Публикация

Нужно е реално остойностяване на медицинските дейности

Нужно е реално остойностяване на медицинските дейности

Преди дни министър Кирил Ананиев предложи два модела за промени в здравната система. Това, което виждам в направените предложения, е по-скоро един модел за дофинансиране на системата, без да се пипа основната конструкция. Тя пък е реализирана чрез алгоритмите на клиничните пътеки, остойностени по един непрофесионален начин. Това е не само мое мнение, но и на голяма част от лекарската гилдия.

Търговските дружества изместиха фокуса от пациента към други цели

Съществуването на търговски дружества в здравеопазването за 19 г. тотално измести вниманието от пациента към други цели, добре известни на всички българи.

Надявам се дискусията, която започва след представянето на моделите, да даде отговор на няколко въпроса, които са изключително важни. На първо място става дума за това, дали най-накрая здравната система ще намери сили - нещо, което се предложи от БЛС още миналата година - да се направи реална оценка на всички медицински дейности, необходими консумативи, които се използват в една дейност.

 

Така ще се създаде база с натрупани актюерни знания за здравеопазването. Не бива да правим модели върху конструкции, които са абсолютно нестабилни и не дават реална оценка на здравеопазването към настоящия момент. На второ място системата, която се предлага, трябва да даде много сериозен отговор  на лекарствената политика, която затруднява системата по много причини. Именно тя създава големият процент от доплащанията, които българските граждани реализират над онези 4,7 млрд. лв. в бюджета на НЗОК.

Ясно е, че имаме прекомерно разрастване на болничната помощ

Това е много сериозен проблем, на който трябва да даде отговор новият модел за дофинансиране на сегашната система. Ще се съглася напълно с представителите на Световната банка, че преди 10 г. при 8,1 млн. граждани имаме 1 180  000  хоспитализации, а сега при  7 млн. граждани хоспитализациите са 3,3 млн.

 

Ето и моята кратка оценка на моделите. Първият модел практически е нереалистичен, тъй като не е ясно дали при този процент от доходите на хората ще се намери застрахователна компания, която ще се съгласи да покрива всички параметри на болничната помощ.

 

Вторият модел заслужава внимание, но е изключително административно натоварен и при липсата на реално действаща информационна система създава много въпроси. На практика легализира доплащането - нещо, което не е по вкуса на българските граждани. Този аспект трябва да бъде сериозно коментиран. Тук няма да се спираме сега на тезата, че здравеопазването не е достатъчно финансирано съобразно нуждите си. Темата за доплащането ще създаде много спорове.

 

Още преди година поставихме въпроса за необходимата промяна. Но не само промяна в посока на дофинансиране, а промяна на гръбнака, който би оптимизирал здравната система. Мисля, че тази дискусия е закъсняла, тя няма да промени проблемите в здравната система през 2019 г. и лечебните заведения ще понесат всички негативи от това.

Коментари