Синдромът на Сьогрен е хронично автоимунно възпалително заболяване с неизвестен причинител и бавен прогресиращ ход, увреждащо слъзните и слюнчените жлези. Може да е самостоятелно заболяване или част от клиничната картина на друга болест – най-често системно заболяване на съединителната тъкан (системен лупус еритематодес, ревматоиден артрит, припокриващи синдроми, лимфом) и др.

Характеризира се със:

сухота в очите и последващо възпаление на външните структури на окото – вътрешната страна на клепачите (конюнктиви), видимата част на очната ябълка (склери), и сухота в устната кухина – на езика, устната лигавица и т.н. Поради изброените причини заболяването се нарича и „сика (сух) синдром“.

При някои болни се засягат и:

• белите дробове;
• бъбреците;
• кръвоносните съдове;
• мускулите;
• нервната система.

Тези случаи са редки. При своевременно диагностициране и целенасо-чено лечение рискът да се развият е минимален. Не съществува непосредствена опасност за живота.

От синдрома на Сьогрен боледуват 0.6-0.7% от населението на Земята. За България това прави около 40 000 болни. Среща се при всички раси и във всички части на света с известна разлика в честотата и остротата на болестните изяви при различните попула-ции и в различните региони. Жените боледуват 10 пъти по-често от мъжете. Болестта се появява най-често между 30- и 50-годишна възраст.

Причината за появяването на синдрома на Сьогрен е неизвестна

Обсъжда се ролята на голям брой вируси, бактерии и други инфекции, на лекарства (антибиотици, сулфонамиди, антидепре-санти и др.), ваксини, серуми, химични съединения, климатични, географски, хранителни и други фактори, но за нито един от тях болестотворната роля не е доказана със сигурност.

Синдромът на Сьогрен се развива вследствие на генетични

и   автоимунни механизми. От въздействието на болестотворния причинител и съучастието на генетичните фактори организмът на болния синтезира автоантитела, които атакуват и увреждат собст-вените му тъкани и органи. Типични за синдрома на Сьогрен са Ро (СС-А) и Ла (СС-Б) антитела. Те са т.нар. органонеспецифични антитела, тъй като атакуват общи структури на различни тъкани и органи. Срещат се и т.нар. органоспецифични антитела, насочени срещу специфични структури на определени органи – слюнчени жлези, задстомашна жлеза, клетки на стомаха, които секретират стомашния сок, щитовидна жлеза и др.

Типични за болестта са

струпванията от различни възпалителни кръвни клетки в слюнчените и слъзните жлези и канали, тяхното възпаление и запушване вследствие отока. В късните етапи на болестта жлезите атрофират. При част от болните подобни струпвания на възпалителни кръвни клетки и последващо възпаление се установяват в белите дробове, бъбреците, кръвоносните съдове, мускулите и т.н. Това са „системните“ случаи на синдрома на Сьогрен – засягане не само на жлезите с външна секреция, но

и  на други органи и системи. Системните случаи са редки и не трябва да притесняват болните.

Болестта нарушава храносмилателната функция –

• затруднени са дъвченето;
• преглъщането и усвояването на храната поради сухотата;
• болката;
• неовлажняването на всяка хапка;
• възпалението на лигавицата на храносмилателния тракт.

Нарушена е и зрителната функция

също поради сухотата, болката и възпалението. При ангажирането и на други органи функционалният капацитет на болните намалява. При овладяването на активността на болестта функционалният капацитет и качеството на живот на болните се подобряват.

Текстът е  "За човека, болестта и още нещо", повече за която можете да научите на личния ми сайт www.kolarov.bg