Любов и болка в медицината

Болката и любовта в живота вървят ръка за ръка. Болката и любовта е неразделна част и от медицината, която за едни е призвание, а за други друго нещо. В статията ''Любов и болка'' съм поставил някой въпроси, които са били важни през моя живот.

1.     Как избрах медицината?

Бях на 3-4 години, когато си играех с детските лекарски комплекти, още от тогава аз знаех, че ще стана лекар и ще постигна детската си мечта. За мен медицината си беше една голяма детска мечта, която постигнах с труд и постоянство, с лишения от личен живот, отдаденост и търпение. Аз знам, че когато човек иска нещо силно, то се случва и всички сили му помагат да успее. Моята цел винаги е била да помагам на хората от сърце и душа, да спасявам човека, когато е болен и да спася живота му, чрез профилактика и ранно откриване на заболяванията, защото ако открием нещо навреме, ще му спасим живота. Медицината е призвание и преди всичко трябва да бъдем хора. За съжаление, обаче, медицината в днешно време е превърната в един голям източник на доходи – без да си кривя душата известен с думата „Бизнес“.

Бизнес с какво? С човешкия живот, здраве?! Ние не сме търговци на домати, краставици или сирене? Важното е, че има много съвестни колеги. Браво на вас, че сте останали хора, за което ви поздравявам, но има и колеги, които не са такива. Но всеки носи кръста си и един ден ще плаща, за делата си пред по-висши сили.

2. Завършил съм Медицински университет- Пловдив, но защо избрах Пловдив?

Избрах Пловдив, защото това е един от любимите ми градове. Кандидатствах в гр. Пловдив, гр. Стара Загора и гр. Плевен. Избрах тези градове, поради факта, че имат близки конспекти и датите ми бяха удобни. И трите града са ми любими. Дори и да бях в Стара Загора щях да съм щастлив, защото Медицински факултет при „Тракийски университет„  Стара Загора, не е по-лошо място за обучение на медици, отколкото останалите, а още повече, че факултета е създаден през 1982г. и ми е набор, защото аз съм роден тогава. А Стара Загора е и много красив град, известен като града на липите и красивите дами, правите улици и няма как да се изгубиш в този град.

Гр. Плевен ми харесва много. Дядо ми е родом от този край,  в град, който носи спомени и подвизи, както в исторически план, така и в новото време. Плевенският Медицински университет не отстъпва по нищо на останалите. Мраморният университет с красивите градини пред него е прекрасен и град Плевен ме зарежда много позитивно, когато по посетя.

Имам и други градове, които са ми любими – това са Варна, Бургас, родният ми град Карлово, Русе, който ми стана любим при първото ми посещение тази година. Освен тях един от любимите ми морски градове е Приморско, любими са ми и още градчета, които помня с позитивни и приятни моменти.

Но съдбата каза аз да завърша МУ-Пловдив. Бях приет там още на първо класиране и аз се записах, и бях много щастлив. През годините си в МУ-Пловдив намерих и много приятели, но имах и единици хора, които ми бяха врагове и от завист, правиха опити да бъда спъван, топяха ме пред декан и какво ли не направиха, да се проваля... Уви, за тяхно съжаление, нещата не се случиха, но в живота си ще срещаме и срещаме всякакви хора. Аз съм позитивен човек и се надявам да привличам позитивни и усмихнати хора. Много пъти казвам, че българина трябва да се научи да гледа себе си, а не да се сравнява с другите.

3. С какъв успех завърших Медицински Университет-Пловдив?

Аз завърших Медицински университет-Пловдив с отличен успех от държавните изпити 5,60 и среден успех от семестрите много добър 5, влязох в Медицинския университет, когато бях кандидат-студент с добри оценки – добър 4 или 4 и нещо. Всичко това показва, че през курса на обучение по медицина, аз не само съм повишил успеха си, но съм показал знания, умнения и съм бил оценен от доста преподаватели. Всичко това означава, че успеха при влизане няма никакво значение, а важното е да завършиш университета, да имаш добър успех и да продължиш с знания и умения да се развиваш и да лекуваш хората.

Имам колеги, които влезнаха с много по-висок успех от мен, но закъсваха през годините. Имаше и колеги, които бяха приети с висок успех и го запазиха, но аз съм факт, че съм влезнал с добър успех и завършвам с отличие. Изводът е, че балът на влизане не определя кой става или не за лекар и дали ще е добър лекар. Всичко е до желание и до интересуване от нещата в дадената професия.

4. Как се оценявам като лекар и като специалист в избрани от мен сфери?

Аз не мога да се оценявам сам. Не е редно да говоря за себе си и да се оценявам и смятам да оставя пациентите да преценят моите качества, тъй като те са най-добрият измерител на достойнствата на даден лекар като спецалист и човек. В медицината преди всичко трябва да си човек, а след това лекар, във фармацията първо човек, а след това фармацевт, в денталната медицина преди всичко човек, а след това лекар по дентална медицина. Смятам, че това правило важи във всички сфери на живота.

