Българската клинична онкология се нуждае от емблематична личност, въплъщаваща най-значимите научни и практични добродетели на гилдията. Приветствам романтичния оптимизъм на CredoWeb да излъчи вдъхновяващ гилдията онколог, но съм скептик по отношение на неговото историческо въплъщение в българската онкология, заяви известният ни специалист в навечерието на най-големия онкологичен форум МОРЕ

- Доц. Калев, тазгодишното издание на най-големия онкологичен форум МОРЕ 2018 е посветено на най-масовото раково заболяване при жените – карцинома на гърдата. По-успешно ли се лекува вече то?

- Категорично по-успешно. Това е резултат на

съвсем оригинално терапевтично мислене в клиничната онкология при карцином на гърда

Тъкмо тези нови модели на лечебно поведение налагат обновяване на българското ръководство от 2013 г. Диагностиката, туморната геномика, биомаркерите, хирургичните похвати, лекарствените и лъчетерапевтичните избори при ранен и напреднал карцином изглеждат днес много, много по-различно, отколкото преди пет години. В българската онкология, както знаете, времето тече по-бавно и затова ръководствата на МОРЕ са “алармен звънец”, който го ускорява...

- Каква е картината на разпространение на това заболяване у нас? Има ли разлика в сравнение с другите европейски държави?

- Българската популация с карцином на гърда не се различава епидемиологично от общоевропейската. Различават ни показателите на терапевтична ефективност, защото у нас липсва институционален статут, дефиниращ придържането към съвременните онкологични стандарти. Затова и все повече онкоболни търсят адекватни медицински грижи в чуждестранни лечебни заведения.

- Кои са основните предизвикателства в лечението на рака на гърдата?

- Преди всичко молекулярното и геномното разкодиране на всяка туморна “индивидуалност”. Без него не може да бъде избран най-съответният лечебен алгоритъм. Друго

предизвикателство е хирургията, съхраняваща красотата на женската гърда и избягваща, когато е възможно, дисекцията на аксиларните лимфни възли

Като трето предизвикателство, особено актуално за българската медицина, бих дефинирал скрининга за карцином на гърда в лицето на неговите най-съвременни европейски ръководства, които, както предполагате, не са въведени у нас. И четвърто — европейските критерии за специализиран център за карцином на гърда, които засега нито едно българско онкологично заведение не се е амбицирало да покрие.

 - В каква посока ще бъдат промените в поведението при рака на гърдата?

 - Ако имате предвид новото ръководство на МОРЕ и промените в неговите препоръки за поведение, то е радикално реконструирано в сравнение с първата версия от 2013 г. Почти всички раздели са изцяло обновени, въведени са и няколко съвсем нови подраздели.

Ако мога да резюмирам промените, бих отбелязал генните сигнатури, интраоперативното лъчелечение,

лекарственото лечение на хормон-рецептор-позитивния и HER2-позитивния карцином, хирургията при лимфедем, карциномът на гърда у мъже и разбира се, скринингът и критериите за експертен център.

 - Каква е ролята на генетичните тестове като елемент от оценката на риска?

- Генетичните тестове в лицето на мултигенните сигнатури са утвърден стандарт за оценка на риска

и за предикция на необходимостта или въздържането от следоперативна химиотерапия. Една от тези сигнатури (Oncotype DX) дори е инкорпорирана като задължителна в новата 8-ма ревизия на TNM-класификацията. Както очаквате, в България тези тестове са непопулярни, осъществяват се спорадично, без да се заплащат от НЗОК.

 - Има ли новости в оперативните и периоперативните стратегии при карцинома на гърда?

- Новите оперативни стратегии утвърждават органосъхраняващия принцип и въздържането от аксиларна лимфна дисекция

Това се постига или чрез неоадювантна системна терапия, или чрез сентинелна лимфна биопсия — все похвати, неутвърдени рутинно в българската онкология. Друга новост е интраоперативното лъчелечение, което вече прохожда и в някои наши онкологични центрове.

 - Какви са ползите и рисковете на интраоперативното лъчелечение при органосъхраняваща хирургия на гърда?

- Интраоперативното лъчелечение е метод, чиято ефективност все още се проучва

Засега той навлиза успешно като алтернатива на продължителното стандартно постоперативно лъчелечение и като метод за свръхдозиране след хирургия. Ограниченията в eксплоатирането му го препоръчват само за селектирана група от жени над 50-годишна възраст, без критерии за висок риск от рецидив.

 - Какви са новостите в лечението на метастатичен карцином на гърда?

- Метастатичната болест добавя все нови и нови лекарствени стратегии

При хормон-рецептор-позитивните тумори нов подход е комбинирането на класическите ендокринни лекарства с т.нар. CDK4/6-инхибитори. Затова последните ще бъдат специален обект на конференция МОРЕ в няколко презентации и сателитни симпозиуми. Новости има и при HER2-позитивната метастатична болест в лицето на комбинираните HER2-блокади.

 - Какви новости могат да се очаквакват в терапевтичното поведение при торакални и гастроентеропанкреасни невроендокринни тумори?

- Бързам да ви поправя, че втората версия на ръководството за невроендокринни тумори разширява съдържанието си отвъд торакалните и гастроинтестиналните локализации, добавяйки

специални раздели за най-съвременното поведение при медуларен карцином на щитовидната жлеза, при феохромоцитом и параганглиом

При метастатичен медуларен карцином, например, успешно се прилага модерно таргетно лечение. От друга страна, хит в пептид-рецепторната радионуклидна терапия от тази година е въвеждането на радиофармацевтика лутеций-177 за локално авансирали или метастатични гастроентеропанкреасни невроендокринни тумори. Този подход стана емблема и на т.нар. тераностика, при която една и съща таргетна молекула се използва и за диагностика, и за лечение.

 - Кои са номинираните за награда за принос в българската клинична онкология тази година? Има ли промяна в научната активност и нагласите на младите специалисти в областта на онкологията?

- Трите личности,

номинирани за тазгодишната награда, са оториноларингологът от УМБАЛ Царица Йоанна, София, д-р Тодор Попов, онкохирургът от УСБАЛО — София д-р Ива Гаврилова и интервенционалният рентгенолог от УМБАЛ Св. Иван Рилски, София, д-р Станимир Сираков

Колкото до младите специалисти, струва ми се, че интересът им към клиничната онкология преживява плавен и нежен подем, обясним с ескалацията на световната онкологична наука. Научното им мислене и реализация обаче остават далеч под оптималната посредственост, допустима за институциите им и за академичните им звания.

 - CredoWeb обявява кампания за номиниране на най-вдъхновяващ лекар в областта на онкологията, като гилдията, а не пациентите трябва да изберат професионалист, специалист със значими постижения, учител на младите или добър мениджър, който е пример за тях. Какво мислите?

- Да, българската клинична онкология се нуждае от емблематична личност, въплъщаваща най-значимите научни и практични добродетели на гилдията. Знаем от историята, че само в своя упадък културите и обществата престават да раждат герои. Така че аз искрено приветствам романтичния оптимизъм на CredoWeb, но ми позволете да остана скептик по отношение на неговото историческо въплъщение в българската онкология...

Интервю на ЛИЛЯНА ФИЛИПОВА