Един от водещите уролози у нас – проф. д-р Иван Дечев, от 1980 г.  преподава в Медицинския университет в Пловдив. От 2010 г. е началник на Клиниката по урология в УМБАЛ "Св. Георги". От 2015 г. е ръководител на Катедра по урология и обща медицина при Медицински факултет и директор на Департамент по езиково и специализирано обучение (ДЕСО) при Медицински университет - Пловдив. Той е консултант на Медицински център за репродуктивно здраве „Ню Лайф“ в Пловдив.

Активно работи в сферата на онкоурологията, клиничната андрология и урогинекологията, като основните му научни разработки са в тези области. Има около 300 научни съобщения и публикации. Участвал е в написването на 2 учебника и 6 учебни ръководства. Внедрил е в клиничната практика няколко нови диагностични и лечебни методи. Специализирал е в Германия и Австрия.

Разговаряме с него по повод Първата национална конференция по урогинекология, която ще се проведе на 23 и 24 септември 2018 г. в Несебър в рамките на Единадесетата национална конференция на акушер-гинеколозите от доболничната помощ.

- Проф. Дечев, вие сте един от главните инициатори за провеждане на първата Национална конференция по урогинекология. Освен това активно участвате в подготовката на научния форум. Според вас какво налага да се организира специална конференция по урогинекология?

- Съвременната диференциация на медицинската наука и практика доведе до създаването на много нови клинични направления.  Част от тях се оформиха в самостоятелни клинични дисциплини, разполагащи със специални методи на изследване и лечение. Към тях се причислява и урогинекологията, която налага специалистите да владеят акушерогинекологични и урологични познания и умения. Основни въпроси, с които тя се занимава са измененията в отделителната система на жената при различни патологични състояния на половата сфера по време на бременността и в послеродовия период. Други не по- малко важни въпроси са лечението на травмите на  пикочо-отделителните органи по време на акушерски и гинекологични операции, корекция на аномалиите в развитието на пикочоотделителните органи, бременност и раждане при различна бъбречна патология и др. Обсъждане на симптоматиката на пикочо-половата система при жената, урогинекологичните методи на изследване и най- добрите оперативни методи наложиха организиране и провеждане на тази първа национална конференция по урогинекология.

- Какви са акцентите в работата на първия научен форум, посветен на тази сфера от медицината?                                           

- Сериозно внимание е отделено на съвременните минималноинвазивни слингови (окачващи) методи за лечение на стрес инконтиненцията на урината (изпускане на урина при повишаване на вътрекоремното налягане). В днешно време тези методи като щадящи за пацинтките се прилагат все по-често, но публикуваните данни за тяхната ефективност в специализираната медицинска литература са твърде противоречиви и дори спорни. Така че споделянето на хирургичния опит ще бъде с безспорна полза за клиничната практика и  се очаква осветяване на тактиката при тази тежка патология.

Не убягват от вниманието и урогениталните фистули поради тяхната нарастваща честота в акушерската и гинекологична практика, а така също и поради неблагоприятните последствия, които повличат със себе си, в това число и неблагоприятен изход.  За съжаление все още има акушер- гинеколози,  които игнорират урологичната информация, което затруднява и забавя оказването на своевременна специализирана медицинска помощ. 

В обсега на научната програма попадат и модерни болести като болезния пикочен мехур при жени с продължителност над 6 месеца и полово придобитите инфекции. Това са неприятни за пациентката и за лекаря болести, които значително негативно повлияват качеството на живот и често са причина за инфертилитет.

- При какви здравословни проблеми се налага пациентите да се диагностицират и да се лекуват от тесен специалист – урогинеколог?                                                               - Урогинекологията е клинично направление в съвременната медицина, което се занива със заболяванията и уврежданията (специално ятрогенните) на пикочополовите органи на жената. В най- голям процент от случаите първично се поразяват вътрешните полови органи и след това в патологичния процес се въвлича и пикочоотделителната система. Наред със широкия спектър от придобити заболявания хирургична корекция често се налага поради различни вродени аномалии на пикочополовата система.За успешното лечение на тези болни лекарят е длъжен добре да познава симптоматиката на заболяванията на пикочополовите органи при жената и съвременните гинекологични и урологични методи за изследвания. Ето защо са нужни сериозни познания за лечение на урогинекологичните болни. Оплакванията понякога при много гинекологични заболявания са сходни с урологичните и обратно. Всичко казано дотук свидетелства, че урогинекологията е важна и необходима за клиничната практика.

