната дейност. След това ще отчита своите приходи и разходи в реално време, а в края на всяка година ще се прави пълен анализ на дейността. По този начин се осъществява предварителен, синхронен и последващ контрол. КФН е в правото си във всеки момент да се намеси, да прекрати или да отнеме правото на съответен фонд да участва в разпределението на публични средства, ако той нарушава закона и не гарантира интересите на осигурените граждани.

В първите две години от създаването си здравноосигурителните фондове няма да могат да разпределят печалба. Те са задължени да реинвестират средствата, за да подобряват дейността си във всяко отношение.

_____

* Д-р Лъчезар Иванов е заместник-председател на парламента и ръководител на Комисията по здравеопазване. Той е вносителят на закона за частните здравноосигурителни фондове.