Скъсана връзка между резултат, достъп, икономически стимули и солидарност. Това е оценката на здравната система в България, дадена от 1017 участници в национално представително проучване на Алфа Рисърч. Резултатите бяха обявени от директора на социологическата агенция Боряна Димитрова по време на Национална кръгла маса, където бяха дискутирани предложените от екипа на Министерство на здравеопазването модели за промяна.

69% казват, че моделът не е солидарен

75% от анкетираните смятат, че системата не осигурява качествени медицински услуги, а също и че не стимулира хората да се осигуряват върху реалните си доходи. 76% не вярват, че тя дава равен достъп до здравни грижи, а 69% казват, че моделът не е солидарен на практика. 62% са убедени, че сегашната организация на здравеопазването не гарантира достоен доход на медицинските специалисти.

Цялата презентация с пълните данни от проучването можете да намерите като прикачени файл под тази статия.

Изказаните мнения в проучването потвърждават трите основни критики в доклада на Европейската комисия:

• България държи първо място по хоспитализации в ЕС на глава от населението;
• Висока предотвратима смъртност - 19% у нас при 11% средно за ЕС;
• Ниска продължителност на живота - 74,7 г., при 80,6 г. средно в ЕС.

Проучването ясно очертава промените в нагласите на българите. Ако преди години хората наблягаха на количествени параметри, сега изискват повече качество. Очакванията на пациентите са за съвременни болници, нова апаратура, модерни лекарства и методи на лечение. Всичко това изисква значим финансов ресурс, каза Димитрова.

Пациентите искат повече профилактични прегледи

Хората настояват освен това да се проследява ефекта от приложеното лечение, а към лекарите от доболничната помощ да се поставят по-високи изисквания, да има повече скринингови и профилактични прегледи. В момента предимно онези, които разполагат с високи доходи, ходят на профилактика.

Друг сериозен проблем, за който отдавна се знае, е високият дял на доплащане за здраве у нас. Той е 48% у нас при 15% средно за ЕС. Това прави около 2 млрд. лв., които българите вадят директно от джоба си за доплащане на лекарства (средно 180 лв. годишно на човек), болнично лечение (средно 650 лв. на човек), рехабилитация и др.

Въпреки тези несгоди хората вярват, че е възможна положителна промяна на здравния модел у нас.

Промяната е възможна, ако има повече контрол

51% от анкетираните изразяват такъв оптимизъм. Те обвързват този вод на доверие с очаквания за по-сериозен контрол на разходите в здравеопазването (81% настояват за това). Очакват още да има повече здравноосигурителни фондове, които да се конкурират с НЗОК, а също и създаване на лична електронна карта, която да обвърже личните вноски с обема услуги, които се ползват. Искат да се разработят и икономически стимули, за да бъдат хората мотивирани да плащат за здраве.