Препаратите, които директно стимулират имунната система, не бива да се прилагат при хора с автоимунно заболяване. Това златно правило в имунологията припомни доц. Снежина Михайлова, специалист в Клиниката по клинична имунология на УМБАЛ Александровска. Имуностимулаторите (например изопринозин) са все по-популярни през последните години и се използват от много хора. При автоимунитет обаче те може да провокират нов тласък на процеса и това да задълбочи основното заболяване.

Обърканата имунна система реагира по-трудно и на външни антигени

Обяснението е, че имунната система по-трудно разпознава и реагира на външни антигени (вируси, бактерии, гъбички). Погрешно насочените й реакции са не само спрямо собствените структури, а и по отношение на истинските болестотворни причинители. От една страна й е необходима помощ, а от друга - прякото стимулиране не е подходящо.

Тази особеност на терапевтичните подходи е основно предизвикателство пред имунолозите. Хората с автоимунни заболявания по принцип страдат по-често от инфекции. Клиничните имунолози могат да изследват различни параметри на имунния отговор и така откриват понякога, че има известен имунен дефицит. Прилагането на имуностимулатори обаче става само под строг контрол и по-точно определен начин, и то ако е наложително, допълва доц. Михайлова.  

Без имуностимулатори при автоимунен процес

Тя посочи още, че в някои случаи откриват пациенти със сериозни имунни дефицити, които се проявяват с автоимунитет. В повечето случаи обаче се установяват минимални изменения в имунологичните показатели, които не са фатални. Вместо директно стимулиране на имунитета хората с автоимунно заболяване (ревматоиден артрит, множествена склероза, системен лупус, хашимото и др.) трябва да възприемат друг подход. На първо място - да контролират добри болестта си, да бъдат по-предпазливи в сезона на грипа.

Тази профилактика може да се осъществи с обичайните средства. Доц. Михайлова не препоръчва противогрипната ваксина при автоимунни процеси от същите съображения като при имунистимулаторите. Вместо нея може да се пият витамини, минерали, микроелементи и подходящи за заболяването хранителни добавки.

Не бива да се изчаква прекалено дълго с антибиотика

Друга важна насока за такива пациенти е да не чакат излишно дълго, когато се разболеят. При инфекция по-скоро да започнат да приемат подходящите противовирусни препарати или дори антибиотици, разбира се, предписани от лекар. Целта е по-бързо да се постигне обрат в състоянието. По думите на доц. Михайлова такава стратегия е за предпочитане при автоимунитет. Погрешно би било да се чака имунната система да се справи сама или да се използват имуностимулатори.

Препоръчително е изписването на лекарствата да става на базата на конкретни резултати като кръвна картина и микробиологично изследване.

Напоследък често се говори за по-пестеливо използване на антибиотиците, но при автоимунните заболявания прекалено дългото изчакване, когато организмът очевидно не може да се справи с боледуването сам, е противопоказано.

Тогава има риск от изтощаване на имунния отговор и възприемчивост към нови патогени, съответно нова инфекция, пояснява доц. Михайлова. Това изтощаването може да създаде условия за нови и нови инфекции, когато рано или късно пак се стига до пиене на антибиотик.

Вирусната инфекция може да трае и 5-6 дни

Все пак решаваща е преценката на специалиста как да се действа. При някои пациенти изчакването би могло да доведе до „каляване на имунната ситема“. При други обаче не само че няма да даде резултат, но може и да създаде рискове за живота и здравето.

Преди се казваше, че вирусната инфекция преминава в бактериална, ако до третия ден състоянието не е овладяно. Днес обаче се знае, че вирусното заболяване може да продължи и 5-6 дни с висок фебрилитет, казва още имунологът. С подходящите изследвания може да се види и оцени каква е инфекцията и доколко тежко протича тя.

Антибиотиците са ценно лекарство, когато се спазват правилата за употреба. Иначе се

компрометира лечението, а може и да се получи резистентност. Затова специалистът не съветва да се прибягва до самолечение с такива медикаменти. Максимално краткият приложим курс е най-ефективен, казва още доц. Михайлова. Ако даден антибиотик може да се приема само 5 дни, това е най-подходящо. Удължаването на курса до 10-14 дни може да наруши баланса в стомашно-чревния тракт. Появяват се диарии, свързани с антибиотика. Получават се инфекции с резистентната бактерия клостидиум и др. При такива дълги курсове е трудно да се възстанови нормалната чревна флора с пиене на пробиотици.

Генерално тя съветва да се иде отново на лекар, ако антибиотикът не донесе осезаемо подобрение в състоянието след 3-4 дни. Това щ даде възможност да се направи преоценка на терапията и на самата инфекция. Всеки, който държи да има здрава имунна система, трябва да се грижи за стомаха и червата си. По лигавицата, включително и по червата са концентрирани доста лимфоидни клетки. Това е мястото, където се образуват цитокини, антитела и други защитни фактори.

Червата са важен имунологичен орган

Въпреки че пред науката има още много отворени въпроси, знае се, че първичният имунен отговор в червата е от решаващо значение за това как ще се развие една инфекция. Може да се каже, че червата са истински имунологичен орган. Затова и новите проучвания за иновативни терапии на автоимунни заболявания се въртят около тях. Сегашните модерни терапии постигат потискане на единични рецептори на имунната система. Сега обаче се тестват нови подходи, като основната цел при тях е да се постигне имунологичен толеранс към атакувания от имунната система собствен антиген. Идеята е тези антигени, пептиди да преминат през храносмилателната система, за да се постигне този ефект на имунологичен толеранс.

По подобен начин и то успешно действа имунотерапията при алергии. Пациентът получава минимални дози от алергена. Те постепенно се увеличават, като така организмът привиква да ги разпознава като безобидни и да не реагира с абнормна активност.

Илияна Ангелова