- Кои оплаквания непременно трябва да заведат пациентите в кабинета на специалиста?                                                                                        

- Най- често специализирана помощ се търси поради незадържане или неволево и несъзнателно изтичане на урина от пикочния канал или поради изтичане на урина от влагалището след претърпяна гиникологична или коремна операция. Добре известно е , че борбата с урологичните усложнения в акушерската и гинекологична практика е трудна, неравна и продължителна. Важно е да се подчертае, че пациентките не бива да се лутат между двете специалности (акушерство и гинекология и урология ) и всеки трябва да оперира в рамките на неговата компетентност. Някои от тези проблелеми на урогинекологията са представени в доста фундаментални разработки, които трябва да бъдат достояние на лекарите от двете специалности.

- Бихте ли споделили интересен и сложен случай от вашата практика?

- В дългогодишната ми клинична практика съм се срещал с разнобразна патология като бъбречнокаменна болест ( особено на единствен бъбрек ) и бременност,   травми на бъбрека, уретера, пикочния мехур и пикочния канал след гинекологични операции, неразпознати усложнения на пикочния мехур и други отделителни органи след акушерски  и гинекологични интервенции, нарушаване на функциите на пикочния мехур в акушерската и гинекологична практика, везиковагинални и уретеровагинални фистули и други. Голяма част от тези случаи са изтрити от паметта ми поради максимата, че щом краят е добър, всичко е добре. При младите лекари липсата на опит обкновено се компенсира с много старание и грижа за пациентите.  Далеч съм мисълта, че опитът опошлява. От онези далечни времена си спомням, че под наблюдение в клиниката беше жена на 40 г. с единствен бъбрек вляво поради вродена аномалия с наличието на камък. Преди 15 години пациентката е оперирана за камък в бъбрека в клиниката, скоро след това се беше появил рецидив на болестта. Независимо от сериозното заболяване, жената е имала 12 бременности, 9 от които са завършили с нормално раждане.

- Има ли достатъчно подготвени кадри в областта на урогинекологията у нас?  

- За съжаление няма профилирани лекари в областта на урогиникологията и на практика всички лекари  от двете специалности се занимават професионално с тази патология. Това не е добра констатация, оптималното е в големите центрове да има профилирани лекари от двете специалности с интерес към урогинекологията. Главен стимул за подобен тип профилиране трябва да бъде прогресът в оперативната урология и в  оперативното акушерство и гинекология, защото броят на жените, нуждаещи се от такова специализирано лечение остава доста висок.

- Какви са съвременните методи за лечение? 

- Пластичната хирургия си остава водещ метод за лечение на най- голята част от тази тежка патология. Най- ефективният лечебен метод (консервативен или оперативен) е личен избор на специалиста съобразно неговите познания, неговия професионален опит и съвест. Напоследък се наблюдава и офанзива от апробирането  на разнообразни минималноинвазивни хирургични методи. Те са безпорно достижение и прогрес в лечението на жени с урогинекологични проблеми, но публикуваните данни относно тяхната клинична ефективност, сигурност и безопасност са твърде нееднозначни. 

- Необходимо ли е да се създадат специализирани лечебни звена в урогинекологията?

-  Според мен на сегашния етап българското здравеопазване не предполага към обособяване на урогиникологични стационари поради редица медицински и немедицински фактори. Печеливша тактика за пациентите е работа в интердисциплинарен, а защо не и мултидисциплинарен екип. Добрите успехи в лечението на жените с урогинекологични  проблеми безусловно са свързани с бурното развитие на много други клинични дисциплини.