Доц. Димитър Калайков е секретар на Българската педиатрична асоциация. Работи в Университетска Детска болница "Проф. Иван Митев" в София, началник е на Диагностично-консултатитвен блок. Специално за CredoWeb той коментира кои са актуалните проблеми и предизвикателства в съвременната педиатрия.

Доц. Калайков, на XIV Национален конгрес по педиатрия имаше дискусия за актуалните проблеми на детското здравеопазване. Кои са най-наболелите въпроси според вас?

Те са много, но по-неприятното е, че твърде бавно се разрешават дори неща, които не са свързани с разходи, а с чисто административни и организационни мерки.

Един от проблемите, които поставяме от 15 години, е разделение на клиничните пътеки за деца и възрастни. Искаме да има отделно педиатрични пътеки за хоспитализацията на деца. Сега има такива, но те не са всички, има и много обединени. Алгоритъмът на обединените обикновено се определя от специалисти за възрастни, което затруднява работата на педиатрите. Министерство на здравеопазването трябва да вземе решението, тъй като има специфика, която е трудно да бъде отчетена напълно в една обща пътека.

Дайте примери за неудачни изисквания, залегнали в общите пътеки!

Ето един, който наскоро се реши след над 10-годишна битка. При гастроентерологичните пътеки, които са общи, беше записано, че на всяко дете, което лежи в болница, трябва задължително да се направи електрокардиограма. Това следва да се прави само по преценка на лекаря.

Втори абсурд: Едни от най-често използваните пътеки в педиатрията са пневмония и бронхиолит. Пневмонията е по-сериозното и тежко заболяване. Години наред за сключване на договор по пътеката за пневмония не се изискваше анестезиолог. А за по-леката патология - бронхиолит, се изискваше. Чак миналата година това отпадна.

Друг въпрос, който е изключително важен, но и досега е нерешен, въпреки че го поставяме всяка година. Когато едно дете е прието в болница, независимо с каква патология, лекарствата трябва да се дават парентерално. Не може да се дават през устата, дори да има такава подходяща форма. Обяснението е, че ако можело да се дават на хапчета, не било нужно детето да се хоспитализира. Можело да се лекува амбулаторно. Само че децата се хоспитализират, не само защото не могат да приемат лекарствата през устата, а поради много други причини. Говорихме с касата, а оттам казаха, че нямало код в класификацията. Код може много лесно да се напише.

Преди известно време колеги гастроентеролози са ми показвали пътека, в която пише, че може да се прилагат лекарства и през устата. На следващата година обаче го махнаха и от тази пътека.

Поставете се на мястото на родителите на това дете! Трябва да го бодем, въпреки че има антибиотик, който може да се вземе през устата.

Достойно ли е заплатен трудът на педиатрите?

Това е един много наболял въпрос. Неплащането на потребителска такса е дискриминация към труда на педиатрите. Не казвам, че трябва да я плащат родителите, но министерството може да компенсира.  Всички знаят, че пенсионерите плащат на джипитата по 1 лв., но след това държавата възстановява разликата. А педиатрите работят 20 г. без потребителска такса. Подобно е и при таксата за престой в болница, която е 2% от минималната заплата.

Децата не трябва да плащат, но държавата трябва да води политика и да стимулира труда на педиатрите. Има много проблеми, които бяха изнесени на дискусията за проблемите в детското здравеопазване.

Как стои въпросът с профилактиката при децата?

Профилактиката е тотално занемарена. Съществува на книга, но на практика не се стимулира. Колкото и да е нелепо, самите лекари не са заинтересовани да имат повече здрави пациенти, защото ще имат по-малко доходи. Системата е така построена, че приходите на лекарите са обвързани с броя на болните. Формално има програма за майчино и детско здравеопазване, но на практика тя не е ефективна.

