Публикация

„Разпределение“ на медици или що си не гледате работата!

„Разпределение“ на медици или що си не гледате работата!

 

                   „Специализацията е картел на старите лекари насочен срещу младите“.

                            д-р Иван Поляков

 

 

След 1989-та година в българската здравна система се случиха много нови неща – глупави, умни, очаквани, неочаквани – обаче нови. Всеки работил медицина в България през комунизма ще ви каже, че промени трябваше да има. Да, аз не съм работил поради крехката си възраст, но преди да хвърляте камъни, позволете ми да зная – човек може да чете и да общува с по-възрастните и патили от него. Първото, което липсваше и започна да се прилага е конкуренцията и диференциране на заплащането. Бавно, но сигурно. Преди се е получавала твърда заплата – работил, лекувал, не работил, не лекувал – все тая. През комунизма мизерията във всички болници е била еднаква – липса на конкуренция поради тотален монопол. Ако Пешо живее в Перник може да се лекува само в пернишката болница. Трябва съвсем да замре и да намери партийни връзки за да се премести в София. Това се е казвало райониране. Липса на конкуренция и откъм качество – докато на Запад вече се правят ангиопластики у нас миокардния инфаркт се лекува с лежане около месец. Сериозно ви казвам! Адекватни и иновативни медикаменти? Нъцка! Само за богоизбрани, закупени с валута. Обикновено лежащи в Правителствена болница. Трето, и според мен най-голямо зло, разпределение. Така комунистическата върхушка е осигурявала лекари във всяко селце и паланка. Завършвате някой от медицинските факултети и ако нямате партийни връзки обикновено отивате максимално далеч от местоживеенето си – живеете в Пловдив? Яко – отивате в Каспичан. Това обаче далеч не е най-гадното. Обикновено всеки медик по време на следването се насочва към желана специалност или поне област – хирургична, терапевтична, лабораторна. Вие искате да станете кардиолог – влече ви, справяте се, наблягате на това по време на следването. Нъцки. В Каспичан имат нужда от очен лекар и това ще сте вие за 3 години. После ще видим. Тоест, най-добрите и продуктивните ви години отиват по дяволите за да учите и работите нещо, което после ще захвърлите за да специализирате и работите друго. Колко качествен очен лекар ще бъдете след като нямате желание за това е друга работа – важното е да има заета длъжност в съответната Крива паланка. Щом липсва конкуренция – на кой му дреме за качеството на медицинската услуга!? Тръгнах да пиша всичко това не за да припомням миналото, а защото няколко дебелогъзника от миналия век, които са прекарали професионалния си живот под опеката на партията, взеха да надигат глави и да мятат „вещи“ идеи как видиш ли можело да се „опростят“ таксите за обучение на младите медици, а те да се „разпределят“ за определено време по чукарите. Първом, рекох тук-там няколко пъти, хората вече не са овце. Те и тогава не са били ама репресивния апарат на партията е млател. Чудесно е да има лекари навсякъде, но това може да се постигне само с добри и конкурентни условия – високо заплащане, хубава база, добра логистика. С маймуни трици се ловят само в тоталитарните режими и то временно. Второ, забравете, че „лекар се става на село“. Казвали са го някога, да речем, че е имало някакъв минимален резон. Днес няма. Днес медицината е професия на високите технологии. Перкусията и палпацията са шамански техники за западните ни колеги. Образната диагностика е навсякъде. Серологичната и молекулярната диагностика също. Вземете един млад, новозавършил лекар и го „разпределете“ в някое село със здравна служба състояща се от манипулационна и кенеф, турете му една слушалка и аз ви гарантирам, че от един добър студент само за година ще получите обратно дебил. Ще мери кръвно, ще изписва бета-блокери и ще реже кокошите тръни на селяните. Няма да може да интерпретира кръвна картина с диференциално броене, а ако му пратите по мейла ехографска или КАТ- снимка ще ги помисли за спам. Не ме разбирайте криво – нищо против да има лекари навсякъде, но в условията на пазарна икономика просто няма как. На село може да има лекар, но това трябва да е човек не започващ, а завършващ кариерата си. Трябва да е там по собствено желание и с възможности да работи. Няколко „велики“ хабилитирани лица в последните дни дават идеите за новото „разпределение“ – приканвам ги да бъдат първите, които да отидат на село. Миналото е тяхно, нека гонят своите санитименти, няма да им пречим.

Коментари