Другите, които ще дават оценки за мен, освен пациентите, са хората, които са ме обучавали- хората, които имат поглед върху моите умения, знания и практика.

Те ще ме оценяват, не аз самият. Едиственото мнение, което мога да споделя за себе си е, че се справям добре с нещата, но това мнение трябва да го потвърдят пациенти и преподаватели и хора с поглед върху мен.

5. Имал ли съм и трудни моменти в МУ-Пловдив?

Да имало е моменти, когато ми е било адски трудно, но съм успял да ги преодолея. Най-трудно ми е било при изпити като Анатомия, Физиология, Биохимия, защото това са изпити, които по начало са по-трудни и са основни.Освен тях трудна ми беше Генетиката, но пък ми бяха много интересни и се справях добре с много от другите дисциплини.

Трудни моменти е имало и когато по-висшестоящи хора и мои състуденти, поради завист или други причини  писаха рапорт срещу мен до декана на МФ с лъжи и манипулации, но уви не им мина номера. На тези хора ще им кажа- вместо да завиждате и да правите мръсно на другите, гледайте си във вашето канче, а не в моето. Когато не искаш да помогнеш в нещо, поне не пречи!

Изказвам специални благодарности на декана на факултета по онова време затова, че е принципен и отговорен човек.

Благодаря и на моите преподаватели, които ме подкрепяха през годините и ме напътстваха! Освен интригите е имало и трудни сесии, когато просто по месец – два, ти почти не излизаш от вкъщи и си залегнал над учебниците. В тези моменти ти писва, но стискаш зъби и се бориш, защото успехите идват с борба и постоянство.

6. Как се разбирах с колегите си в Института и в болничните звена?

С колегите в института се разбирах добре, не съм имал сериозни пререкания. Имал съм и доста приятели от института, имам доста приятели и сред днешните ми пациенти, имах и единици врагове в института, почти навсякъде има по един – два, които се опитват да ти пречат и да се правят на велики, но пък има и места, където такива хора няма Просто е важно да не се оставяш да ти се качат на главата или да те мачкат.

7. В каква насока се развивам?

Аз се развивам усилено в сферата на образната диагностика, ехографията, клиничната хомеопатия, мамологията и общата медицина. Напоследък се занимавам и с трудова медицина. Проявявам интереси и към други насоки, но се занимавам основно с изброените в първото изречение.

Доволен съм от избора, който съм направил, но има какво да се желае и се надявам, че кадърните хора в България ще бъдат ценени.

8. Защо участвам в кампании за профилактика на социално значими заболявания?

Участвам в кампании, свързани с профилактика и превенция на заболяванията на млечната жлеза при жената, на щитовидната жлеза и на коремните органи при двата пола. Ще продължа да развивам тези направления, които за мен са важен професионален интерес.Предвид факта, че е месец октомври – месецът на женско здраве и месецът за борба с рака на гърда и заболяванията на този орган ще апелирам:

Скъпи дами, преглеждайте се дори без оплаквания, защото профилактичният преглед спасява живот. Отделете време за себе си! За заболяванията на гърда не трябва да се говори само през месец октомври, хубаво е да се говори през цялата година. И е хубаво профилактиката да започва от млада възраст- още от 15-16 годишна възраст девойките да бъдат научени да се преглеждат на ехограф, през 2 години, жените във възрастта 35-40 години да си направят първата  базова мамография, която е за сравнение. До 40 години жените се преглеждат веднъж на 2 години. След 40 години всяка година на преглед и през 2 години мамограф. Много е важна ролята на месечния самопреглед от самата жена.

Гърдите са достъпен орган и е лесно да бъдат изследвани- под душа, в леглото и пред огледалото.

По отношение на заболяванията на щитовидната жлеза- те също са доста често срещани- около 90 % от случаите, водещи до хипофункция на щитовидна жлеза са причинени от е тиреоид на Хашимото. От щитовидна жлеза боледуват повече жени, но мъжете също не трябва да я пренебрегват, защото тя е важна жлеза, оказваща влияние върху целия организъм. А в детска възраст нелекуването на щитовидна жлеза може да доведе до последствия за цял живот.

По отношение на коремните заболявания – има доста пациенти с камъни и песачинки в бъбреците, с конкременти в жлъчния мехур, от време на време срещам хемангиоми в черния дроб. Много са и хората с т.нар стеатоза хепатис, която бива в четири степени. В този ред на мисли- не трябва да допускаме черният ни дроб да затлъстява прекомерно, тъй като това е основната лаборатория на организма. В по-малка степен съм срещал и други заболявания, извън изброените тук.

