Макар и да не е жизненоважен орган, без който да не може да се живее, малката мъжка жлеза с размер на орех има съществено значение за оплодителната способност на силния пол. Простатата се намира точно под пикочния мехур и пред правото черво. Тя произвежда течната съставка на спермата, която по време на еякулация се смесва със сперматозоидите и им позволява да се придвижват успешно до яйцеклетката. Този простатен секрет съдържа и хранителни вещества за мъжките полови клетки.

Младите мъже обикновено не се замислят за простатата си и това е нормално, защото в първите десетилетия от живота тя не създава сериозни проблеми. Като изключим някои възпалителни заболявания, наречени простатити. Те могат да се дължат на вируси, бактерии, гъбички или хламидии, проникнали по различен път в организма. Острият простатит причинява болки в областта между скротума и ануса или ниско в корема, често уриниране, понякога придружено с парене и болка, болезнена еякулация. Ако не се лекува навреме, може да стане хронична инфекция, която не дава особени оплаквания, но трудно се преодолява и може да увреди функциите на жлезата.

Най-честите проблеми с простатата възникват във възрастта след 50 години. Става въпрос за рака и за доброкачествената простатна хипертрофия (увеличаване). И двете заболявания се развиват бавно. Проблемът е, че малко мъже посещават профилактично уролог най-вероятно заради неудобството да се подложат на опипване на простатата през ануса (ректално туширане). Всъщност това е стандартна процедура навсякъде по света. Чрез този преглед урологът може да установи дали жлезата е увеличена, има ли съмнителни уплътнения или неравности.

Простатата се състои от три дяла, а най-често ракът се развива в задния дял, който граничи с правото черво. Това увеличава смисъла от ректалния преглед. Ранното лечение на това заболяване е доста успешно, защото, макар и да се развива бавно, то може да даде метастази (например в костите). Колкото по-възрастен е един мъж, толкова по-бавно се развива ракът на простатата. Проблемът е, че понякога той не дава никакви симптоми. Затова е добре профилактично поне веднъж годишно да се изследва т.нар. простатно-специфичен антиген (PSA) в кръвта. Направление за това изследване вече могат да дават и личните лекари. Нормата е до 4 нанограма на милилитър.

При значително увеличение тестът трябва да се повтори и евентуално да се направят други изследвания – ултразвук, скенер и биопсия на жлезата. За съжаление нормалното ниво на PSA не е абсолютна гаранция за липса на рак, както и увеличението не означава задължително тумор. Добрата новина е, че ракът на простатата, особено при по-възрастните хора, може да се контролира и да се доведе до хронично състояние, което да не съкрати живота.

Другият основен проблем – хипертрофията, причинява много главоболия, защото се развива в средната част на простатата, през която минава уретрата (пикочният канал). Увеличаващата се жлеза притиска този канал и причинява проблеми с уринирането. Все още не е ясно защо настъпва това увеличение, но във възрастовата група над 80 г. то се среща при над 80% от мъжете.

Не е установена връзка на хипертрофията със сексуалната активност. Тя се среща и при полово много активни мъже, както и при сексуални въздържатели.

Първоначално лечението може да бъде с различни таблетки – лекарства или добавки. Но при много напреднал процес се налага операция или модерната през последното десетилетие трансуретрална резекция, при която части от жлезата се изрязват през пикочния канал, без да се прави външен разрез. Понякога след тази процедура жлезата отново нараства и се налага повторна операция. Отстраняването на части или на цялата простата не води до липса на ерекция, но нарушава еякулацията.

Уролозите препоръчват следния начин на живот, за да запазите здравето на простатата си: повишена физическа активност, предпазване от преохлаждане (особено от сядане на студени повърхности), редовен, но умерен полов живот със сигурна партньорка, здравословно хранене и редовен стомах, отказ от пушенето и намаляване на алкохола, носене на по-широко бельо.