Проф. Владимир Пилософ - председател на Българската педиатрична асоциация

- Проф. Пилософ, един от основните акценти на предстоящия 14-и Национален конгрес по педиатрия е продължаващото медицинско обучение. Каква е целта на този панел?

- Целта е Управителният съвет на Българската педиатрична асоциация да направи по-големи усилия за регламентиране на Продължаващото медицинско обучение (ПМО) по педиатрия. България е единствената страна в Европа, в която това обучение не е задължително и за съжаление това се отразява негативно върху квалификацията на нашите лекари. Продължаващото обучение на лекарите е важно поради една проста причина - то създава по-голяма сигурност в лечението на пациентите. Кой има най-голям интерес от това лекарят да е добре образован и винаги да си поддържа квалификацията – неговият пациент, разбира се. В някои държави дори част от средствата за здравно осигуряване отиват за продължаваща квалификация на лекарите. У нас лекарите нямат нито стимул, нито задължение да поддържат своята квалификация, което е проблем. Поканили сме проф. Жан-Клод Мерсие, който беше член на УС на Европейската академия по педиатрия и отговаряше за продължаващото медицинско обучение, за да сподели френския опит в това направление. Ще имаме и специална дискусия, чиято крайна цел е да излезем със становище, в което категорично да поставим пред МЗ и МОН нашето виждане по въпроса с продължаващото обучение.

- Как би следвало да бъде регулирано ПМО у нас?

- Трябва да има нормативна уредба, в която ясно и категорично да бъде казано, че ПМО е задължително за лекари, фармацевти и дентални лекари. Приеме ли се обаче такова нормативно решение, това ще изисква решаването на поне три важни проблема. Първо - колко дни в годината един лекар ще има право да ползва платен отпуск за обучение? Ако лекарят е длъжен да се обучава, това не може да става за сметка на неговата лична отпуска. Второ - по какви програми ще се провежда ПМО и кой ще го провежда? Логично е това да бъдат университетите, но обучението трябва да се осъществява по строго регламентирани програми. Трето -  какви мерки ще бъдат взети спрямо тези колеги, които не се придържат към новите правила за задължително ПМО?

- Смятате ли онлайн обучението за лекари би могло да реши част от споменатите по-горе проблеми?

- Аз съм голям привърженик на технологиите и смятам, че те тяхното приложение много улеснява съвременния човек. Тази форма на обучение е много удобна, защото намалява необходимостта от отсъствие от работа, но мисля, че тя не може да замести преподаването. Електронното обучение би могло да служи чудесно като един допълващ метод на основното преподаване. Когато един лекар има основата, той би могъл да използва е-ПМО допълнителна подготовка. Но пак казвам, то не може да служи като основен модел за ПМО. Дори повечето научни събития, които се провеждат у нас, за мен не отговарят на изискванията за продължаващо обучение, въпреки че носят точки на участниците. Мисля, че ПМО трябва да се провежда при много по-строги правила за получаване на кредити, както е в другите страни.

- Как стои въпроса със специализациите по педиатрия?

- Специализациите по педиатрия са един друг проблем, който донякъде също е свързан с ПМО. Точно преди 10 години, когато влязохме в ЕС, беше направена една тотална промяна на структурата на медицинските специалности в България. След това преструктуриране педиатрията беше разбита на осем самостоятелни специалности, уж защото така било в европейските страни. Преди промяната у нас изискването беше първо да получиш основна специалност педиатрия и после да учиш допълнително за втора. Сега само в първите две години се учи обща педиатрия и след това веднага се продължава с втората специалност. На практика се получава така, че направо вземаш втора специалност, което е абсолютно ненормално. Представете си един детски ендокринолог, който не е учил педиатрия... Едното решение е да се удължат всички специализации с една година и основният курс по обща педиатрия да стане 3-годишен, каквато е и препоръката на Европейската академия по педиатрия. Вторият вариант е след завършване на базовия тригодишен курс в университетска клиника лекарят да има право да се яви на изпит за специалност и след това да продължи обучението си за втора.

- Друга основна тема на събитието е детското здравеопазване. Кои са най-належащите проблеми там?

- Поставял съм въпроса за безплатното осигуряване многократно и няма да спра да го повтарям. Защо българските семейства с деца в една държава, която е заявила, че поема здравните осигуровки на децата (не само по каса, а и извън нея), плащат под път и над път за най-различни неща? Законовата постановка напълно противоречи с практическото изпълнение на нещата и тук не става дума за пари. В момента от 3,5 млрд. лева, които се дават за здравеопазване, като добавим разходите на Фонда за лечение на деца и парите за ваксини – относителният дял на разходите за лечение на деца до 18 години е максимум 12%. Това означава 300 млн. от общо 3 млрд. лева. С 20% да бъдат увеличени разходите за децата, това са само 60 млн. лева. При тази демографска криза това са нищожни пари. Пледираме поне за децата до 5-годишна възраст да няма никакви допълнителни плащания от страна на семейството. Искаме също да няма ограничения за хоспитализациите, за да не се налага децата да се приемат по фалшиви пътеки. Това силно изкривява статистиките и накрая се оказва, че всяко второ дете в България боледува от пневмония по два пъти годишно. Има и много други проблеми, които ще обсъдим и обединим в едно становище, което да представим пред здравното министерство.