НЗОК пести от профилактични прегледи на бебета

Например всяко дете през първата си година трябва да премине 14 профилактични прегледи. Като се умножи това по броя на новородените около 65 хиляди деца, прави годишно около 900 хиляди прегледа. НЗОК обаче е предвидила средства само за около 350 хиляди от тях. Сама така се вижда, че няма да се извършат и предварително икономисва този разход.

Още един пример - той е свързан с училищното здравеопазване. В България то беше ликвидирано тотално. Формално го има, но функцията му бе прехвърлена към джипитата. Представете си сами - в листата на един общопрактикуващ лекар има около 100-150 деца. Те са пръснати в различни училища, които той дори не е посетил. Това на практика е формално отчитане на дейност.

Нормативно се даде възможност да бъдат назначавани училищни лекари. Финансирането обаче беше прехвърлено на общините, а за тях това е не е приоритет.  Има съвсем малко такива лекари във Варна и никъде другаде. Някои колеги казват: Какво ще прави този лекар в училище? Аз мога да посоча дори само една много важна задача -  проследяване на децата с хронични заболявания. Във всяко училище има деца с диабет, епилепсия или астма. Този лекар може да ги проследява по-често. Иначе те имат право на два-три прегледа годишно в диспансера, на които може и да не отидат.

Защо децата трябва първо да отидат при личния си лекар, а после на педиатър, след като няма лимит за тези направления?

Това е още един важен проблем, който сме поставили още когато се обсъждаше стандарта по педиатрия преди десетина години - да се даде директен достъп на децата да педиатър. Сега майката първо трябва да заведе детето при личния лекар, да чака там на опашка заедно с други болни хора в коридора и едва тогава да получа талон за педиатър. Това може съществено да се опрости.

Ето друг изключително наболял въпрос - практически беше ликвидирана неотложната помощ. Спешната помощ е натоварена със случаи, които не са за нея, тя трябва да е за инсулти, инфаркти и други тежки състояния. При децата обаче нещата стоят различно. Дори невисока температура може да предизвика безпокойство у близките и това е нормално. Те трябва да намерят общопрактикуващия лекар, само че той работи 8 часа. А децата не боледуват само до 5 часа следобед. Случва се в почивни дни и през нощта.

Какво става на практика?

Много деца търсят помощ директно в болницата

На теория доболничната помощ е разделена от болничната. Но само в нашата болница идват месечно около 200-250 деца, които трябва да бъдат обслужено амбулаторно дежурен лекар в болницата.

Въпросът  може да се реши например по следния начин:  Общопрактикуващите лекари от даден район (където те са общо 20-30) да се обединят и да дават по едно дежурство месечно. Това обаче се направено на много малко места в страната. Иначе всеки личен лекар е длъжен да си посочи заместник в часовете, когато не е на работа. Затова те имат сключени договори със звена за Бърза помощ. Само че дали пациентите са наясно с това, дали този център е близо… В болницата по педиатрия идват деца дори от Перник.

Още един въпрос, който страшно ме боли. Беше нарушен основен принцип в профилактичната работа, който е особено важен за децата. Във всички големи градове имаше изградени детски консултации с отделен вход, защото трябва да се раздели потокът на здравите от болните деца.  Сега формално лекарят трябва да отдели часовете за детска консултация от другите си пациенти. Но това няма как да се случи на практика.

Какво става с идеята за голяма детска болница в София?

Детската болница в София е идея от 70-те години на миналия век, скелетът на сградата стои изоставен от 89-а г. Миналата година организирахме инициативен комитет, писахме до всички структури на държавната администрация,  повечето отговори бяха формални. Наистина става дума за сериозна инвестиция от порядъка на 100 милиона лева, но мисля, че е възможно да се намерят за такава инвестиция.  Парадоксалното е, че този проблем стои много по-остро в София, отколкото в други градове като Пловдив или Варна. Там специалистите са събрани в една болница. В София те са пръснати по различните болници - онкохематолозите са в ИСУЛ, неврологията - главно в Александровска. Необходим е комплексен център - като влезе детето там, да получи максимална грижа на едно място.

Интервю на Илияна Ангелова