Прави впечатление, че във фокуса на предложенията са преди всичко приходната част от бюджета за здравеопазване. В същото време и от социологическите проучвания, и от казаното от министър Ананиев става ясно, че в настоящия модел на здравеопазване има много други проблеми. Така коментира предложените от Министерство на здравеопазването промени в здравноосигурителния модел председателят на Асоциацията на доброволните фондове за здравно осигуряване д-р Мими Виткова. 

За CredoMedia:in focus д-р Виткова, която бе здравен министър в кабинета на Жан Виденов, обясни детайлно подводните камъни в предложените два модела на промени в здравната система: 

Д-р Виткова, как бихте коментирали предложените промени?

В изложените предложения не виждаме конкретни мерки, които държавата се ангажира да поеме. Продължават да се разкриват нови и нови болници, продължава да се оголва страната откъм лекари. Лекарите  мигрират към големите градове и цели региони остават без болнична помощ. От системата на здравеопазването изтичат средста, без да има какъвто и да е контрол. Според мен днес чухме признание, че държавният контрол върху ефективността на системата на практика е неефективен.

Видяхме предложените два варианта за промени в здравния сектор. И в двата се прави грешния извод, че  застрахователите са тези, които ще могат да решат всички проблеми на системата и най-вече  финансовия, върху който се акцентира.

Застраховането е една много сложна математика - на оценка на риска и на покритието, което трябва застрахователят да получи, за да покрие този риск. Скоро бяхме свидетели как фалитът на един застраховател разтресе държавата. Като говорим за застраховане и здравеопазване, нещата са още по-сложни. В предложения вариант Б има определени 12 лева, които пациентът ще доплаща като задължителна здравна застраховка и с които трябва да се покрива разликата между цената на обикновена клинична пътека (700 лева ) и скъпите пътеки. При изчисления, които са правени така, както цените на клиничните пътеки, това няма как да се случи. 

Модел Б един застраховател ли има или няколко и кои са рисковете в него?

Могат да се включат всички застрахователи, които наберат над 500 000 застраховани лица. Това е заложеният минимум. Проблемът е, че ние, застрахователите, до момента не знаем на практика кои точно разходи ще покриваме при промените, заложени в този втори вариант. До вчера се говореше, че застрахователните дружества ще се занимават само с болничната помощ. От презентацията на министър Ананиен обаче става ясно, че към нас са насочени и  извънболничната помощ, и денталната, и лекарствата. Не става ясно дали в рамките на тези 12 лева ли ще бъде поето всичко. Вносителите на проектите за промени не го изясняват добре. Сериозни проблеми не трябва да бъдат решавани по подобен несериозен начин. Нужна е задълбочена дискусия. 

Единият вариант е за незабавна тотална демонополизация, другият е за поетапна - кой е по-добрият?

Няма по-добър вариант. От предложените два варианта за промени в здравносигурителния модел няма добър вариант. Изложените данни, с които се подкрепят предложенията, не са изчерпателни. Ако вземем данните от НАП, където всяко лечебно заведение е декларирало какви средства е получило от касата и какви средства е получило от кешови плащания, ще можем да установим с точност какъв е размерът на доплащанията, каква е точната цифра. Симулирането на модела така, както ни беше представено, е направено само върху плащанията, които касата прави. При положение, че социолозите твърдят, че за болнична помощ се доплащат 650 лева, ние правим разиграване на модела само върху 1 милиард и 700 000 лв., които плаща касата. Но тези 650 лв., умножени по броя на хоспитализациите, правят сумата с още два пъти повече. Как тогава се определи, че за да се покрие дори само болничната помощ, размерът на вноската при застрахователите трябва да бъде 12 лева?

Според Вас, какви са мерките, които трябва и е възможно да бъдат взети към днешна дата и да са реално приложими?

Първото, което трябва да се направи, е да се погледне системата откъм нейната структурна част. Не може да продължава свръхконцентрацията на лечебни заведения само в големите градове, а в малките населени места да няма никаква медицинска помощ. Второ - трябва да погледнем управлението на системата и да си отговорим:

защо фалират държавни и общински лечебни заведения, а частни такива няма фалирали?

Дали потокът от пациенти е неплатежоспособен и има евтини клинични пътеки там, или размерът на доплащанията в частната система е по-голям, отколкото в публичната система? Да си отговорим и на въпроса:

има ли европейска държава, която се е лишила от обществено здравеопазване и развива само частно здравеопазване?

И да видим ние по какъв път вървим. Защото, според мен, ние вървим по пътя на подмяна на общественото здравеопазване с частно и не можем да искаме от частния сектор да покрие конституционните ангажименти на държавата към здравето на българските граждани.

Как ще задължим един частник да разкрива инфекциозно отделение или инфекциодна болница, където два месеца в годината има епидемия и има пари, другите месеци приходи няма. Това са задължения на държавата. С предлаганите модели, прехвърляйки цялата отговорност на държавата само върху застрахователите, с идеята, че така ще се решат всички проблеми - няма как да се случи. Системата е заредена с много проблеми и не бива да се фокусираме само върху един - приходната част.

Затова, преди да бъде направена тази презентация, трябваше да има мнение на Конституционния съд. При наличие на задължителна здравна осигуровка как се вписва задължителната здравна застраховка в Конституцията. От там трябваше да тръгнем и след това да преценим - ние нуждаем ли се от повече средства за здравеопазване, след като България харчи за здравеопазване от това, което произвежда средно толкова, колкото харчи Европа - 8,2 до 8,4.

Т.е. можем да увеличим малко общите разходи за здравеопазване, но не можем много. И от тук изводът - трябва да засилим контрола върху харчовете. Как ще решим проблема с абсолютно несолидарната ни система. 50 % от разходите ни за здравеопазване са от джоба на болния човек. СЗО има един критерий, че този процент трябва да е под 20%. В Европа средно е 15%. С доплащанията, които сега вкарваме, този процент отива още по-нагоре. Много са въпросите, на които предлаганите два модела не дават отговор.

Добре е, че се признава, че системата на здравеопазване има сериозни проблеми. Добре е, че политиците се ангажират да водят някаква дискусия. Но тази трябва да се води много по-професионално, много по-сериозно и да гарантира, че ефектът от мерките няма да бъде реформа само заради самата реформа, а ще бъде някакъв обществено-полезен ефект за гражданите.

Застрахователните дружества ще могат ли да поемат тази тежест, разликата, която се доплаща...?

Ние можем да поемем всичко, което има ясни правила, което ясно е разписано като възможности на застраховането, но ние не можем да решим всички проблеми на здравното осигуряване. Застрахователите трябва да знаят какво се иска от тях да покриват като услуги и съответно да бъдат послушани техните актюери, като се иска да бъдат покривани тези услуги, какво това би струвало, така че да гарантира стабилността на застрахователя. Защото, ако днес имаме фалити на болници, утре ще имаме фалити на застрахователи. 

На предварителната среща не бяха ли поискани някакви разчети?

Никакви.

Колко застрахователи могат да отговорят на изискванията на ведомството, има ли капацитет?

Капацитетът на застрахователите е най-малкия проблем. Наясно сме, че административната тежест рязко ще се увеличи, затова искаме да знаем какво точно ще покриваме. Необходима е яснота, конкретика и сериозна дискусия.