ОБЗОР

Разгледан е въпросът с остеонекрозата на челюстните кости във връзка с употребата на антирезорбтивни агенти – бифосфонати и denozumab. Статията акцентира върху рисковите фактори за развитие на некроза, както и върху водещото място на превенцията. Рискът за развитие на остеонекроза на челюстните кости след зъбна екстракция при пациенти, провеждащи антирезорбтивна терапия, е висок. Санацията на устната кухина преди започване на терапията с отстраняване на всички зъби, неподлежащи на консервативно лечение или с лоша прогноза, е водеща за намаляване на риска от развитието на некроза на челюстите.

Лечението на челюстната остеонекроза е трудно, неясно и спорно. Няма силни доказателства в подкрепа на всяка конкретна намеса в управлението на заболяването поради липсата на рандомизирани контролирани проучвания с добър дизайн. Няма единно мнение дали пациентите с некроза трябва да получат симптоматично лечение като антисептици, антибиотици, обезболяващи и евентуално – минимален дебридмънт, или да се приложи резекционна хирургия, целяща излекуване. Статията обсъжда алтернативни възможности и подходи за контрол на заболяването, базирани на общоприети препоръки и практики и в съображение с липсата на доказателства с висока степен по този проблем.

Тази публикация е част от Учебната книга на Деветата национална конференция МОРЕ 2018 

Цялата публикация ще намерите в прикачения файл по-долу>>>