ОБЗОР

Карциномната умора (КУ) е един от най-честите симптоми, съобщени от пациентите, и се определя като чувство на необичайно изтощение, свързано с високо ниво на стрес, непропорционално на активността на пациента, което не се облекчава от сън или почивка. Нивата на разпространение варират от 59 до почти 100% – в зависимост от клиничния статус на карцинома. Освен анемията, индуцирана от химиотерапия (ХТ), механизмите, отговорни за КУ, все още не са напълно разбрани. Следователно КУ може да бъде повлияна от множество възможни соматични и психосоциални фактори. По правило КУ е показана или като краткосрочен страничен ефект на терапията с адювантите, или с хроничен дългосрочен късен ефект. В сравнение с други симптоми (като болка или гадене) КУ е по-тревожна и често дълготрайна, със силно въздействие върху ежедневието и качеството на живот (КнЖ). Концепцията за умората е широко разработена и оператилизирана в различни измерения през последните няколко десетилетия, като са разработени специфични инструменти за оценката ѝ при карциномни популации. За подпомагане на пациентите и облекчаване на симптомите на КУ се обсъждат различни стратегии за лечение, включително информация и консултиране, повишаване на активността, упражнения и спортна терапия, психосоциални интервенции, както и фармакологично лечение. В повечето страни лечението на КУ е определено като приоритет за напредването на грижите за пациентите.

Тази публикация е част от Учебната книга на Деветата национална конференция МОРЕ 2018 

Цялата публикация ще намерите в прикачения файл по-долу>>>