Във всички направления основна трябва да е профилактиката, защото тя е много по-евтина и спестява средства за лечение.

9. Имам ли лекари в рода си?

На този етап аз съм първият лекар в рода. Моите родители са инженери – баща ми е завършил ТУ – София , със специалност ''Електронно – изчислителна техника'', майка ми е агроинженер от ВСИ, сегашен Аграрен Университет Пловдив. Баба ми и дядо ми от майчина линия са обикновени, трудещи се хора – баба ми е електроженист по професия, а дядо ми работеше в леарна, но той почина, когато бях на 12.

Баба ми и дядо ми по бащина линия – баба ми беше обикновена българска жена, трудила се и грижила за семейство, а дядо беше полковник – един от основателите на ракетните войски в България, участвал в редица пускове, включително и в Русия.Тези, които имат военни в рода, може да са чували за полковник Иван Ватев.

Родителите и близките ми, винаги са ме подкрепяли за избора ми да работя в сферата на медицина.

10. Обичам ли България?

Аз обичам родината си, но не обичам тези, които я управлят и я докараха до това положение, в което е днес. Обичам да пътувам, да се разнообразявам и да опознавам много нови места, както в България, така и в чужбина. В България съм ходил на много места и ще продължа да ходя и да я опознавам. Имаме много красиви кътчета, имаме страхотна природа, но понякога хората ме разочароват. Както вече споменах обичам позитивните и приятелски настроени хора. Аз съм общителна личност и мога да си говоря с всеки навсякъде.

11. Кои са кътчетата, които мого ми харесват?

Едно невероятно място са Крушунските водопади, които се намират в област Ловеч, до село Крушуна. Красива е и пещерата Деветашка Пещера до село Деветаки, област Ловеч. Други красиви места са Троянският Манастир, село Орешак, гр. Ловеч

Няма как да изброя всички красиви кътчета, които съм видял и надявам се ще видя. Обичайте България, работете за нея и дано се сменят в бъдеще време управниците и те да са хора, които милеят за родината си!

12. Как успявам да разпусна след натоварен работен ден?

Много е важно човек да разпуска и да се презарежда, защото медицината е отговорна професия,която иска концентрация, а и ние приемаме негативните енергии от пациентите, защото те я прехвърлят на теб, когато споделят проблемите си. Аз съм позитивен човек и когато ми дърпат от позитивната енергия това ме изчерпва и логично е нужно да презаредя.

Обичам професията си, а как презареждам:

Когато се срещам с позитивни и усмихнати хора, забавлявам се с приятели, посещавам спортни събития, пътувам.

Слушам хубава музика, гледам интересни филмчета, пиша стихове

Чета книги и др.

13. Имам ли брат или сестра?

Имам брат, завършил академията на МВР в Симеоново с отличие, след това завърши и магистратувра в Софийски Университет “ Климент Охридски„, със специалност "Международна и национална сигурност". Той работи в ГДБОП- София

14. Как започнах да пиша стихове?

Всичко започна във времето, когато бях студент. Един ден четейки темите по социална медицина за предстоящ изпит навън заваля – в този момент аз се загледах в дъжда, дойде ми музата, взех листа и писалката и написах първия си стих...Получи се добре и продължих и след това да пиша. Пиша и днес, когато имам муза, настроение и чрез листа и молива аз изливам своите емоции.

15. На кого искам да благодаря?

Бих благодарил на много хора, които през годините са ме подкрепяли. Искам да благодаря на първо място на семейството си, на приятелите, на чудесните преподаватели, които ме подкрепяха и ме оцениха, на колегите от студентската скамейка, на колегите от болничните звена, на благодарните пациенти.

16. Кои хора са ме подкрепяли през годините?

По принцип, не ми се иска да казвам имена, защото няма как да изброя всички и да не се разсърди някого. Но ще направя един малък компромис:

Благодаря на д-р Атанас Баташки – хирургия, с който сме приятели и колеги, благодаря на д-р Николай Коев – хирургия , благодаря на д-р Илия Биволарски – патоанатомия,  благодаря на д-р Лина Стоянова – пропедевтика на вътрешните болести,  благодаря на проф. Николай Бояджиев физиология, който в момента декан на МФ Пловдив, благодаря на проф. Антония Недева образна диагностика, ехография, благодаря на д-р Димов ортопед и д-р Димов патофизиолог, благодаря на проф. Ставрев – ортопед, благодаря на д-р Димитър Николов вътрешни болести,-нефролог , благодаря на доц. Митков - ендокринология, Д-р Павел Станчев – ендокринология ,

