Здравният министър Кирил Ананиев представи теоретичен модел, в основата на който

прозира отмяна на договорното начало

Това зави д-р Иван Маджаров, председател на Българския лекарски съюз, пред БНТ, помолен да коментира подготвяните от МЗ промени в здравноосигурителния модел, които от началото на седмицата са предмет на обществено обсъждане със съсловни и бизнес организации в сектора.

Беше ни представен един теоретичен модел, най-общо, без подробности, без аргументация. В основата му прозира отмяната на договорното начало – това, което беше завоевание преди 18 години и малко повече при създаването на здравната каса. Тогава беше въведен здравноосигурителният модел и премахнато административното здравеопазване, за което си спомняме, че доведе до липса на лекарства, липса на бельо, стара апаратура, незаинтересован персонал 

- изтъкна д-р Маджаров.

Той обясни, че това е основното притеснение на съсловната организация, тъй като договорното начало осигурява освен договор, също така и отговорност от отсрещната страна - лекарите, които изпълняват задълженията си да обслужват и лекуват пациентите.

„На срещата в понеделник със здравния министър попитахме къде е нашето място в новите предложения. Беше ни отговорено, че

няма да има рамков договор

Но ни казаха да дадем предложения къде виждаме нашето място в законодателните промени. Увериха ни, че ще бъдат приети. Въпреки това съм длъжен да алармирам, защото не можем да си позволим след 18 години да се връщаме пак към административно здравеопазване“, каза председателят на БЛС.

Той посочи, че

не съсловната организация е виновна за безконтролното разрастване на лечебните заведения

за безконтролното раздуване на основния пакет при липсата на достатъчно средства.

Напротив, ние сме били за това възможно бързо да се въведе електронната система, защото, когато плащаш да извършена дейност, трябва да можеш добре да я контролираш

- допълни д-р Маджаров.

Председателят на Българската асоциация за закрила на пациентите Пламен Таушанов коментира пред националната телевизия, че единственото положително в тази ситуация е, че

за първи път от поне 10 години министър се опитва да прави промяна в здравния модел

„Принципно има добри идеи. Тази специално - за 12-те лева допълнително здравно осигуряване, е на ниво идеен проект“, подчерта той и допълни, че не е правилно да се вкарат още пари в системата чрез допълнително плащане или допълнителна застраховка от пациента.

Световната здравна организация казва, че 44,2% от услугите се плащат кешово от пациента. Препоръката към България е да се плащат максимум 15% от пациента, но обществени фондове трябва да компенсират тази разлика. Когато се кара пациентът да плаща още 2% или още 12 лева - такива опити се правиха преди 10 години, те излязоха доста неуспешни

- подчерта Пламен Таушанов.

От своя страна д-р Иван Маджаров каза, че според министъра

има критична линия, до която може да плаща държавата

Тя била изчислена с помощта на компютърно моделиране на данните от миналата 2017 година за изплатените клинични пътеки. Установено е, че линията, около която най-често се плаща, е 700 лв. Над тази сума са по-малко клинични пътеки – това са скъпите пътеки.

Коректно е да кажа, че смятат 700 лв. да заплаща касата и всичко, което твърдят, че е малко, което е над тази сума – всяка диагноза, всяка пътека, да се заплаща от допълнителни фондове. Те обаче трябва да имат поне 500 хиляди записани при тях граждани, за да бъдат донякъде сигурни застрахователи

поясни д-р Маджаров.

Той беше скептичен, че новият проект би накарал хората, които не внасят здравни осигуровки, да започнат да го правят.

Oще по темата вижте във видеото по-долу!

Следете ни навсякъде и по всяко време с мобилното приложение на CredoWeb. Изтеглете го безплатно от Google Play или App Store.