Медът е природно богатство, чиито ползи са известни не само на хората, които се придържат към алтернативните методи на лечение, но и безспорно са доказани от учените.

Предците ни още от зората на цивилизацията са

лекували рани с мед,

но употребата му с тази цел достига върха си през двете световни войни. Терапията с всички видове мед не само подпомага лечението на раните, но и намалява вероятността от белези

Учените обаче се кълнат в удивителните свойства на един специфичен вид мед от Нова Зеландия, който пчелите добиват от дървото манука. Той предотвратява микробния растеж по необичаен начин и може да помогне в разрешаването на проблема с резистентността към антибиотици, твърдят изследователите. 

Медът се състезава с антибиотиците

Рецепта на Петър Дънов за лечение на рани с мед:

Медът се нагрява до телесна температура - 36-37 градуса, нанася се върху раната и отгоре се слага чиста, стерилна превръзка. Превръзката не трябва да е прекалено стегната.След 24 часа се сменя.

В началото на наложеното с мед място може да се почувства парене, но то бързо изчезва, като оставя освежително действие. Центрофугираният мед е практически стерилизиран. След 24 часа от поставянето му всички чужди частици остават полепени върху марлята и полето на раната остава съвършено чисто. Лекуваните с мед рани после могат да се зашият като пресни чисти рани. Болки и сърбеж при раните означава, че раните вече заздравяват и оттокът се всмуква, т.е. спада. 

Руският микробиолог д-р Александър Горошит пък насочва усилията си към разработката на

мед, който подсилва имунната система.

Любопитството му било пробудено от странен инцидент – малък руски град останал незасегнат от върлуващата наоколо епидемия от холера. След като разследвал случая, той открил, че специфичният букет от растения в областта е позволил на пчелите да сътворят истински медицински еликсир. Руският учен  развил идеята си комерсиално и компанията му „Зуф глобус лаборатории" завладява пазарите от Великобритания и САЩ до Южна Африка и Израел.