Европейските граждани са на път да получат право да се лекуват в коя да е от страните членки, като разходите им бъдат възстановявани от здравните каси в държавата, в която се осигуряват. Това се предвижда в проект за европейска директива, който беше одобрен от здравните министри на общността на последното им заседание в Люксембург.

Условието е пациентите да са здравноосигурени в собствената си страна, а възстановяването на заплатените от тях разходи в чужбина ще е в размер, ненадвишаващ сумата, предвидена за същото лечение в държавата, в която се осигуряват. Единственото изключение са пенсионерите. За тях се предвижда, че ако живеят в чужбина, здравните грижи ще са за сметка на страната, в която са избрали да се лекуват. А ако се върнат в родината си, тя ще им възстанови разходите.

Директивата улеснява достъпа до висококвалифицирана медицинска помощ извън известните досега случаи, покривани от Европейската здравноосигурителна карта за спешно лечение в чужбина. Обхващат се консултации със специалисти, изследвания, интервенции и всички етапи от болничното и извънболничното лечение. Изключени са само заболяванията, изискващи дълъг болничен престой, и трансплантацията на органи.

Няма да се приемат за осребряване и фактури за извънболнична помощ, за очила и ортодонтско лечение. В същото време обаче, ако се докаже, че рехабилитацията или физиотерапията намаляват вероятността от хронично повтаряне на болестта, ще се допуска предлагането и на пакетни предложения за лечения, в които те са включени. 

Паричните трансфери ще стават чрез Централната клирингова къща, като касата или фондът първо ще предупреждават клиниката, предпочетена от пациента, че одобряват направения разход, и едва тогава ще й се издължават. Предвижда се и разширяването на обхвата на задължението за признаване на рецептите, издадени в друга страна членка. Фармацевтите няма да имат право да отказват продажбата на лекарства на чужденци, ако съответният медикамент, изписан от техния лекар, е регистриран в държавата, в която те го търсят.

В 27-те страни ще се изградят центрове, които ще консултират желаещите да се лекуват чужденци за качеството и безопасността на предлаганите здравни грижи, за да могат пациентите да преценят дали да поемат риска да пътуват зад граница.

След окончателното приемане на закона, което вероятно ще стане до края на годината, държавите членки ще имат до 24 месеца да въведат в сила новата система. Регламентът предвижда лечението зад граница да се заплаща от пациента, който след приключването му ще може да поиска възстановяването им в собствената си страна. За да не се получи източване на здравноосигурителните системи или прекалено удължаване на чакането за специализирано лечение, проектът предвижда възможност и за налагане на ограничения на правата на пациентите.

Държавите членки получават възможността да регулират броя на чуждестранните болни, като изискват предварително одобрение на лечението. То ще се дава от здравните власти според нуждата от консултация с определен специалист или прилагането на лечение, особено когато става дума за болничен престой или изисква високоспециализирана или скъпа медицинска инфраструктура.

Системата ще има възпиращ ефект за гражданите на по-бедните европейски държави заради разликите в стандарта на живот и в цените на здравните услуги. Голям брой пациенти просто няма да могат да си позволят да заплатят по-скъпото лечение в чужбина, предвид по-малката сума, която в последствие ще им възстановят в родината.

И обратно, гражданите от държавите с висок стандарт ще могат да се лекуват сравнително по-евтино в по-бедни страни с добро качество на здравната помощ. Това може да доведе до „задръстване” на здравните заведения в тези държави, където броят на медицинския персонал и на болничните легла може да се окаже недостатъчен.

Държавите членки ще бъдат задължени да гарантират на чуждите граждани същото по качество лечение като на собствените си. Болните чужденци няма да заплащат повече от местните пациенти за един и същ вид консултации и манипулации.

Брюксел обаче успокоява, че движението на пациентите ще остане в рамките на нормалното. Като държавите, които не желаят „изтичане” на пациенти, ще трябва да повишат качеството на здравеопазването си. А за страните, които заради ниските цени и умел персонал привличат повече пациенти, това е добър доход, който може отново да се вложи в здравеопазването.

Европейската комисия, която е инициатор на предложението, не очаква много европейци да пожелаят да се изследват и лекуват в чужбина, тъй като допитванията показват, че за пациента най-важното е да е в състояние да се разбира с лекаря си на родния си език и да бъде посещаван в болницата и подкрепян от близките си. Смята се, че ефектът от новата разпоредба ще се усети най-вече в държавите, в които се чака дълго, заради недостиг на легла или специалисти.

Сега директивата трябва да спечели подкрепата на парламента, откъдето вече обявиха, че в настоящия й вариант тя не е достатъчно отворена към нуждите на пациентите.

„Искам повече равенство и повече справедливост за пациентите, в зависимост от медицинските им нужди, а не от финансовите им възможности”, заяви френската евродепутатка Франсоаз Гросетет, която подготвя позицията на парламента.