 благодаря на д-р Димитрова – фармакология и клинична фармакология,  Благодаря и на проф. Д-р Людмил Пейчев в момента декан на Фармацевтичен факултет Пловдив, благодаря и на хора като д-р Джурджев – физиотерапия , на хора като доц. Светлозар Спасов, на  Д-р Балтов,и двамата от съдебна медицина,  на доц. Емилия Милиева – физика, благодаря и на :

Д-р Надя Пенкова – анатомия

Проф. Стефан Сивков – анатомия

Проф. Пепа Атанасова – Хистология, цитология и ембриология

Доц. Китова – Анатомия

Д-р Даскалова – младичката – русичка J - Анатомия

Д-р Фъсова – Анатомия

Доц. Луканов – медицинска химия

Доц. Стела Димитрова – медицинска химия

Проф. Василий Ишев – невероятен лектор по медицинска биология, цялата зала ехтеше от гласа му, без да се използва микрофон.

Доц. Атанас Балтаджиев – анатомия, хистология

Ивана Икономова – Латински Език

Костадин Каналев – Спорт

Доц. Стефан Попов – Сексология, психиатрия

Д-р Бешков – психиатрия

Проф. Манева – биохимия

Илиян Димитров – асистент биохимия

Д-р Сарафов – асистент физиология

Проф. Ивета Коева – Анатомия

Доц. Слави Делчев – Анатомия

Микробиология д-р Христозова и д-р Гарджева

Проф. Костянев – Патофизиология

Доц. Александрова – Хигиена

Д-р Етова МБС

Доц. Костадинов – МБС

Доц. Анави – Патоанатомия

Доц. Горанова – Атанасова Хигиена

Д-р Лесинска

Д-р Караджова

Проф. Стефанов – и тримата от катедра по социална медицина

Доц. Терзиева – клинична лаборатория

Д-р Ташкова и д-р Стайков – патоанатомия

Проф. Златка Стойнева – професионални заболявания и токсикология

Д-р Аролски – професионални болести

Д-р Бешкова и проф. Вичева – УНГ болести

Д-р Маджарова – Унг болести

Доц. Василева, доц. Тренова, проф. Манова, проф. Захариев – Неврология

Д-р Спасов – хематология

Проф. Горанов – Хематология

Д-р Къртев и д-р Щерев Пулмология

Доц. Ходжев – Пулмология

Проф. Конарева и д-р Стоянова – очни болести

Проф. Димитракова, проф. Учикова, д-р Парахулева, д-р Амалиеви – Илия и Георги – Акушерство и гинекология

Д-р Димо Василев , Д-р Жанет Минева, д-р Димитър Карастанев , проф. Николов, доц. Токмакова, доц. Владимирова – Кардиология

Проф. Китов – неврохирургия

Проф. Васил Анастасов и д-р Йовчева – съдова хирургия

Д-р Митковски и д-р Бисер Иванов – детска хирургия

Доц. Йонков – детска хирургия

Д-р Паскалева и д-р Траянова – кожни болести

Проф. Добрев и доц. Янкова – кожни болести

Д-р Делчев – урология и д-р Антонов Урология

Доц. Делев – фармакология

Д-р Генкова и д-р Кетев – пулмология, педиатрия

Проф. Бошева – пулмология – педиатрия

Проф. Иванов и Доц. Пачева – детска неврология и педиатрия

Д-р Панова – детска неврология и педиатрия

Д-р Спасов

Д-р Иван Мумджиев – двамата педиатрия и детска хематология и онкология

Доц. Спасова, д-р Ангелина Стоянова – детска хематология и онкология и педиатрия.

Доц. Нарцис Калева – педиатрия, детска ендокринология

Проф. Илиева – физиотерапия

Доц. Атанасов – ортопедия и травматология

Д-р Станчев и доц. Андонов – вътрешни болести, гастроентерология

Д-р Костадин Чифлигаров – Анестезиология

Доц. Маргарита Кадийска – Анестезиология

Д-р Балтаджиев – инфекциозни болести

Проф. Стойчева – инфекциозни болести

Д-р Захариева и д-р Христамян – Епидемиология

Проф. Стоилова – Епидемиология

Доцент Радост Асенова – обща медицина

Доц. Кумчев – Нефрология

Д-р Масарлиева  и доц. Вучев – паразитология

Проф. Панчовска, доц. Генева, д-р Клинканов – младши – вътрешни болести, ревматология

Благодаря на всички ви от сърце!!!! Повечето от изброените са мои преподавалите и приятели, които аз много уважавам и ценя. Сигурен съм, че има още много хора, на които бих искал да благодаря, да не ми се сърдят, ако съм ги пропуснал- и вас ви обичам.

17. Има ли хора, за които не искаш да чуваш и които не искаш дори да ги виждаш?

Да, има такива хора. Може да са малко, но ги има, имена на този етап, няма да кажа.

Очаквайте скоро – продължението на статията ''Любов и Болка в медицината'' на д-р Иво Ватев